Камила Лекберг
Немското дете (56)

— Здравей, у дома сме!

Патрик затвори вратата и пусна Мая на пода в антрето. Тя мигом хукна напред, така че трябваше да я улови за якето, за да я спре.

— Почакай малко, сладурче. Първо да свалим обущенцата и якето и тогава ще идеш при мама. — Съблече я и я пусна да върви. — Ерика, у дома сме! — извика. Никакъв отговор, но когато се спря да се ослуша, от горния етаж се разнесе шум. Взе Мая на ръце и се качиха до кабинета на Ерика, където той отново остави момиченцето на пода.

— Здравей. Тук ли си била?

— Да, доста страници натраках днес. После дойде Ана и пихме кафе. — Ерика се усмихна на Мая и протегна ръце към дъщеря си. Мая се заклатушка напред и лепна влажна целувка върху устните на Ерика. — Здравей, съкровище. Какво правихте с татко днес? — Тя отърка носа си в този на Мая и момиченцето се заля във възторжен смях. Ескимоските целувки бяха техният специалитет. — Много време ви нямаше — каза Ерика, като пренасочи вниманието си към Патрик.

— Наложи се да се включа и да свърша малко работа — съобщи той ентусиазирано. — Новата полицайка изглежда чудесна, но не бяха обмислили всички аспекти, така че отидох с тях с колата до Фелбака да направим домашно посещение и по този начин стеснихме границите до два дни, през които може да е убит Ерик Франкел…

Той млъкна по средата на изречението, когато видя изражението на Ерика и си даде сметка, че е трябвало да обмисли по-добре какво ще й каже, преди да си отвори устата.

— И къде беше Мая, докато ти се „включи да свършиш малко работа“? — попита Ерика с ледена нотка в гласа.

Патрик се разшава неспокойно. Моментът беше извънредно подходящ да се включи противодимната аларма. Но де такъв късмет? Той пое дълбоко дъх и скочи право в дълбокото.

— Аника се грижи за нея известно време. В участъка.

Не разбираше защо прозвуча тъй зле, казано на глас. До този момент не му беше хрумнало, че идеята не е чак толкова разумна.

— Значи Аника се грижи за дъщеря ни в полицейското управление, докато ти си отсъствал по работа няколко часа? Правилно ли съм разбрала?

— Ъъ… да — отвърна Патрик, докато трескаво се чудеше какъв начин да измисли, че да обърне ситуацията в своя полза. — Чудесно си е прекарала. Изяла си е целия обяд, после Аника я разходила и тя заспала в количката.

— Сигурна съм, че Аника се е справила отлично като детегледачка. Не е в това въпросът. Разстройва ме фактът, че се разбрахме ти да гледаш Мая, докато аз работя. Не че очаквам да прекарваш с нея всяка минута до януари, естествено, от време на време ще ни трябват детегледачки. Но мисля, че е твърде рано да оставяш Мая при секретарката на управлението, за да тичаш на работа само след седмица отпуск по бащинство. Ти как мислиш?

Патрик се почуди за секунда дали въпросът на Ерика не бе чисто риторичен, но тя очевидно чакаше отговора му и той разбра, че случаят не е такъв.

— Е, сега, като поставяш нещата така… Добре, постъпката ми беше глупава. Но те дори не бяха проверили дали Ерик не се е срещал с някоя жена и толкова се вживях, че… Добре, глупаво беше! — завърши той неумелото си извинение. Прекара ръка през косата си, с което я накара да щръкне право нагоре.

— Занапред никаква работа. Обещай ми. Само ти и Мая. Да видя жеста с палци за съгласие.

Той вирна двата си палеца, като се стараеше да изглежда възможно най-убедителен и достоен за доверие. Ерика като че имаше и нещо друго на ума си, но после само въздъхна дълбоко и стана от стола.

— Е, добре, сладурче, нямаш вид като да си пострадала. Да простим ли на татко и да идем да се погрижим за вечерята? — Мая кимна. — Татко може да ни сготви спагети карбонара, за да се реваншира за днес — допълни Ерика и тръгна надолу по стълбите, като крепеше Мая на хълбока си.

Мая закима още по-енергично. Татковата карбонара бе сред любимите й ястия.

— Е, стигна ли до някакви изводи? — попита Ерика по-късно, когато вече седеше до кухненската маса и гледаше как Патрик пържи бекон и кипва вода за спагети. Мая бе настанена пред телевизора да гледа анимационно филмче, та възрастните да имат малко мир и тишина.

— Най-вероятно е умрял между петнайсети и седемнайсети юни. — Патрик обърна бекона в тигана. — По дяволите! — Беше пръснала мазнина и опари ръката му. — Адски боли. Слава богу, че не пържа бекона гол.

— Знаеш ли какво, скъпи? Съгласна съм. Късмет имаш, че не пържиш бекона гол. — Ерика му смигна и отиде да го целуне по устата.

— Значи пак станах „скъпи“, а? Помилван ли съм вече?

Ерика се престори, че го обмисля за момент.

— Не бих казала, но скоро може и да бъдеш. Стига карбонарата ти да се получи добра.

— А как мина твоят ден? — попита Патрик и се обърна към печката да продължи с готвенето.

Внимателно извади парченцата бекон върху домакинска хартия, която да попие мазнината. Номерът за хубавата карбонара беше беконът да е хрупкав, нямаше нищо по-лошо от разкашкан бекон.

— Откъде да започна? — въздъхна Ерика.

Първо му разправи за посещението на Ана и за проблемите й като мащеха на тийнейджърка. После преразказа случилото се в къщата на Брита. Патрик остави шпатулата и се втренчи в нея изненадан.

— Отишла си в дома й да я разпитваш? А старицата страда от Алцхаймер? Нищо чудно, че съпругът й ти се е разкрещял. И аз така бих постъпил.

— О, много ти благодаря. Ана каза същото, така че се наслушах на критики по този повод — отвърна нацупено Ерика. — Та аз въобще не знаех за болестта й, като отидох там.

— И какво ти каза тя? — попита Патрик, докато слагаше спагетите във врящата вода.

— Даваш си сметка, че това е количество за една малка армия, нали? — подхвърли Ерика, като видя, че той изсипа почти две трети от пакета в тенджерата.

— Аз ли готвя вечерята или ти? — отвърна Патрик с насочена към нея шпатула. — Добре де, какво каза тя?

— Първо, изглежда, че на младини Брита и майка ми са прекарвали много време заедно. Били са тясно свързана групичка — те двете, Ерик Франкел и някой си Франс.

— Франс Рингхолм? — попита Патрик, докато разбъркваше спагетите.

— Да, мисля, че това беше фамилията му. Франс Рингхолм. Защо? Знаеш ли кой е той?

Ерика го погледна любопитно, но Патрик само вдигна рамене.

— Научи ли още нещо от нея? Имала ли е контакт с Ерик или Франс? Или с Аксел, да речем?

— Според мен не — отговори Ерика. — Май повече не са поддържали отношения помежду си, но може и да греша. — Тя се намръщи. Явно преповтаряше разговора в ума си. — Имаше нещо… — продума колебливо. Патрик спря да бърка и я зачака да продължи. — Тя спомена нещо за Ерик и за „стари кости“. И как те трябвало да бъдат оставени в покой. И че Ерик казал… Не, тогава изпадна в умопомрачение и не разбрах нищо от думите й. Беше много объркана и не знам доколко може да се вярва на казаното от нея. Сигурно е било просто глупаво бръщолевене.

— Не непременно — възрази Патрик. — За втори път днес чувам тази фраза във връзка с Ерик Франкел. Стари кости… Какво може да значи, по дяволите?

Патрик стоеше замислен, а водата от спагетите прекипяваше.