Камила Лекберг
Немското дете (39)

— По кое време се очаква да пристигнат? — извика Патрик от спалнята на горния етаж, докато след забележката на Ерика обличаше нещо по-представително от дънки и тениска.

Доводът „Ама това са само сестра ти и Дан“ не бе имал търсения ефект. Щели да имат гости за вечеря, не било толкова трудно да се облече с малко стил.

Ерика отвори вратичката на фурната и огледа печеното свинско филе. Изпитваше угризения заради предния ден, когато се бе държала зле с Патрик, и за компенсация му приготви едно от любимите му ястия — филе, изпечено в бутертесто, с винен сос и картофено пюре. Това му бе сготвила първата вечер, когато го бе поканила — първата вечер, когато се бяха… Засмя се на себе си и затвори вратичката. Струваше й се толкова далечно, а бяха минали само няколко години оттогава. Тя искрено обичаше Патрик, но беше изумително как ежедневието и животът с малко дете могат да убият желанието да се любиш пет пъти едно след друго, както бяха направили през онази първа нощ. Самата мисъл за толкова екшън в леглото я уморяваше. Сега смяташе, че да правят секс веднъж седмично е истинско постижение.

— Ще са тук след половин час! — извика в отговор и се зае с приготвянето на соса.

Тя самата вече бе сложила черен панталон и лилавата блуза, която й беше любима още от годините, когато живееше в Стокхолм, където имаше много магазини, между които да избира. За всеки случай си бе сложила престилка и Патрик подсвирна одобрително, когато я видя да се появява по стълбите.

— О, на какво са свидетели очите ми? Истинско откровение! Едно божествено същество с лек привкус на домашноткан шик и кулинаритет!

— Няма такава дума! — каза Ерика и се засмя, когато Патрик я целуна по врата.

— Вече има! — намигна й той.

След това отстъпи назад и направи пирует на кухненския под.

— Е? В подходящ вид ли съм? Или да се кача и да сложа нещо друго?

— Уф, ако някой те слуша, ще си помисли, че съм най-кошмарната съпруга на света! — Ерика го изгледа с изкуствена строгост от главата до петите, засмя се и отсъди: — Ти си същинско украшение за нашия дом! Ако и подредиш масата, може и да разбера защо изобщо се омъжих за теб!

— Масата. Само гледай!

Трийсет минути по-късно, когато точно в седем часа се звънна на вратата, и масата, и храната бяха готови. Ана и Дан чакаха на прага, заедно с Ема и Ейдриън, който направо връхлетя в къщата и започна да вика Мая. Малката им братовчедка се радваше на изключителна популярност.

— Какъв е този неустоим мъж? — попита Ана. — И какво си направила с Патрик? Наистина беше крайно време да го замениш за по-добър модел!

Патрик я прегърна.

— И аз се радвам да те видя, мила ми балдъзке… А как сте вие, двете мили гургулички? За нас с Ерика е чест, че сте успели да се измъкнете от спалнята и да ни отделите от времето си.

— Ах… — изчерви се Ана и удари Патрик по гърдите.

Но погледът, който хвърли на Дан, еднозначно потвърди, че Патрик е прав.

След това вечерта продължи много приятно. Ема и Ейдриън с удоволствие се занимаваха с Мая, докато не й стана време за спане, след което и двамата заспаха в двата края на дивана. Храната получи заслужени похвали, виното беше добро и изчезна от бутилките, а Ерика се наслаждаваше на това, че е заедно със сестра си и Дан и че така добре си прекарват. Не мислеха за онова, което бе останало зад гърба им, и водеха само незначителни разговори.

Изведнъж спокойствието им бе нарушено от телефона на Дан, който започна да звъни пронизително.

— Извинете, само да видя кой се обажда по това време — каза той и отиде да вземе телефона си от джоба на якето.

Намръщи се, когато погледна дисплея, явно не познаваше номера.

— Ало, тук е Дан. Кой? Съжалявам, не се чува, какво… Белинда? Какво…? Моля? Пил съм, не мога… Викни й едно такси, веднага! Да, аз ще платя, когато пристигне. Само се постарай да стигне дотук.

Бръчката на челото му бе станала още по-дълбока. Изруга, след като даде адреса на Ерика и Патрик и приключи разговора.

— По дяволите!

— Какво се е случило? — попита Ана притеснено.

— Беше някакъв приятел на Белинда. Явно е ходила на купон и е пияна до козирката. Ще й викнат такси дотук.

— Не трябваше ли да е при Пернила в Мункедал?

— Трябваше, но очевидно не е станало точно така. Приятелчетата й се обадиха от Гребестад.

Дан набра номера на бившата си съпруга и прекъсна съня й. Отиде да говори в кухнята и се чуваха само отделни думи, които не звучаха никак дружелюбно. Няколко минути по-късно се върна в трапезарията и се отпусна на стола си с измъчено изражение.

— Белинда е казала, че ще спи при някаква приятелка, а приятелката най-вероятно е казала, че тя ще спи у Белинда. Вместо това са се вдигнали до Гребестад и са отишли на купон. По дяволите! Мислех, че мога да разчитам, че ще я държи под око!

Изглеждаше притеснен и прекара ръка през косата си.

— Имаш предвид Пернила ли? — попита Ана и леко започна да го гали по ръката, за да го успокои. — Не е толкова лесно, знаеш ли. И ти можеше да се вържеш, това е най-старият трик на света.

— Не, нямаше да се хвана! — отговори ядно Дан. — Щях да се обадя на родителите на приятелката й вечерта и да се убедя, че всичко е наред. Никога не бих взел за чиста монета думите на седемнайсетгодишно момиче! Колко тъп трябва да си, за да й повярваш? Не трябва ли да мога да разчитам, че ще се грижи за децата?

— Сега се успокой — укори го Ана. — Ще поемем нещата оттук. Най-важното е да се погрижим за Белинда, когато пристигне. — Прекъсна Дан още щом той си отвори устата да каже нещо. — И днес няма да й се караме. Ще проведем дискусия с нея утре, когато е изтрезняла, нали?

Макар че последното бе казано с въпросителен знак накрая, на всички около масата, включително на Дан, им стана ясно, че не подлежи на обсъждане. Той само кимна.

— Ще отида да подготвя стаята за гости. — Ерика се изправи.

— А аз ще донеса кофа или нещо такова — обади се Патрик с надеждата, че това не е изречение, което ще му се наложи да използва, когато Мая стане тийнейджърка.

След няколко минути по алеята се чу автомобил и Дан и Ана побързаха да отворят входната врата. Ана плати на шофьора на таксито, а Дан пое Белинда, която се бе проснала на задната седалка.

— Татко… — каза завалено тя, след което обви с ръце врата му и заби лице в гърдите му.

Той усети миризмата на повръщано, която се излъчваше от нея, но в същото време изпита огромна нежност към дъщерята, която в момента му се струваше толкова малка и чуплива в прегръдката му. Бяха минали години, откакто за последно я бе носил на ръце.

Едно нейно рязко движение го накара инстинктивно да обърне главата й на една страна, по-далече от гърдите си. Воняща червеникава каша се изсипа върху стъпалата, които водеха към къщата на Патрик и Ерика. Нямаше никакво съмнение с какво се бе наливала. Червеното вино очевидно преобладаваше сред изконсумираните питиета.

— Вкарай я вътре, не се притеснявай за това, после ще го почистя — махна Ерика на Дан и Белинда. — Заведи я в банята, с Ана ще се погрижим за нея и ще я преоблечем.

Под душа Белинда се разплака. Звукът бе сърцераздирателен. Ана я помилва по главата, докато Ерика внимателно я подсушаваше с една хавлия.

— Шш, всичко ще бъде наред, ще видиш — успокояваше я Ана, докато й обличаше суха тениска.

— Ким трябваше да е там… И си мислех… Обаче той казал на Линда, че ме мисли за… грозна…

Думите излизаха от устата й насечени и разкъсани, с паузи, запълнени с плач.

Ана погледна Ерика над главата на Белинда. Нито една от двете не би искала да е на мястото на Белинда, за нищо на света. Нищо не болеше толкова, колкото разбитото тийнейджърско сърце. И двете бяха преминали през това и разбираха много добре защо човек в такова състояние би се поддал на изкушението да удави мъката си в червено вино. Обаче виното би било само временна утеха. На следващия ден Белинда щеше със сигурност да се чувства още по-зле, това също го знаеха от собствен опит. Но единственото, което можеха да направят, бе да я сложат в леглото. За останалото щяха да се погрижат на сутринта.