Камила Лекберг
Прокоба (117)

Още щом Патрик влезе, Ерика разбра, че по случая има раздвижване. Той стъпваше някак леко. Напрежението в раменете му бе изчезнало.

— Добре ли мина денят ти днес? — попита предпазливо тя и се приближи до него с Мая на ръце.

Сияеща от щастие, малката протегна ръчички към баща си и той веднага я взе в обятията си.

— Мина чудесно! — отвърна Патрик и започна да танцува с дъщеря си.

Мая се заливаше от смях. От съвсем малка беше разбрала, че по-забавен мъж от татко няма.

— Разкажи ми — помоли Ерика и влезе в кухнята, за да нагледа тенджерата с вечерята.

Патрик и Мая я последваха. Ана, Ема и Ейдриън гледаха детско предаване и само махнаха разсеяно на Патрик. Мечето на екрана изискваше цялото им внимание.

— Открихме общото между жертвите — обяви Патрик и остави Мая на пода.

Малката се колеба известно време кое е по-интересно — татко или рошавото мече — и накрая заприпка към телевизора.

— Все аз съм пренебрегнатият! Защо винаги оставам на второ място?! — въздъхна театрално Патрик и погледна разочаровано след Мая.

— Ммм. За мен обаче винаги си номер едно — увери го Ерика и го прегърна.

Патрик седна до кухненската маса. Ерика се прокашля дискретно и погледна красноречиво зеленчуците върху кухненския плот. Патрик мигом стана от стола и се зае да приготви салатата.

— Само ми кажи „скачай!“ и ще попитам „колко високо?“ — пошегува се той и се дръпна встрани, за да избегне опита на Ерика да го срита по кокалчетата.

— След събота ще видиш ти! Камшикът ще заудря с подновена сила. — Ерика напразно се помъчи да изглежда застрашително. Нямаше търпение да дойде сватбеният им ден.

— Че сега не удря ли достатъчно силно?

Патрик се наведе да я целуне.

— Я престанете! — извика през смях Ана от дневната. — Чувам как се мляскате. Тук има деца, съобразявайте се!

— Ммм. Ще го отложим за по-късно — каза Ерика и намигна на Патрик. — А сега ми разкажи какво стана с разследването.

Патрик скицира накратко основните моменти по случая и усмивката тутакси се изпари от лицето на Ерика. Макар разследването да бе отбелязвало сериозен напредък, жертвите ставаха все повече, а трагичните обстоятелства се натрупваха и Ерика си даваше сметка колко тежка работа предстои.

— Значи жертвата от Нюшопинг също е предизвикала смъртта на участник в пътното движение след злоупотреба с алкохол?

— Да. — Патрик започна да реже доматите. — Но не в Нюшопинг, а в Удевала.

— Как се казва загиналият? — попита Ерика и разбърка ястието със свинско филе.

— Още не знаем никакви подробности. Злополуката се е случила преди много години и ще ни отнеме доста време, докато проучим инцидента. Днес говорих с колегите от Удевала и те обещаха да ми изпратят всички налични материали по случая. Ще трябва да преровят прашасалите кутии в архива си, пък дано изникне нещо.

— С други думи, някой ликвидира шофьори в нетрезво състояние, които са предизвикали нечия смърт. Първата пътна злополука е била преди трийсет и пет години, а последната…

— Преди седемнайсет — уточни Патрик. — Тогава Расмус Улсон се е блъснал в автомобил.

— А градовете, където стават катастрофите, са пръснати из цяла Швеция: от Лунд до Танумсхеде. Кога е първото убийство на пиян шофьор?

— Преди десет години — услужливо отговори Патрик.

Бъдещата му съпруга умееше да анализира факти и той нямаше нищо против да се възползва от будния й ум.

— Значи убиецът действа върху голяма географска площ, между престъпленията има широк времеви интервал, а единственото общо между жертвите е, че поради шофиране в нетрезво състояние са предизвикали смъртта на участник в движението.

— Точно така — въздъхна Патрик.

От устата на Ерика обобщението на наличната фактология звучеше направо безнадеждно. Той изсипа зеленчуците в голяма купа, смеси ги добре и сложи салатата на кухненската маса.

— Не забравяй, че най-вероятно има още една жертва — напомни тихо той и седна. — Втора поред. Още не сме я открили.

— Не можете ли да извлечете още информация от страниците, намерени до жертвите? — попита Ерика и сложи димящата тенджера върху подложка на масата.

— Не можем. Затова в момента възлагам най-много надежди на злополуката с Елса Форшел. Тя е била първата жертва на убиеца и — нещо ми подсказва — ще се окаже ключовата фигура към разплитането на случая.

— Сигурно си прав — съгласи се Ерика и извика Ана и децата.

По-късно щяха да поговорят повече.