Крис Картър
Отмъстителят (86)

86.

Червей не беше мигнал цяла нощ. И как би могъл? Всеки път, когато затвореше очи, я виждаше. Гола. С ръце, завързани над главата. Тялото й, поклащащо се на гредата и окачено на веригата, с която бяха оковани китките й. Той никога нямаше да забрави начина, по който тя го беше погледнала.

Ужасът в очите й.

Отчаянието в изражението й.

Страхът, който се излъчваше от всяка пора на тялото й.

Алисън. Това беше името й. Също като с предишните две жени, Чудовището го беше накарало да го повтаря, докато се запечата в паметта му.

Похитителят беше изкарал Червей от килията, беше го завързал за стола и го беше накарал да гледа как разпаря корема на горката жена. Разрезът беше толкова широк, че момчето си помисли, че мъжът ще я среже на две.

Момчето почувства, че от стомаха му се надигнаха горчиви киселини и се качиха в гърлото му, но вече много добре знаеше, че не трябва да повръща пред Чудовището. Стисна зъби, затвори очи и някак съумя да преглътне киселините.

Убиецът обаче не беше приключил.

Червей искаше да отмести очи, но установи, че това е невъзможно. Той сякаш беше хипнотизиран от жестокостта на сцената пред него.

Сега, отново в килията, на Червей му хрумна друга мисъл, в която имаше искрица надежда. Полицията може и да не издирваше него, но сигурно търсеше тези жени. За разлика от неговия баща техните родители не бяха платили на Чудовището да ги отърве от тях. Червей беше убеден в това. Ако издирваше мъжа, който беше отвлякъл и убил тези жени, полицията търсеше Чудовището. И ако намереха него, щяха да открият и Червей.

Мисълта пося ново семе на надежда в сърцето на момчето.