Камила Лекберг
Немското дете (68)

— Идваш точно навреме за обяд. Щях да ти звъня — каза Патрик, след което опита от лъжицата с доматена супа и постави тенджерата на масата.

— Ето това се казва обслужване. Какъв е поводът? — попита Ерика, като влезе в кухнята и го целуна по тила.

— Мислиш, че това е всичко ли? Искаш да кажеш, че бих те впечатлил просто като приготвя обяд? Господи, ами значи съвсем напразно се занимах с прането, изчистих дневната и смених крушката в банята.

Патрик се обърна и я целуна по устните.

— Каквато и дрога да си взел, искам и аз от нея — промълви Ерика изненадана. — Къде е Мая?

— Заспа преди петнайсетина минути. Така че ще можем да обядваме на тишина и спокойствие, само ти и аз. След това ще изприпкаш горе да си работиш, а аз ще измия съдовете.

— Добре… Сега вече ми идва в повече — заяви Ерика. — Или си профукал всичките ни общи пари, или се каниш да ми съобщиш, че имаш любовница, а може би, че си се писал доброволец в космическата програма на НАСА и ще обикаляш около земното кълбо в продължение на година… Или пък моят съпруг е бил похитен от извънземни и ти си някакъв андроид, наполовина човек и наполовина робот.

— Как разбра за НАСА? — рече Патрик и й намигна.

Той постави няколко филии хляб в панерче и седна до кухненската маса срещу Ерика.

— Не, истината е, че изживях един вид религиозно просветление, докато се разхождах с Карин днес и… Така де, реших, че просто трябва повече да съм ти в помощ. Но не очаквай подобно представяне от моя страна всеки божи ден. Не гарантирам, че няма да имам периоди на мързел.

— Значи единственото, което трябвало да сторя, за да накарам мъжа ми повече да помага вкъщи, било да го пратя на среща с бившата му съпруга? Ще трябва да го съобщя на всичките си приятелки.

— О, не знам — промърмори Патрик, докато духаше горещата супа в лъжицата си. — Не може да се нарече точно среща. А и тя е в доста труден период.

Той преразказа накратко споделеното от Карин, а Ерика кимаше. Макар да изглеждаше, че Карин получава значително по-малко подкрепа вкъщи от нея самата, ситуацията все пак й звучеше много познато.

— А твоята сутрин как мина? — попита Патрик и засърба супата си.

Лицето на Ерика грейна.

— Открих много добър материал. Нямаш представа колко вълнуващи неща са се случвали тук, във Фелбака и околността през Втората световна война. Въртяла се е всякаква контрабанда от и към Норвегия — с храна, новини, оръжие, хора. Идвали са германски дезертьори и борци на норвежката съпротива. А по-късно се появила опасността от мини. Няколко рибарски лодки и товарни кораби се изгубили заедно с екипажа и всичко на борда, когато се натъкнали на мини. Ти знаеше ли, че край Дингле е бил свален германски изтребител? През 1940 година шведската противовъздушна отбрана е свалила самолет и целият му тричленен екипаж е загинал. Никога преди не бях чувала някой да го споменава. Мислех, че по тези места дори не са забелязали войната, ако не се брои купонната система за храна и бензин.

— Очевидно много си се заинтересувала от темата — засмя се Патрик и сипа на Ерика втора порция супа.

— Да, а и още не съм ти казала всичко. Помолих Кристиан да потърси материали, където да се споменават майка ми и приятелите й. Не очаквах да открие нещо, защото по онова време те са били много млади. Но почакай само да видиш това.

Гласът на Ерика пресекваше от вълнение и тя стана да вземе куфарчето си. Постави го на кухненската маса и извади отвътре дебел сноп листове.

— Виж ти, сериозна купчинка хартия имаш.

— Отне ми три часа да изчета всичко — каза Ерика и прелисти документите с леко треперещи пръсти. Накрая откри каквото търсеше. — Ето, погледни това! — Тя посочи статия, придружена с голяма черно-бяла снимка.

Патрик погледна статията. Снимката беше първото, което привлече вниманието му. Пет души, застанали един до друг. Примижа, за да разчете надписа, и разпозна четири от имената: Елси Мострьом, Франс Рингхолм, Ерик Франкел и Брита Йохансон. Ала за петия никога не беше чувал. Момче, приблизително на същата възраст като другите, на име Ханс Олавсен. Патрик мълчаливо прочете статията, а през това време Ерика не отделяше поглед от лицето му.

— Е? Какво мислиш? Не знам какво означава, но не може да е съвпадение. Погледни датата. Дошъл е във Фелбака едва ли не на същия ден, когато майка ми, изглежда, е прекъснала дневника си. Не може да е случайност! Трябва да означава нещо!

Ерика закрачи напред-назад из кухнята.

Патрик наведе глава, за да разгледа отново снимката. Изучаваше лицата на петимата младежи. Елси бе загинала в автомобилна катастрофа преди четири години. Сега още един от тях беше мъртъв, убит шейсет години, след като бе направена снимката. Имаше интуитивно усещане, че Ерика е права. Това трябва да означаваше нещо.