Крис Картър
Отмъстителят (67)

67.

Гарсия все още беше в кухнята, когато Хънтър излезе от спалнята и се върна в дневната на апартамент 211. Робърт веднага забеляза двете пликчета, които Карлос беше оставил на малкото бюро до прозореца. Едното съдържаше червената химикалка „BIC Кристал“, а другото — листовете бяла хартия за принтер. Когато ги видя, го завладя същото вълнение, от което кожата на Гарсия беше настръхнала, но само за секунда, защото знаеше, че не трябва да позволява вълнението да замъгли обективната му преценка. Трябваше веднага да занесат пликчетата с веществените доказателства в лабораторията.

— Робърт! — извика партньорът му. — Ела да видиш нещо.

Хънтър остави пликчетата на бюрото и отиде в кухнята.

Гарсия стоеше до печката.

— Какво откри? — попита Хънтър.

Карлос му подхвърли кутийката кибрит и той я улови във въздуха.

— Погледни вътре.

Хънтър я отвори и застана неподвижно. Под капачето беше написано нещо. Той се втренчи в думите като хипнотизиран. Сърцето му заби по-силно, отколкото преди минута.

От вътрешната страна на кибрита пишеше: Мидазолам, 2,5 мг.

— Знаеш ли какво е това? — попита Гарсия.

— Мисля, че е обезболяващо средство — отговори Хънтър, без да откъсва очи от текста.

Въпреки че не знаеше лекарството, Карлос се беше досетил, че е някакво болкоуспокояващо, но не това го беше развълнувало и вцепенило Робърт, а почеркът.

Почеркът, който бяха гледали часове наред през последните няколко дни.

Почеркът на убиеца.