Камила Лекберг
Прокоба (123)

— Сигрид Янсон. — Патрик присви очи. — Нали това пише: Сигрид Янсон?

Той се отдръпна, та Йоста да може да разгледа по-добре името, отпечатало се върху страницата от детската книга.

— Да, това пише — доволно потвърди Йоста.

— Странно защо колегите от Линшопинг не са го забелязали — промърмори Патрик, но веднага си даде сметка, че изпрати страницата с молбата лаборантите да търсят не скрити надписи, а отпечатъци от пръсти.

Всъщност собственикът на книгата явно е написал името си на титулната страница и то се бе отбелязало върху долната страница — първата от приказката. Именно тази страница бе намерена до тялото на Елса Форшел.

— Какво ще предприемем оттук нататък? — попита Йоста. Лицето му продължаваше да излъчва задоволство.

— Името е доста често срещано, но ще изготвим списък с всички негови носители в Швеция.

— Книгата е стара. Собственичката може вече да не е сред живите.

— Даа… — замислено кимна Патрик. — Затова ще разширим търсенето. Интересуват ни всички жени на име Сигрид Янсон, родени след 1900 година, независимо дали са живи, или не.

— Звучи ми разумно. Според теб има ли някакво значение, че именно Елса е получила първата страница? Дали не е свързана по някакъв начин със Сигрид Янсон?

Патрик сви рамене. Вече нищо от обстоятелствата по този случай не беше в състояние да го учуди. Всичко му изглеждаше възможно.

— Ще трябва да разберем — лаконично отвърна той. — Надявам се колегите от Удевала да ни се обадят скоро с още сведения.

Точно в този момента телефонът на бюрото на Патрик звънна.

— Да, моля — вдигна той и направи знак на Йоста да остане. — Злополука… През 1969, казвате? Да… Да… Не… Да…

Патрик продължи да отговаря едносрично, а Йоста подскачаше от нетърпение. От изражението на Патрик разбра, че става нещо важно.

— Бяха колегите от Удевала! — възкликна победоносно Патрик, след като затвори. — Открили са доклада за инцидента с Елса Форшел. През 1969 Елса се блъснала фронтално с друг автомобил. Познай как се казва жената, починала вследствие от катастрофата!

— Сигрид Янсон — прошепна благоговейно Йоста.

Патрик кимна.

— Ще дойдеш ли с мен в Удевала?

Йоста само изсумтя в отговор: ще дойде, разбира се. Иска ли питане?!