Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Патрик Хедстрьом (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Olycksfågeln, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Йонико (2022 г.)
Корекция и форматиране
Еми (2022 г.)

Издание:

Автор: Камила Лекберг

Заглавие: Прокоба

Преводач: Ева Кънева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: шведски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман (не е указано)

Националност: шведска

Печатница: Печатница „Инвестпрес“

Художник: Стефан Касъров

Коректор: „Колибри“

ISBN: 978-619-150-224-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16146

История

  1. — Добавяне

Кале реши да се поразходи из селцето. У дома, в Стокхолм, тренираше поне пет пъти седмично, но тук, в Танумсхеде, се принуди да се задоволява с разходки — колкото да не натрупа тлъстини. Увеличи темпа, за да изгори по-бързо мазнините. Атрактивният външен вид е предимство, което не бива да подценяваш. Кале презираше хората със занемарен външен вид. Изпитваше неизразимо удоволствие да гледа в огледалото съвършените си коремни мускули, издутите си бицепси, когато стегне ръце, широкия си гръден кош. Когато в малките часове на нощта обикаляше заведенията на площад „Стюреплан“, винаги разкопчаваше небрежно ризата си. Гаджетата адски си падаха по тялото му. Изкушаваха се да опипат гърдите му, да одраскат плочките на корема му с нокти… Всички му бяха навити.

Понякога Кале се чудеше как живеят хората, които не разполагат с толкова кинти. Как издържат Уфе и Мехмет например в мизерните си тесни апартаменти в предградията? Сигурно едва свързват двата края. Уфе му се похвали с кражбите, които извършва в чужди домове, но Кале едва не прихна, когато разбра за какви приходи става дума. Неговият баща му даваше повече джобни за седмицата, отколкото Уфе „изкарваше“ за месец!

Ала въпреки разкоша и лукса Кале продължаваше да усеща празнотата в душата си. През последните години непрекъснато търсеше с какво да я запълни: с повече шампанско, с повече купони, с повече мацки, с повече „бяло“. Непрестанно увеличаваше количеството и парите, които е способен да похарчи за определено време. Не ги печелеше с труд. Издържаше го баща му. Кале очакваше кранчето най-после да пресъхне, но оттам продължаваха да текат кинти. Баща му плащаше сметка след сметка, купи му жилище в квартал „Йостермалм“, без да му натяква помощта си, купи мълчанието на момичето, което го обвини в изнасилване… Гадината с гадина! Изсмука си цялата история от пръстите. Сама пожела да си тръгне от бара с него и с Луде. Как да разтълкуваш такова поведение?

Парите в портфейла на Кале никога не свършваха — като вълшебната кесия от приказката. Колкото и да харчеше, баща му веднага възстановяваше сумата. Кале знаеше каква е причината за щедростта му. Гузната му съвест го задължаваше да плаща. Дъртият непрекъснато наливаше пари в дупката, зееща в гърдите на сина му, но не смогваше да я запълни.

И двамата се опитваха да заместят изгубеното с пари: бащата — като дава, синът — като приема.

С прииждането на спомените болката в гърдите се усили. Кале увеличи темпа, за да се задъха и да забрави за всичко това. Но от спомените не можеш да избягаш. Притъпяваше ги единствено коктейлът от шампанско и кокаин. Понеже в момента не разполагаше нито с едното, нито с другото, трябваше да понесе демоните на миналото си. Кале хукна с всички сили.