Антон Балаж
Лагерът на леките жени (3)

3.
Американско чистилище

Две надзирателки гонеха между бараките недоспалите, капнали и гладни проститутки.

Ядосаният началник им бе заявил, че най-вероятно са ги изпратили в лагера, за да ги превъзпитат и да направят от тях прилични жени, истински гражданки. Гражданката не трябва да изпълнява капризите на мъжете, нито да им дава, както и когато им се прииска, а трябва да има достойнство и гордост. Тези качества подлежат на усвояване. Ако е необходимо, ще ги усвояват и две години, за това си има закон. За две години ще си изгубя формата, шепнеше ужасената Кармен, а Ерничка видя как се разтрепериха достойните й за завист стройни крака. След това началникът им представи доктора и го остави насаме с тях. Докторът бе надянал на носа си големи очила, преструваше се, че е сериозен, и си хапеше устните, а Ерничка започна отново да се коси, че превъзпитаването й в гражданка я е настигнало без гащички. След като началникът си тръгна, докторът веднага се промени. Започна любопитно да ги оглежда, разходи се между тях, а после изведнъж им каза да не бързат чак толкова да се превъзпитават, техният занаят бил исторически и имал определен чар, оценен от много поколения мъже. Сега, като ги гледал, съжалявал, че не е бил един от тези мъже. Засмя се. Не знаеха дали говори сериозно. Сигурно да, защото после взе да разправя, че съдбата на трудещите се гражданки е скучна и уморителна и че не вижда каква радост може да има в нея. Те впрочем могат да се уверят и сами, когато ги разпределят в кокошарника или в шивашката работилница. Гледаха го все така мълчаливо. Повярваха му едва когато им каза, че няма да ги преглежда, но да си признаят, ако някоя се лекува от инфекциозно заболяване или има активна туберкулоза. Това би било хубаво, защото веднага биха я изпратили в санаториума в Зобор. Нито една нямаше този късмет. Тогава поне ще погледне здравните им книжки. Когато Ерничка му подаде своята, той я разгледа и каза:

— Малко желязо имаш, момиче, сигурно се преуморяваш.

— И аз съм преуморена — кокетно рече Кармен, останалите я изгледаха сърдито и също започнаха да се присламчват към доктора.

— Момент! — каза докторът и се взря под очилата в Кармен, после специално огледа болерцето й, малко измачкано, но все още добре изпълнено, и важно каза: — Би трябвало да си намериш сутиен. С един номер по-малък, защото след половин година зад шевната машина тия малки котета ще ти увиснат.

Всички се разсмяха, но докторът сериозно обясни, че в лагера има един човек, който шиел сутиени, само че некачествени, та получил половин година за саботаж срещу трудещите се гражданки, можел да я свърже с него.

— Сега вече шие качествени — успокои ги той и всички отново се засмяха.

— Какво става тук? — Надзирателката с палката, която началникът им беше представил от самото начало като тяхната нова шефка, отвори вратата на бараката и строго погледна доктора. — Готов ли сте, Зигмунд?

— Вече приключваме, госпожо началник — учтиво отговори Зигмунд. — Засега от здравословна гледна точка всичко е наред.

— Ще видим… — каза двусмислено началничката и отпрати доктора.

— Ще се прави на важна — прошепна Манда, когато започнаха да ги подреждат в две редици пред бараката.

А Ерничка усети, че ще се страхува от жената с палката може би повече, отколкото от Дуго.

— Забеляза ли, че са отвели и Вдовицата? — шепнешком, както сега си говореха всички, я попита Манда.

Ерничка кимна и шептейки добави, че я е забелязала още през нощта. Сигурно е била в другия автобус, където бяха прибраните от улицата и от квартирите. Забелязала я, понеже не й се лежало на твърдата пейка, въпреки че Манда й бе предложила вместо възглавница широките си топли бедра. Изправила се и се приближила до прозореца, за да огледа лагерната ограда, осветена от прожекторите; под дървената наблюдателна кула се мяркали някакви ниски сенки, които често се местели. По-късно разбрала, че това са лагерните кучета. Наблюдавала, усещала, че отново ще трябва да свиква с друг свят, и се примирила с това. Започнало да се развиделява и Ерничка видяла до съседния прозорец да стои масивна жена в черно облекло и с голям кок от черни лъскави коси. Вдовицата! — просветнало й. Ерничка малко се плашеше от тази жена, която беше сред най-елитните жрици на любовта във Видрица. Никога не се бе осмелила да седне така близко до нея в „Ау кафе“, че да усети странния й парфюм. А този парфюм привличал Изповедника, защото много го успокоявал. Преди жената се казвала иначе, но откакто бяха осъдили и ликвидирали Изповедника, всички я наричаха Вдовицата и бяха изпълнени с уважение към нея. В черно била ходила и преди това, но казват, че тогава под роклята не носела нищо друго. Като вдовица това вече не й подобаваше, а и други свои навици бе променила. За нея във Видрица се говореха тайнствени неща. За нея и Изповедника. Идвал в нейното жилище на партера с прозорци към улицата веднъж в седмицата, свалял само прочутата си черна шапка, а тя разпускала възела на гарваново черните си коси. После един час тихо разговаряли пред прозореца, който не бил закрит с перде. Когато часовникът на близката кула отбиел часа, Изповедника си взимал шапката, тя набожно му целувала ръка и… Жените от Видрица, веднъж и Манда, поискаха да се уверят, че прозорецът е през цялото време без перде и свети нощна лампа, а на канапето между тях лежи неговата шапка. Но така и не успяха, защото по улицата винаги се мотаеха някакви мъже в шлифери и с шапки, нахлупени ниско над очите, и когато някоя се приближеше към къщата, процеждаха през зъби: „Изчезвай, пачавро, иначе ще си го получиш по голия задник!“, така че любопитството веднага ги напускаше. Дали не би могло да я попитаме сега? — сети се Ерничка и се загледа в жената до съседния прозорец. Но Вдовицата не й обръщаше внимание, лицето й беше обърнато на другата страна. Сега поне Ерничка вдишваше парфюма й, в него наистина имаше нещо успокоително, и изкосо наблюдаваше възела на гарвановите й коси. Дали е толкова гарваново черна и долу? И дали и Изповедника си е задавал този въпрос, докато е седял до нея на дивана и тя е разпускала гарваново черните си коси? Ще ме почерни това мое любопитство! Ерничка неволно прикри устата си. Вдовицата сякаш можеше да чете грешните мисли на другите, та бавно се обърна към нея и строго я изгледа. Ерничка сведе поглед и тихо прошепна:

— Добро утро, госпожо Вдовица…

Подгониха ги към една противна барака в края на лагера, към която се отправиха с наведени глави като истински грешници.

— Тук ще получите дрехи и после ще ви напръскат срещу насекоми! — каза надзирателката, строи ги в две редици и ги поведе навътре.

В склада миришеше на дезинфектанти и гумени галоши, наредени по полиците отстрани. Лагерничка, облечена в груба тъмна блуза, широк панталон и забрадка на главата, им раздаде пакети с дрехи. Каза им да ги вземат, без да подбират, в бараката ще имат време да си ги разменят. Започна да хвърля пакети в ръцете им. Ерничка едва успя да прегърне своя. Забеляза, че на блузата има голяма кръпка. Несмело се обърна към жената.

— Нямате ли по-здрава, госпожо? Тук има кръпка.

— Покажи — каза жената и се наведе над пакета. — Това не е кръпка, а еврейска звезда. Може да я отпориш после.

Ерничка погледна блузата и…

— Какво? — обади се зад гърба й Кармен. — Давате ни еврейски парцали? Фуй! Няма да нося нищо от мръсните евреи! — разкрещя се тя и хвърли пакета обратно на рафта.

— Какви ги вършиш, глупачка такава? — бързо и изплашено каза жената със забрадката. — Тук не е разрешено…

Повече не успя да каже. На тъмната пътека между рафтовете изведнъж се появи висок мъж в униформа.

— Коя каза това?

При вида на униформата войнственият израз от лицето на танцьорката изчезна. Въпреки това тя доста смело отвърна:

— Аз!

Мъжът се приближи към нея, изплющя силна плесница. Звукът се разнесе заплашително из склада. Кармен изненадано наблюдаваше зашлевилата я мъжка ръка. От пукнатата й долна устна прокапа кръв. Мина известно време, докато я забележи. Танцьорката докосна устната си, изохка, погледна кръвта в края на пръстите си и лицето й се изкриви като на плач.

— Как се казваш?

— Кармен…

Мъжът огледа фигурата й, очите му се спряха на болерцето. После каза:

— Запомни, че в този лагер проповядването на антисемитизъм се наказва. Да, това са еврейски парцали, защото тук през войната е имало еврейски лагер. Но тогава тук са били затворени невинни и несправедливо преследвани хора. Тук са страдали, а оттук режимът ги изпращал в немските лагери, където ги изгаряли. Затова тук ще се говори с уважение за техните парцали, ясно ли е? — обърна се към останалите той. — Никакви курвенски приказки да не съм чул повече!

— Вземай. — Жената от склада отново подаде на Кармен пакета с дрехи. — Внимавайте с него, казва се Плажак. А ти по-добре веднага искай да те изпратят в работилницата с карбидните лампи, иначе няма да те остави на мира — добави тихо и със съчувствие се обърна към Кармен, която я гледаше мълчаливо.

Цялата дясна страна на лицето й бе подпухнала. Надзирателката я избута встрани, за да могат да получат дрехи и останалите жени.

Отведоха ги в дъното на бараката, където имаше дървена преграда, зад която бяха наредени чували с някакъв бял прах. Друга надзирателка се подпираше с лявата ръка на голяма зелена помпа, в дясната държеше противогаз.

— Не се плашете, няма да ви отровим! — каза тя, като забеляза стъписването на Манда. — Това е за дезинфекция, американски прашец. Ще ви отърве от всички паразити. Съблечете се. Ще ви напръскам под мишниците и долу. Само малко ще ви охлади…

Жените се заспоглеждаха. Надзирателката си сложи маската.

— Гледай ти, да не би да се срамувате да се съблечете? — каза онази, която ги доведе в склада. — Или пък не сте свикнали да го правите безплатно, а? — разсмя се тя.

— Такава помпа използват и американските войници, когато искаш да влезеш в тяхната зона — обади се една за кураж.

Бавно взеха да се събличат. Надзирателката грубо ги подкани да побързат и се скри зад преградата. Веднага се почувстваха по-свободно, някои започнаха с любопитство да оглеждат долните половини на неотдавнашните си конкурентки. Ерничка забеляза, че някои са по-зле от нея. Силните и по-опитни задници я изтласкаха в ъгъла, където бяха положени чувалите с препарата. Там достойно събличаше черните си дрехи Вдовицата. Ерничка не устоя на греховното си любопитство. Хвърли поглед върху гъстото й руно и… бързо се обърна, за да скрие разочарованието си от неизразителното му оцветяване.

Наистина прашецът само леко охлаждаше. Докато се обличаше, Манда побутна Ерничка със задника си.

— Чистилището вече е зад нас, пиленце.

— Къде ще ни изпратят сега?

— Ще ви заведа при фотографа, госпожичке — каза надзирателката с помпата. — Но там няма нужда да се събличаш…

Така, съпроводена от добросърдечен смях, Ерничка пое по дългия лагерен път, който трябваше да извърви, за да стане съзнателно трудеща се гражданка.