Камила Лекберг
Немското дете (133)

— Ерика!

Външната врата се тръшна и Ерика се почуди защо Патрик крещи така.

— Какво има? Нещо спешно ли?

Тя излезе на площадката и погледна надолу към него.

— Слез. Имам да ти казвам нещо.

Той й махна да слезе и тя тръгна надолу.

— Да седнем — предложи той и я поведе към дневната.

— Наистина възбуди любопитството ми — увери го тя, когато седнаха на дивана. — Казвай сега.

Патрик дълбоко пое дъх.

— Добре. Нали помниш как все повтаряше, че според теб някъде трябва да има още дневници?

— Аха — промълви Ерика и внезапно усети пърхане на пеперудки в корема си.

— Преди малко се отбих в дома на Карин.

— Така ли? — изненада се Ерика.

Патрик махна с ръка.

— Остави това, няма значение. Чуй друго. Случайно споменах пред Карин за дневниците. И на нея й хрумна, че знае къде може да има още от тях!

— Ти шегуваш ли се? — смаяна го изгледа Ерика. — Откъде може тя да знае?

Патрик й каза и лицето на Елика светна.

— О, разбира се. Но защо никога нищо не е споменала?

— Нямам представа. Ще трябва да идеш там и да я попиташ сама — отвърна Патрик.

Още не беше доизрекъл думите, когато Ерика вече беше на крака и вървеше към външната врата.

— Ще дойдем с теб — каза Патрик и вдигна Мая от пода.

— Добре, но побързайте — подвикна Ерика, вече отвън с ключовете за колата в ръка.

Малко по-късно Кристина, майката на Патрик, отвори вратата си и леко се стъписа.

— Здравейте, каква изненада. Какво правите тук?

— Решихме да се отбием за малко — каза Ерика и се спогледа с Патрик.

— Ама разбира се. Да направя ли кафе? — попита Кристина все така учудена.

Ерика нетърпеливо изчакваше подходящ момент. Остави Кристина да приключи с кафето и да седне при тях на масата, преди да заговори, като едва сдържаше вълнението си.

— Помниш ли как ти казах, че съм открила дневниците на мама на тавана? И как съм ги изчела, за да се опитам да проумея коя е била всъщност Елси Мострьом?

— Да, разбира се, помня, че ми го каза — отвърна Кристина, като избягваше да срещне погледа й.

— При последното ми идване тук, мисля, че споменах как намирам за странно, дето е престанала да пише през 1944 година и няма повече дневници.

— Да — рече Кристина с наведена към масата глава.

— Е, днес Патрик пил кафе с Карин у тях и случайно й споменал за дневниците, като описал как изглеждат. Тя съвсем ясно си спомнила, че е виждала такива тетрадки у вас. — Ерика замълча и погледна внимателно свекърва си. — Според Карин си я помолила да донесе покривка от шкафа, където ги държиш, и тя видяла в дъното му няколко сини тетрадки с надпис „Дневник“ на корицата. Предположила, че са твои дневници, и не казала нищо, но днес, когато Патрик споменал мамините дневници, направила връзката. Така че моят въпрос е — продължи с мек тон Ерика — защо не ми каза за тях.

Кристина дълго време не проговори, а продължи да се взира в масата. Патрик се опитваше да не поглежда към нито една от двете и насочи вниманието си към яденето на кифлички с Мая. Накрая Кристина стана и излезе от стаята. Ерика чакаше с притаен дъх. Чу вратичката на шкаф да се отваря и затваря и миг по-късно Кристина се върна в кухнята. Държеше три сини тетрадки. Също като онези, които Ерика имаше у дома.

— Обещах на Елси да се погрижа за тях. Не искаше ти и Ана да ги виждате. Но, предполагам… — Кристина се поколеба, после ги подаде. — Предполагам, че идва време, когато нещата трябва да се разкрият. И имам чувството, че това време е настъпило. Мисля, че Елси би дала съгласието си.

Ерика взе дневниците и прокара ръка по корицата на най-горния.

— Благодаря ти — каза тя на Кристина. — Ти знаеш ли какво е писала в тези тетрадки?

Кристина се поколеба, несигурна как да отговори.

— Не съм ги чела. Но знам много за нещата, които предполагам, че Елси е написала в дневниците.

— Отивам в дневната да ги прочета — съобщи Ерика.

Излезе от кухнята и усети, че цялата трепери, когато седна на дивана. Бавно отвори първата страница на най-горния дневник. Очите й запрепускаха по редовете, изпълнени с познатия почерк, докато четеше за съдбата на майка си, а като следствие и за своята собствена. С нарастваща изненада и вълнение стигна до любовната връзка на майка си с Ханс Олавсен и до бременността на Елси. В третия дневник пишеше за отпътуването на Ханс за Норвегия. За неговото обещание. Ръцете на Ерика се тресяха все по-силно и тя физически усещаше нарастващата паника на майка си, когато се бяха изнизали дни и седмици, без да получи вести от него. Стигна до последните страници и заплака, без да може да се спре. През сълзи прочете написаното с елегантния почерк на майка й:

Днес взех влака до Борленге. Мама беше застанала на вратата и ми махаше, но не дойде с мен. Става все по-трудно да скривам състоянието си. А не искам майка ми да носи срама. Не мога да направя това. Но се молих на Бог да ми даде сили да издържа. Сили да дам на други детето, което не съм зърнала още, но което вече обичам толкова много, толкова много…