Камила Лекберг
Немското дете (96)

Шел прекара съботния предобед в службата. Беата бе завела децата на гости при родителите си, та му се бе отворила идеална възможност да проведе проучване за Ханс Олавсен. Дотук не бе имал никакъв успех. Имаше твърде много норвежци с това име от конкретния период и ако не направеше нещо да елиминира някои от тях, щеше да се окаже невъзможна задача.

Няколко пъти беше изчел статиите, дадени му от Ерик, без да открие нищо конкретно, на което да се опре, и без да разбере какво е очаквал Ерик да извлече от тях. Тъкмо това най-много го изненадваше. Ако Ерик Франкел бе искал от него да научи нещо, защо просто не беше му го казал направо? Защо беше този загадъчен подход със статиите? Шел въздъхна. Единственото, което знаеше за Ханс Олавсен, беше, че е бил борец от съпротивата през Втората световна война. Сега въпросът беше: как можеше да използва тази информация, за да продължи напред? За секунда му хрумна да се обади на баща си и да го попита дали не знае нещо повече за норвежеца. Ала мигом отхвърли тази идея. Предпочиташе да прекара сто часа в някой архив пред това да потърси помощ от баща си за каквото и да било.

Архив. Това беше вариант. Дали имаше някакъв регистър в Норвегия за хора, участвали в съпротивителното движение? Сигурен беше, че по темата трябва да е изписано много, и изглеждаше вероятно някой да я е проучвал и да е направил опит да въведе система. Винаги се намираха такива хора.

Той влезе в търсачката на компютъра си и се пробва с няколко комбинации от думи, докато най-сетне откри каквото му беше нужно. Човек на име Ескил Халворсен беше написал няколко книги за Норвегия през Втората световна война и по-конкретно за съпротивителното движение. Именно с този човек трябваше да разговаря. Шел влезе в норвежкия телефонен указател в интернет и бързо откри телефона на Ескил Халворсен. Набра номера, но после трябваше да започне отново, тъй като беше забравил да включи кода за Норвегия. Не го смущаваше фактът, че ще обезпокои човека в събота сутрин; един журналист не можеше да си позволи подобни скрупули.

След като почака нетърпеливо няколко секунди, най-после чу някой да отговаря. Шел се представи и обясни, че се опитва да открие човек на име Ханс Олавсен, който е бил част от съпротивата през време на войната и впоследствие е избягал в Швеция.

— Значи това име не ви е познато? — Шел разочаровано рисуваше кръгове по бележника си. Надявал се бе мигновено да попадне на следа. — Да, съзнавам, че говорим за хиляди, които са били активни в съпротивителното движение, но дали има вероятност да…?

Продължи трескаво да рисува по бележника си, докато слушаше дългата реч за структурата на организацията в рамките на движението. Безспорно темата беше интересна, особено при положение че неонацизмът бе негова специалност, но в момента не искаше да изпуска от поглед онова, което конкретно се стремеше да открие.

— Съществуват ли архиви, които да съдържат имената на всички борци от съпротивата?… Добре, а има ли документи за част от информацията… Възможно ли ви е да ми съдействате, като проверите има ли нещо за Ханс Олавсен и къде може да е той днес? Много съм ви благодарен. Между другото, дошъл е в Швеция през 1944 година, във Фелбака, ако това ще ви е от помощ.

Шел затвори телефона с известно удовлетворение. Може да не бе получил информацията, на която се надяваше, но беше убеден, че ако някой е в състояние да изрови сведения за Ханс Олавсен, то това беше човекът, с когото току-що бе говорил.

Междувременно имаше нещо, което той самият би могъл да направи. В библиотеката на Фелбака можеше да има още данни за норвежеца. Струваше си поне да опита. Погледна часовника си. Ако тръгнеше сега, щеше да стигне преди библиотеката да бъде затворена. Грабна якето си, изключи компютъра и излезе от кабинета.

На много километри разстояние Ескил Халворсен вече се бе заловил да издирва информация за борец от съпротивата на име Ханс Олавсен.