Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Патрик Хедстрьом (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Olycksfågeln, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Йонико (2022 г.)
Корекция и форматиране
Еми (2022 г.)

Издание:

Автор: Камила Лекберг

Заглавие: Прокоба

Преводач: Ева Кънева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: шведски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман (не е указано)

Националност: шведска

Печатница: Печатница „Инвестпрес“

Художник: Стефан Касъров

Коректор: „Колибри“

ISBN: 978-619-150-224-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16146

История

  1. — Добавяне

Йоста и Патрик се върнаха след четири часа. Още щом влязоха в управлението, Аника разбра, че носят много важни новини.

— Ще се съберем в кухнята — обяви Патрик и влезе да остави якето в кабинета си.

След пет минути всички се явиха.

— Днес се случиха две много важни събития — обяви Патрик и погледна Йоста. — Първо, Йоста откри името Сигрид Янсон върху страницата, намерена до тялото на Елса Форшел. После получихме обаждане от Удевала и тъкмо се прибираме оттам. Пъзелът се подреди.

Той направи пауза, пийна вода и се облегна на кухненския плот. Всички приковаха поглед в устните му, очаквайки следващите му думи.

— През 1969 година Елса Форшел е предизвикала автомобилна катастрофа. Точно като Ян-Улув Першон, Расмус Улсон и Марит Каспершен, тогава Елса се е намирала под въздействието на алкохол и са я осъдили на една година престой в затвора. Другата кола е била управлявана от трийсетинагодишна жена, която е починала на място. В колата са се возели и две деца, но те оцелели като по чудо дори без драскотина. — Той направи пауза, за да увеличи ефекта от думите си: — Името на тази жена е Сигрид Янсон.

Колегите му дишаха на пресекулки. Йоста кимна доволен. Отдавна не се бе чувствал толкова удовлетворен от приноса си на работното място.

Мартин вдигна ръка, за да попита нещо, но Патрик му даде знак да изчака.

— Има и още. Първоначално полицаите помислили, че децата в колата са на Сигрид. Но после се оказало, че тя живее сама в покрайнините на Удевала в къщата на починалите си родители. Работела като продавачка в скъп бутик в града, винаги се държала възпитано и любезно с клиентите, но по думите на колегите й в магазина се държала дистанцирано, нямала роднини и близки приятели. И определено нямала деца.

— Но… в такъв случай чии са били тези деца? — попита Мелберг и се почеса удивен по челото.

— Никой не знае. В полицията не е постъпвал сигнал от родители за изчезнали деца на тази възраст. Никой не потърсил малчуганите. Сякаш се появили от нищото. След като огледали дома на Сигрид, полицаите установили, че децата са живели при нея. Разпитахме полицай, присъствал на огледа, и той ни обясни, че в къщата имало отделна детска стая с играчки. Резултатите от аутопсията показали, че Сигрид Янсон никога не е раждала деца, а взетите кръвни проби потвърждават, че тя и двете деца не са роднини.

— Значи, разковничето е Елса Форшел — промърмори Мартин.

— Така изглежда — потвърди Патрик. — Явно злополуката, предизвикана от Елса, е отприщила серия от убийства. Ето защо убиецът е ликвидирал първо нея.

— Къде са децата сега? — Хана зададе въпроса, който занимаваше всички.

— Това трябва да разберем. Колегите от Удевала се опитват да издействат документите от социалните служби, но ще отнеме известно време.

— Затова продължаваме да работим въз основа на наличните данни. Но ключът към разплитането на случая е Елса Форшел. Трябва да се съсредоточим върху нея.

Всички излязоха от кухнята. Патрик помоли Хана да остане.

— Има ли нещо? — попита тя и Патрик получи поредното потвърждение, че е редно да поговори с нея. Хана изглеждаше много бледа.

— Седни за малко. Как се чувстваш? — попита той, докато я гледаше изпитателно.

— Горе-долу. — Тя сведе очи. — От няколко дни не ми е съвсем добре. Май имам температура.

— И на мен ми се струва, че не си здрава. Прибери се да си починеш. Няма смисъл да се правиш на силна, да стискаш зъби и да работиш болна. Отдъхни си малко, та после да се завърнеш с нови сили.

— Но разследването…

— Това е заповед — каза Патрик с престорено строг тон.

— Слушам, шефе — кимна Хана и с усмивка му отдаде чест. — Но преди това трябва да приключа нещо. Не се опитвай да ме спреш — додаде тя.

— Добре, ти решаваш. Довърши си работата и се прибирай, момиче!

Хана се усмихна вяло и излезе. Патрик я изпрати с угрижен поглед. Действително изглеждаше болна.

Той обърна лице към прозореца и постоя така няколко минути, без да мисли. През последните дни се случиха толкова много неща. Изясниха се толкова много въпроси, а най-голямото разкритие предстоеше тепърва. Патрик усещаше инстинктивно, че трябва възможно по-скоро да открият децата. Децата, появили се незнайно откъде и потънали вдън земя.