Крис Картър
Отмъстителят (55)

55.

Гарсия не познаваше човека, който стоеше на вратата на кабинета им. Издокаран с добре ушит черен костюм, бяла риза и червена копринена вратовръзка, мъжът беше твърде лъскав, за да е криминалист. Не приличаше и на специалистите от отдел „Информационни технологии“.

— Моля, влез — каза Хънтър и стана. — Карлос, това е детектив Трой Сандърс — добави, отговаряйки на въпросителния поглед на партньора си. — Сандърс е шефът на специалното подразделение на отдел „Изчезнали лица“ с база Рамирес стрийт. Той е бил детективът, който е ръководил разследването за издирването на Никол Уилсън.

— Моля, наричай ме Трой — каза Сандърс, стисна ръката на Гарсия и после пак се обърна към Хънтър: — Дойдох само да ти дам това. — Кимна към папката, която носеше. — Резултатите от търсенето, което ме помоли да направя.

Докато Сандърс даваше папката на Робърт, погледът му се плъзна покрай детектива от отдел „Обири и убийства“ и се спря на таблото със снимките зад него. Секунда по-късно очите му се отвориха широко от изумление.

— Господи! — промълви.

Детективите проследиха погледа му.

— Вече имате втора жертва? — попита Сандърс, оглеждайки таблото.

Робърт и Карлос не казаха нищо.

— Кога?

— Трупът й беше открит завчера — отговори Гарсия.

Сандърс гледаше с изненада и недоверие.

— Само ден след намирането на първата жертва?

Карлос леко кимна.

Сандърс се намръщи, когато очите му се спряха на една от снимките.

— Шарън Барнард… Шарън Барнард…

Четейки от таблото, той повтори името й два пъти и сетне поклати глава.

— Нито името, нито лицето й ми изглеждат познати. — Отново погледна Хънтър и Гарсия. — Съобщено ли е било, че е изчезнала?

— Тя не е била изчезнала — обясни Робърт. — Този път не е имало отвличане. Извършителят е влязъл в дома й и я е убил в дневната.

Сандърс се намръщи още повече и по-озадачено.

— Не е имало отвличане? Убиецът се е отклонил от първоначалния си метод на действие?

— Дори не ни питай по въпроса за метода му на действие — каза Гарсия и вдигна ръце в знак, че се предава, а след това стратегически се премести в другия края на стаята, отвличайки вниманието на Сандърс от таблото.

Хънтър бързо отиде при него.

Карлос пристъпи към темата на разговора.

— Значи това са резултатите от търсене? Какво търсене? — Въпросът му беше отправен по-скоро към Хънтър, отколкото към Сандърс.

— Всъщност вероятността е малка — обясни Робърт. — Съвсем бях забравил за това. Помолих детектив Сандърс да потърси в националната база данни за изчезнали лица. Случаи, в които отвличането е било извършено при подобни обстоятелства като тези на Никол Уилсън.

Гарсия се замисли за момент.

— Трябва да призная, че не се сетих за това — рече Сандърс, — но сега виждам, че има логика. Сцената на отвличането в дома на семейство Бенет е твърде чиста. Криминалистите търсиха цели два дни и не намериха абсолютно нищо — никакви пръстови отпечатъци, влакна, косми или прашинки, пренесени от друго място. Работя от десет години в отдел „Изчезнали лица“, но никога не съм попадал на такова стерилно местопрестъпление. Не е лесно да се постигне такова ниво на съвършенство, особено ако си сам и това е първото ти отвличане.

— Още от самото начало — добави Хънтър, обръщайки се към партньора си — и двамата имахме подозрения, че извършителят ще убие отново, помниш ли? И че ще стане рецидивист.

— Ами ако вече е рецидивист? — попита Карлос, схващайки мисълта му.

Сандърс кимна в знак на съгласие.

— Именно. Поне когато става въпрос за отвличания. — Пак посочи папката, която беше дал на Хънтър. — Е, малката вероятност може би си заслужава. Вижте какво има тук.