Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Tabor Padlych Zien, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от словашки
- Донка Нейчева, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Антон Балаж
Заглавие: Лагерът на леките жени
Преводач: Донка Нейчева
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: словашки
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Националност: словашка
Печатница: „Инвестпрес“
Излязла от печат: 15 юли 2016
Редактор: Росица Ташева
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Стефан Касъров
Коректор: Мила Томанова
ISBN: 978-619-150-821-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15144
История
- — Добавяне
8.
Тръгнал колорадски бръмбар…
След вечерната среща с комисаря, която приключи с изненадващото предложение да предприеме научно пътуване при леките жени в Лагера за принудителен труд, доктор Бело Блажени отново се зачете в старите си реферати и с учудване установи колко малко внимание бе обръщал на темата за революционното насилие. Всички членове на кръжока, включително бъдещият комисар по държавната сигурност, бъдещият министър на вътрешните работи и председателят на Съвета на комисарите, сякаш подсъзнателно заобикаляха тази тема; усещаха, че още не са подготвени да изхвърлят на сметището на историята утвърдените представи на европейския либерализъм и нямаха смелост да споделят това един с друг — обезкуражаваха ги публичните признания в провежданите тогава процеси срещу троцкистите в неподлежащата на критика държава на бъдещето, процеси, които всички следяха с интерес. С известен страх бе установил, че и в него самия е набъбвало семето на троцкизма. Може би и в другите, но в кръжока само той си го призна, в пристъп на честност (после сам бе изненадан от това) призна, че е подценил теоретичните трудове на Ленин и е изпитвал страх от „тъмнотата“ на някои идеи, които му се стрували насилнически. Беше обещал, че следващата негова статия ще бъде посветена на Лениновата постановка за „Прехода от капитализма към комунизма“[1]. Всички се съгласиха, но после в механата доста се шегуваха с него. Не обичаше да си спомня за това.
И сега, когато бавно, с куфар в ръка крачеше по пътеката в полето към лагера, не би мислил за това, ако не го преследваше именно Ленин, по-точно, неговата мисъл за необходимостта от създаване в периода на прехода на някаква особена машина за потискане, някаква проста репресивна машина, при обслужването на която да се използват осъзнатите пролетарии, милиционерите, а и някои хора от улицата. Именно представата за простата репресивна машина, на пръв поглед толкова привлекателна, го безпокоеше с нещо и докато се приближаваше към лагера, с появата на високите наблюдателни кули (отдалече подобни на миньорски шахти) и на опънатата ограда безпокойството му се увеличаваше и се засилваше усещането му, че е възможно да бъде принуден, макар и само теоретично, но с всичките възможни рискове, да коригира теорията на Ленин.
Рязко спря на пътя, бързо се огледа, но веднага си даде сметка, че се е увлякъл в подозренията си — от лагера долетя музика от грамофон, усили се, започна да се приближава, после широката лагерна порта се отвори и през нея премина, марширувайки, мъжка рота начело с акордеонист, до него дебел циганин с цигулка, зад тях мъже, строени в редици, около тях хора от Държавна сигурност с пушки. Ротата носеше еднакви, доста безцветни дрехи. Бъдещото облекло на пролетариата? — мина през ума на Блажени. Не си завърши мисълта, защото водачът с акордеона се обърна, вдигна ръка и извика:
— Започваме! Едно, две, три!
Даде тон и ротата запя:
Тръгнало от Колорадо
бръмбарчето за Новаки,
руски роти го срещнали,
за крилцата го хванали,
и готвило, и чай пило,
самогон им то варило…
Ротата се размина с Бело Блажени, а присмехулните гласове продължиха:
Ей, ти, малко колорадче,
знай, че дойдеш ли в Новаки,
ще те чака гордата ни рота,
ще те гони цялата пехота…
Много от певците носеха в ръцете си чаши, вдигаха ги над главите си в ритъма на частушката и се смееха. Преминаха покрай Блажени по пътеката между лагера и широко разпрострялото се поле, из което се носеше веселото и готвило, и чай пило…
Блажени не можеше да откъсне поглед от тях. После забеляза, че лагерната порта започва бавно да се затваря, грабна куфара си и забърза към нея. Но всъщност трябваше да мине през малката вратичка при портала. Освен пазачите при нея стоеше и лагерната свита, която изпровождаше ротата от лагера. Началникът на лагера, на когото доктор Блажени се представи и подаде разрешителното за посещение на ЛПТ, потвърди това, което Бело бе отгатнал веднага, щом чу частушката за колорадския бръмбар.
— Повсеместно унищожаване на американския колорадски бръмбар — строго каза началникът. — Днес е обявена акция в целия окръг, ние също се включихме. Заповядайте, докторе!
Бараката на управлението на лагера не се отличаваше от останалите бараки. Началническата канцелария бе затрупана със стари папки и документи, поръсени с пепел от цигари. Началникът веднага си запали следващата, отпусна яката на военната риза, разхлаби колана на кръста си и бързо отвори единия от двата плика, които Блажени му донесе от комисаря. Прегледа краткото писмо, завъртя глава и измърмори:
— Нова молба за услуга!
Хвърли го на масата и започна да отваря другото, по-обемистото. С напрегнат израз на лицето доктор Блажени чакаше да види как началникът ще приеме изследователската му мисия. Усещаше, че сухата му военна строгост няма да му е от помощ.
Началникът обаче дори не успя да започне да чете писмото, когато на вратата се показа глава с бригадирска шапка.
— Кравата е готова, другарю началник!
— Идвам! Извинете ме за момент.
Началникът остави писмото, стана от стола и тръгна към вратата.
Излезе и понеже остави вратата отворена, Бело Блажени, който седеше съвсем до нея, успя да надникне в коридора, където стоеше огромна хартиена крава. Приличаше на някаква селска Белуша, с високо изправена глава и виме на сини черти. Началникът се разкрачи и известно време наблюдава кравата.
— Не е кой знае какво, но вимето е сполучливо. Може да му платите, старшина!
Старшината, надянал бригадирско яке и с черна тетрадка в ръка, кимна в знак на съгласие. Началникът се обърна така рязко, че Бело Блажени не успя да се скрие зад вратата и смутено се усмихна.
— Довечера ще има лекция за новия начин на доене по почина на Малинина — с разбиране към неговото любопитство каза началникът, когато се върна в стаята и затвори вратата. — Ще се проведе и инструктаж как правилно да се масажира вимето на кравата, за да дава повече мляко. Измислила го е една украинска колхозничка. Селските стопани в лагера си мислят, че е достатъчно да нахраниш кравите добре и да ги издоиш, но окръжната селскостопанска инструкторка ще ги убеди, че голям добив на мляко може да се постигне и с масаж.
Блажени не знаеше как да реагира на думите на началника.
— Имаме тук към сто и петдесет селски стопани, повечето от тях не са си платили акциза или тайно са заколили прасетата си, затова окръжните комисии са ги наказали с една година принудителен труд, но искам да ги пусна да си отидат за един месец заради жътвата. Нека разнасят просветата по селата, нали така?
С това Блажени можеше само да се съгласи.
Началникът добави още, че след лекцията ще има оживен спор, защото селяните имат дебели глави, в които трудно влиза нещо ново, особено когато идва от братския изток. След това започна отново да чете писмото — четеше с изненада, по лицето му премина сянка на неодобрение. Като го прочете, ясно изрази своето мнение.
— Естествено, уважавам вашето поръчение, но… смятам, че прекалено се церемоним с тия курви. Обадиха се и от Окръжния комитет на жените, искат да шият с тях шевици, да плетат покривки и да им четат Макаренко. Чудят се какво да измислят, вместо да си стоят вкъщи и да си гледат децата. Профсъюзите пък им организират състезания за ударнички. Аз съм обикновен служител на вътрешния ред, но мога да се обзаложа с вас, докторе, че от тези развалени жени няма да произведете другарки!
— Не става въпрос за това. Скоро ще се разбере, че създаването на строители на бъдещето като на поточна линия на „Форд“ е грешка, историческа заблуда — тихо каза Блажени. — Аз съвсем нямам намерение, каквото вероятно има Окръжният комитет на жените, да превъзпитавам тези дами като в Библията — „засрамена беше прелюбодейката“, защото това е нереална цел, битка с вятърни мелници, защото определена форма на прелюбодейство, колкото и да е укривана и потискана, съществува във всяка, дори в най-честната жена, дори в монахинята, както доказва историята на секса, дори днес в специализираните дискусии се допуска, че във всяка жена е налице латентен Едипов комплекс и съществуват садомазохистични наклонности, сексуални мании и…
Когато улови сащисания поглед на началника, Блажени веднага млъкна. После продължи по-делово:
— В повечето случаи причината за тяхното морално падение несъмнено се крие в лошите социални условия, много от тях са от най-бедните области. След време техният занаят не само ги унищожава физически, но и води до пълна загуба на достойнство и морално затъпяване. Тъкмо това новото общество не може да допусне. Всяка социални група трябва да бъде еднакво достойна. Която не го постигне или не се стреми към това, тя ще бъде, наистина само в исторически смисъл, ликвидирана.
— Тези пачаври няма да се стремят. Разгледах досиетата им и ми е съвсем ясно — отбеляза началникът, който като цяло бе съгласен с Блажени.
— Не сте прав, другарю началник. Новата история на техния занаят, като се започне с френската революция и с повсеместното настъпване на капитализма, с появата на масови еротични дразнители, говори за нещо съвсем друго. Доста се занимавах с тези неща, когато още имаше достатъчно време и възможност за разработка на проблемите, които чакаха своето решение след окончателното превземане на властта. Това правехме в нашия кръжок, член на който беше и сегашният ваш комисар. Тогава написах малък научен реферат… заглавието не е важно, дори няма да ви губя времето да ви запознавам с неговото съдържание, само накратко ще кажа, че развиваше идеята, по онова време само теоретична, за органическото присъединяване на Видрица към новата система. Наистина на много по-високо ниво, без полови зарази, без сексуални извращения и без сводници, с едно основно и задължително условие: тези жрици на Венера трябва да знаят, че тяхната работа е напълно легална и отговаря на целите, които си поставя новото общество в областта на колективизацията на секса, че на тях се гледа като на истински партньорки и организаторки, та в крайна сметка достойно и…
— А това, това… — обърка се началникът — всъщност какво искате с тях…
— С вашето съгласие… и със съгласието на комисаря… — тихо го увери Блажени.
Началникът грабна от масата писмото на комисаря и изплашено го зачете, даже обърна листа.
— Тук нищо такова няма… споменава се само анкета и…
— Като начало съм избрал наистина само анкета, напълно анонимна, разбира се, това ще бъде само първата сонда, така да се каже, мисля, че за конкретни заключения имаме много време, преходът от проекта — с неговите неизбежни утопични елементи — към реалността не трябва да се претупва. По принцип превъзпитанието на обществото изисква не години, а десетки години и цяла система от лагери, които да се превърнат в основни ядра на големите работни колонии.
Блажени щеше да продължи, но началникът го спря с нетърпелив жест. Затова докторът само делово добави, че след провеждането на анкетите началникът може да се запознае с резултатите.
— Да не би да имам време да чета какво са измислили тези прос… паднали жени — доста грубо отхвърли началникът предложението на Блажени и нервно запали друга цигара.
Пушенето го успокои и той помоли Блажени да отиде с него при офицера по настаняването. След като се настани, веднага ще го отведат при проститутките. Блажени се съгласи, каза, че вече се радва да се срещне с тях. Началникът само поклати глава.
Излязоха в коридора. Старшината, все още с черната тетрадка под мишница, стоеше при хартиената крава и галеше едрото й виме. Толкова беше зает с тази дейност, че дори не видя приближаващия се началник, който предупредително се закашля. Старшината се обърна и се изправи.
— Хубави цици, прав бяхте. Викам си, защо да не наредим в първата редица на лекцията някои от онези цицорани от Видрица?
— Не! — прецеди през зъби началникът. — И изчезвайте оттук с тази крава. Следващия път не дрънкайте такива глупости, защото и вас ще пратя да ви превъзпитават.
Старшината само сви рамене, грабна кравата и я повлече към изхода.
— Виждате ли — с укор в гласа се обърна към изследователя началникът — какво му е влязло в главата. За тях курвата ще си остане курва, а вие можете да планирате, каквото си искате. От това тук ще стане още по-голям курварник, отколкото при капитализма.
Блажени несмело, но с несъгласие се усмихна.