Камила Лекберг
Прокоба (42)

Мелберг закъсня с десетина минути. Росмари вече го чакаше на масата. Надеждите му да почисти лесно панталона си от полепналите прашинки не се оправдаха. Оказа се, че отзад, на дупето, е залепнала и дъвка, и той успя да я изчегърта с много упоритост и с помощта на остър кухненски нож. След намесата на ножа платът придоби износен вид, но Мелберг придърпа сакото надолу, та пораженията да не личат. Огледа се в лъскавото стъкло пред рамкирана картина, за да се увери, че изглежда добре, и чак тогава излезе. Тази вечер посвети доста време на прическата си. Старателно преметна косата си над темето, за да прикрие изцяло плешивината си. Доволен от резултата, установи, че въпреки възрастта и окапалата си коса изглежда добре.

За пореден път се изненада от сърцебиенето, което предизвика тя у него. Отдавна сърцето му не бе туптяло така. С какво го пленяваше тази пълничка жена на средна възраст? Очите, хрумна му. По-сини очи не беше виждал, а в комбинация с червения нюанс на косите й синьото изглеждаше ослепително. Омагьосан от красотата й, Мелберг дори не забеляза протегнатата й ръка. После се опомни и се видя отстрани как по старомоден маниер се навежда напред и целува ръката й. За миг се почувства като идиот. Откъде му хрумна подобна глупост? После обаче установи, че дамата оцени жеста му, и усети как по тялото му плъзва топло и приятно чувство. Не е изгубил съвсем навици. Още помни как да се държи като истински кавалер.

— Какво приятно място! За пръв път идвам тук — нежно каза тя, докато разглеждаха менюто.

— Обещавам, че няма да останеш разочарована. Ресторантът е първокласен — увери я Мелберг и се изпъчи, все едно е собственик, а не клиент на „Странноприемницата“.

— И приготвят големи вкуснотии.

Очите й засноваха между апетитните предложения в менюто. Мелберг погледна на свой ред какво предлагат и при вида на цените го връхлетя паника. Ала после погледът му срещна сините очи на Росмари над ръба на менюто и тревогата му отмина. В такава вечер парите са без значение.

Тя погледна през прозореца към читалището.

— Днес май има някакво тържество…

— Да, организират дискотека с участниците в онова риалити предаване. Иначе тук рядко се състоят подобни събития, пък и сме се разбрали с колегите от Стрьомщад да поемат отговорността за развлекателните мероприятия. Днес те ще се погрижат за пиянските изцепки, които се очакват.

— Очаквате ли неприятности? — притесни се Росмари. — Наистина ли не е проблем, че вечеряш с мен?

Мелберг изпухтя и още повече се изпъчи. Колко приятно е да се чувстваш важен в компанията на красива жена. Откакто го преместиха в Танумсхеде, без да се е провинил в каквото и да било, почти не му се бе случвало да се радва на женско внимание. По някаква незнайна причина тукашните представителки на нежния пол не оценяваха качествата му по достойнство.

— Наредил съм на двама души да наблюдават целия този цирк — обясни той. — За да можем ние двамата с теб да хапнем и да си поприказваме на спокойствие. Добрият началник знае как да разпредели отговорността, а аз смея да твърдя, че това е най-ценното ми качество.

Усмивката на Росмари потвърди, че тя ни най-малко не подлага на съмнение професионалните му умения. Очертаваше се много хубава вечер.

Мелберг вдигна поглед към читалището. После прогони от главата си всички опасения за предстоящото събитие. Нека Мартин и Хана се оправят, както могат. Мелберг си имаше много по-приятни занимания.