Камила Лекберг
Прокоба (102)

— Търсим Силвио Манчини. — Патрик показа полицейската си карта на жената, която им отвори.

Тя отстъпи и се провикна назад:

— Силвио! Дойдоха от полицията.

Белокос мъж с джинси и пуловер се появи срещу тях. Подсъзнателно Патрик бе очаквал да види свещеника в богослужебни одежди, а не в ежедневно облекло. Като се позамисли обаче, установи, че свещеникът не може непрекъснато да носи одежди, ала все пак му трябваха няколко секунди да се пренастрои към изненадващата гледка.

— Казвам се Патрик Хедстрьом, а това е колегата ми Мартин Мулин.

Свещеникът кимна и ги покани да седнат на меката мебел. Помещението не беше голямо, но изглеждаше добре поддържано. Патрик забеляза наличието на атрибути, които лаическите му познания свързваха с католицизъм: изображения на Дева Мария и голямо разпятие. Жената, която им отвори, сервира кафе и сладки. Силвио й благодари, а тя само се усмихна и се оттегли. Свещеникът насочи вниманието си към посетителите и попита на безупречен шведски, но с отчетлив италиански акцент:

— С какво мога да ви бъда полезен?

— Бихме искали да ви зададем няколко въпроса за Елса Форшел.

— Надявах се рано или късно полицията да открие някакви улики — въздъхна свещеникът. — Вярвам в очистителния огън, но предпочитам убийците да получават наказанието си приживе.

Усмивката му изразяваше и опечаление от трагичната съдба на покойницата, и чувство за хумор. Патрик остана с впечатлението, че Силвио Манчини е бил близък с Елса, а следващият коментар на свещеника потвърди предположението му:

— С Елса бяхме добри приятели от дълги години. Тя участваше активно в дейността на нашата епархия, а аз бях неин изповедник.

— Елса по рождение ли беше католичка?

— Не — засмя се Силвио. — Повечето католици в Швеция са хора от имигрантски семейства. Елса дойде веднъж на литургия и според мен откри своя дом при нас. Тя беше… — той се поколеба — … изтерзана душа. Търсеше нещо, което откри при нас.

— Какво търсеше? — попита Патрик.

От осанката на симпатичния свещеник лъхаше спокойствие и кротост. Отец Силвио беше истински Божи човек.

Свещеникът дълго мълча. Очевидно обмисляше отговора си.

— Опрощение — отвърна накрая той и погледна Патрик право в очите.

— Опрощение? — повтори въпросително Мартин.

— Да, опрощение — спокойно потвърди свещеникът. — Та нали всички търсим точно опрощение на греховете ни, на пропуските ни, на недостатъците и грешките ни. Опрощение за постъпките ни и за бездействието ни.

— И за какво търсеше опрощение Елса? — тихо попита Патрик и впери настойчиво поглед в свещеника.

За миг отец Силвио сякаш реши да сподели с полицаите цялата истина, но после сведе поглед и отвърна:

— Изповедта е свещено тайнство. А и какво значение има? Всички се нуждаем от прошка.

Патрик остана с впечатлението, че свещеникът скри нещо зад тези думи, но знаеше, че изповедникът е длъжен да запази в тайна всичко, което е чул, и затова не се опита да притиска отец Силвио.

— От колко време членуваше Елса във вашата енория?

— От осемнайсет години. Както казах, с нея станахме много близки.

— Да е имала врагове? Да ви е споделяла, че някой иска да я нарани?

По лицето на свещеника отново пролича известно двоумение, после той поклати глава.

— Не знам нищо такова. Освен мен и миряните в енорията Елса нямаше никого. Ние бяхме нейното семейство.

— Това обичайно ли е? — попита Мартин и в гласа му неволно се промъкна недоверчива нотка.

— Знам какво си мислите — кимна среброкосият отец. — В нашата енория няма правила или забрани, които да ограничават живота на енориашите. Повечето имат семейства и приятели извън енорията. Ние не сме по-различни от коя да е християнска общност. Но Елса имаше само нас.

— Починала е, след като някой насилствено е налял в гърлото й голямо количество алкохол. Какво беше отношението й към спиртните напитки?

Патрик отново долови някакво колебание у свещеника; потиснато желание да говори.

— Елса беше като всеки нормален човек — засмя се отец Силвио. — В събота вечер си пийваше по чашка-две вино. Но никога не е прекалявала. Консумираше съвсем разумно. Показах й колко хубави са италианските вина. Тук от време на време организираме дегустация на вино. Много приятни събирания.

Патрик повдигна вежда: католическият свещеник определено го изненадваше.

След като размисли дали не пропуска нещо, Патрик остави визитката си на масичката помежду им:

— Ако се сетите нещо, не се колебайте да се свържете с нас.

— Танумсхеде — прочете на глас Силвио. — Къде се намира?

— На западното крайбрежие. Между Стрьомщад и Удевала.

Изведнъж кръвта се отдръпна от лицето на свещеника и за миг то придоби мъртвешка бледност — като лицето на Мартин след вчерашното пътуване. После отец Силвио се окопити и само кимна. Изненадани от реакцията му, Патрик и Мартин се сбогуваха с него. И двамата останаха с чувството, че свещеникът знае повече, отколкото им каза.