Антон Балаж
Лагерът на леките жени (23)

23.
Шапката му снела, Пола Негри^[1] засрамила

„Не ме чакай вече, влюбено девойче…“ — през отворените прозорци на кафенето песента се носеше из парка на курорта, където Манда седеше на пейка при езерото и наблюдаваше двойка бели лебеди.

Без да иска, се заслушваше в сантименталното танго. Не обичаше такива песнички. Нито „Когато с теб се разделим“, нито „Напразно те чакам“. Всички те бяха излезли на мода през войната и братиславските кафенета ехтяха от хълцанията на Крищоф Весели^[2]. Дотолкова, че вече не се издържаше — певецът често почти проваляше сделката на собствениците, тъй като курвите бяха извънредно сантиментални и сладникавите словашки танга, валсове и фокстроти веднага изпълваха очите им със сълзи. А никой няма нужда от разплакана курва. Мъжът иска да се избави от лошото си настроение, донесено в кафенето от службата или от законната жена, която не го разбира. Курвата винаги го разбира, винаги е весела и предразполагаща, пред нея не се налага мъжът да се преструва, това не е някаква госпожица от пансион, нито пък трябва да й се обяснява в любов. Не е нужно дори да си сваля шапката, а само да си извади инструмента и да й го връчи за половинчасово грижливо обслужване. Да, притвори очи Манда и за момент се размечта. Невинаги го бе правила само за пари, била е към клиентите си почтена и добросъвестна. Не е позволявала да злоупотребяват с нея разни сводници, предпочитала е да се бие, да й издраскат лицето, да й разрежат кожуха, но не и да я унижават, не и да прави кефа на мъжете само за да я обере сутеньорът или да я напердаши някъде на обществено място. Манда ненавиждаше мъжете, които се отнасят към жената като към товарна кобила, снизходявайки от време на време да я покрият. Никак не ги понасяше. Беше проститутка, но свободна, по-свободна от която и да е била госпожичка или фукла. Не беше толкова голяма трътла като Берта, но малцина мъже можеха така да я изцедят, че да не е способна след четвърт час да се огледа за нова сделка.

Само че тези сделки вече бяха приключили и в щастливото бъдеще, когато вече няма да се изработват кожени палта от норки, да се внасят американски чорапи, гащички и блузки от Пеща, всички ще ходят в евтини и прости престилки. Тогава мъжете вече няма да отдават значение на това какво жените имат върху себе си, нито под престилките си, а само какво имат в главата, както ги осведоми научният работник, господин докторът. И за Видрица никой няма да си спомня, няма да смее да си спомня, може би ще я сринат и някъде там ще издигнат паметник на освободената гражданка. Професията на проститутката съвсем ще изпадне в забрава. Манда си даваше сметка, че е от последните нейни представителки, както и останалите видришки жени в лагера. Но докато те, пазени от Матилда и противните надзирателки, нямаха никакъв начин да предложат нещо на някой мъж, днес тя има един последен шанс. И ще го използва, при това ще го направи с благодарност и страст, защото усещаше как коремът и корсетът й започват да се напрягат.

Отпъди лебеда, който с човката на дългата си шия започна да се протяга към обувката й, стана от пейката, приглади роклята, пооправи шапчицата си и бавно се върна в хотела по посипаната с пясък пътечка. На входа, в синя униформа и с генералска шапка стоеше старецът, обслужващ асансьора. Той услужливо отвори на дамата и задържа летящата врата. Манда му благодари с небрежен жест. Високата зала на рецепцията, облицована с тъмно дърво, бе почти празна. С небрежен поглед, с крайчеца на окото си Манда зърна господина в летен костюм и сива шапка, който седеше в кожения фотьойл с вестник в ръка. Той е, веднага отгатна тя. Пиколото на хотела вече го нямаше, така че мъжът от рецепцията я съпроводи до асансьора. Манда още веднъж хвърли кратък поглед към салона. В хотела цареше тишина и пораждаше усещане за спокойствие и сигурност. А това Манда считаше за най-важно. Влезе в асансьора и когато служителят затваряше след нея вратата, от кафенето се разнесе „Защо няма малко любов“. Треперливият глас на певеца напомняше Крищофовия стил. „Глупак“ — помисли си Манда. Певецът не знаеше, че това е опасно — неотдавна бяха обвинили в нещо Крищоф Весели и го бяха затворили в най-близкия лагер.

Манда харесваше обзаведената с красиви мебели стая, която бе наела в хотела. Погали облия хълбок на полираното нощно шкафче. След пребиваването си в лагера й се искаше дълго да се любува на хубавия шкаф, на солидните, изящно изрязани табли на леглото, да отваря и затваря миниатюрните чекмедженца на тоалетката. Никак не вярваше на онзи изследовател, че в щастливото бъдеще няма да има нужда да се радват на красивите вещи.

Манда свали шапчицата си, съблече и сакото на костюмчето, леко отгърна постелките на леглото и зачака. Мъжът на Летвата, ако наистина е бил той в онзи фотьойл, на пръв поглед изглеждаше съвсем нормално. Би се радвала, ако днес свършеше едновременно с него, без да трябва после незабелязано, за да не го обиди, сама да се довършва с ръце. Би било зле, ако сутринта се върне в лагера толкова напрегната, колкото на тръгване. Берта би го забелязала веднага и сигурно би й се присмяла. „Мръсница“ — процеди през зъби по адрес на Берта. Пъхна ръка под блузата и опипа ударената си гърда. Отварата от лайка бе помогнала, чувстваше само приятно възбуденото си зърно. Успокои се и прогони Берта от главата си.

Вече започваше да губи търпение, когато се чу плахо почукване. Манда стана, тръгна към вратата и изпита такава възбуда, а и малко страх, че чак я досмеша. Усмихна се и отвори. Направи знак с ръка, че не бива да говорят на прага. Мъжът с шапката разбра веднага. Манда заключи след него. Вгледаха се един в друг.

— Сигурно за мен… за нас са ви наприказвали какво ли не…

Мъжът смутено се усмихна.

— Че някои дори не искат господинът да си свали шапката. Това не е истина. Аз искам… — и Манда взе шапката от главата на мъжа с елегантен жест, като успя и да поотърка гърдата си в него.

Веднага след това свали и сакото му.

— И аз съм свалила моето — добави, когато видя сянка на недоумение на лицето му. Отмести шапката, сакото и каза: — Когато мъжът е без шапка и сако, и вратовръзката му е излишна, не е ли така?

И започна със станалите си сръчни от новия занаят пръсти на кроячка да развързва възела на цветната, ръчно изрисувана и напарфюмирана вратовръзка. С набъбналите остриета на гърдите си пробождаше мъжката му гръд и едновременно го побутваше по-близо до леглото. Загледа се в колана на панталона му, докосна го сякаш случайно с краищата на пръстите си и усети, че мъжът на Летвата не е нито душевно, нито телесно готов за събличане надолу. Затова оттегли ръката си и каза:

— Така, а сега аз… — и с покана в погледа започна да разкопчава копченцата на блузката си.

Спусна ръка надолу и почувства как нежно са овлажнели окосмените й части. Това приятно я възбуди. Метна блузката на нощното шкафче и веднага започна да сваля полата си. Когато я събра над бедрата си, се наведе и му даде възможност да хвърли поглед към сутиена й, една от най-красивите гледки, които нейното тяло бе предлагало на мъжете и която никога не бе оставала без въздействие. Мъжът не се нахвърли върху гърдите й само защото още не бе събрал смелост за това. Манда си каза, че ще бъде търпелива.

— Но сега вече ще трябва да ми помогнете, сигурно съм малко наддала…

Тя поведе ръката му към бедрата си, пристегнати с колана за жартиери, и почувства на корема си още несигурните му ръце. Едновременно с корсета започнаха да се смъкват и гащичките й.

— Не преставайте — шепнеше Манда, — да, да, вие сте истински мъж, не губете излишно време. Притиснете се малко към мен отзад, искам да ви почувствам през панталона. Да, още повече, помогнете си и така, с ръка, чувствате ли как моята ръка вече трепери и овлажнява? Аз го чувствам. Чувствам и малкото ви синче как започва да се напряга, още, още. Влезте с ръката си по-дълбоко. Сега ме обхванете цялата отзад. Да, така, но не само около шията, пъхнете ръката си в пазвата ми. Потъркайте ме там, да, а сега стиснете гърдите ми и вкарайте ръце под сутиена. О, боже! Страшно обичам това. Не преставайте да ме притискате отзад. Ах, струва ми се, че трябва да угасим, но нищо, нищо, ще го уредим.

И Манда се обърна, клекна пред него, бързо, възбудено и с наистина майсторски движения разкопча панталона му, свали го заедно със слиповете, забоде лице в неговото гъсто влажно храстче, вдишваше тази с нищо несравнима миризма на самец и после с отворени устни се спусна към члена му. Цялото тяло на мъжа се стегна. От устата му излезе някакъв вик, той рязко заби пръсти в косите й, а после започна да отблъсква главата й. Манда се бореше с него, успя няколко пъти да оближе набъбналия му, налят член, после повдигна глава, обхвана с ръце задника му и докато устните й жадно трепереха, започна да му говори, че не бива да й пречи, че може да й направи с уста и ръце всичко, за което досега само тайно е мечтал. Че трябва да й позволи да слага, пъха, мушка и набутва синчето му във всички свои дупки и отвори, да го трие, да обхожда с него гърдите, задника, цялото си тяло, тъй като всичко в жената е сътворено за удоволствие. Всичките дупки, вдлъбнатини и равнини, и докато този негов синчага не опита всичко, не проникне навсякъде, не влезе, не се мушне, не отпочине там, мечтите му ще продължават да го измъчват и понеже няма да се осмели да ги изпълни в съпружеската постеля, ще продължи да го мори напразен и страшен копнеж, който вече е съсипал толкова добри мъже. Или ще почне да търси за свое удовлетворение друга жена, а тя няма да бъде видришка проститутка като нея, защото тя и нейните дружки са в лагера и са в историческа ликвидация, а той в своята неопитност ще попадне на някоя почтена жена, тя ще злоупотреби, ще го откъсне от Летвата, ще разбие семейството му, ще го засрами в работата му и накрая, изсмукан, ще го захвърли. А това не трябва да става, няма защо да става, тя няма да го позволи. Не! Манда продължи своя голям монолог, с който би засрамила и Адина Мандлова^[3], и Пола Негри, особено когато едновременно взе да трие гърдите си в косматите мускулести бедра на мъжа и не спря, докато той не се разгорещи дотолкова, че вече не беше способен да се брани, а понечи да падне върху оправеното легло. Но когато Манда страстно започна да шепне, че не, не в леглото, то е бремето на съпружеския живот, мъжът се притисна към нея на килима и я остави да свали от него всичко, след което й се отдаде така, както никога не се беше отдавал на своята Летва. Манда го бе подчинила изцяло, бе завладяла всичките му пръсти — на ръцете и краката, покори носа, устните, езика и четинестите мустаци, а най-вече синчето му, което по време на монолога бе поувехнало. Но тъй като тя беше истинска улична чародейна Венера, след малко отново всичко бе готово за подвизи. Манда не спираше да глади, опипва, меси, трие, лиже, гризе, разпалва и отново охлажда, да дразни всичко, което вече бе покорила, за да хване накрая малкия синковец с палеца и показалеца си, още веднъж да се наслади на топлината и кадифената гладкост на кожичката му, после да го насочи и въведе в своя най-голям и най-дълбок отвор. Когато четката на космите изтри росата от косъмчетата, тя го вкара до дъно и двамата се вцепениха задълго. После се разигра влажен и гладък двубой между неговото синче и нейната дъщеричка. Мъжът определено имаше надмощие над вече уморената проститутка.

Манда остана да лежи на пода с разтворени бедра и с проблясващи в тъмнината гърди. Чак когато се оттегли и погледна това могъщо бяло тяло с чернеещо се отпред храстче, мъжът на Летвата леко се сепна и вече наистина го полази страх. Манда му се усмихна, после бавно седна и притегли колене към себе си.

— Сега вече можем да полежим в леглото — каза с изпръхнали устни тя.

Мъжът на Летвата започна да събира дрехите си. Манда дори не успя добре да се изтегне в леглото, когато в коридора се чуха нечии стъпки и внезапно чукане на нечия врата.

„Хайка!“ — досети се Манда и веднага скочи.

Уплахата от хайката продължи само миг. Манда осъзна, че малката й житейска мечта е поначало неосъществима, че вече е била в лагер и по-лоша съдба от тая да бъде ударничка в шиенето на престилки, не може да я застигне.

Ако там с нея не беше мъжът на добрата майсторка, въобще не би си направила труда да се облече.