Крис Картър
Отмъстителят (11)

11.

Главната сграда на лосанджелиския Институт по съдебна медицина на Норт Мишън Роуд беше внушителна както по размери, така и в архитектурно отношение. Голямата болница, превърната в морга, демонстрираше нюанси на Ренесанс и неокласицизъм и имаше фасада от теракотени тухли със светлосиви детайли. От двете страни на екстравагантното входно стълбище се извисяваха старомодни стълбове с лампи и съдейки само по външния вид, човек би си помислил, че вдъхновението за този пищен дизайн е дошло от стария град в Прага или историческите университети в Оксфорд.

Гарсия паркира в зоната, запазена за служителите на силите на реда. Двамата детективи бързо се качиха по стълбите, водещи към главната сграда, отвориха големите остъклени врати на оживеното, но приятно охладено с климатик фоайе, и влязоха.

Не се изненадаха от големия брой хора вътре. Лосанджелиският Институт по съдебна медицина беше най-оживеният в целите Съединени щати и приемаше по стотина трупа всеки ден. Освен това беше единственият в страната с магазин за сувенири, където човек можеше да си купи суитчъри, бейзболни шапки, чаши, кости от скелет и куп други неща, всичките с емблемата на лосанджелиската морга.

Хънтър и Гарсия заобиколиха група японски туристи и се приближиха до главната рецепция. Чернокожата служителка на средна възраст отмести поглед от екрана на компютъра, махна очилата си за четене и им отправи усмивка, която беше сърдечна и същевременно тъжна.

— Здравейте, господа. Какво мога да направя за вас? — Тя говореше с тона на библиотекарка.

Поздравите на рецепционистите в моргата бяха едни и същи навсякъде в САЩ. Те никога не поздравяваха хората с думите „добро утро“, „добър ден“ или „добър вечер“. Онези, които посещаваха моргата, трудно биха открили нещо добро в деня, който преживяваха.

— Детективи Хънтър и Гарсия от лосанджелиската полиция. Идваме при доктор Каролин Хоув — каза Робърт и показа служебните си документи. Карлос направи същото. — Тя ни очаква — добави Хънтър.

Рецепционистката разгледа детективските им значки и протегна ръка към телефона пред нея, но преди да набере номера, тежката метална врата в източната стена се отвори и във фоайето влезе доктор Хоув.

— Робърт, Карлос — възкликна тя. — Идвате точно както обещахте.

Каролин беше облечена с бяла лабораторна престилка с карта със снимка, закачена на левия джоб, и държеше синя папка в дясната си ръка.

— Здравей, докторе — сърдечно я поздравиха в един глас двамата.

Доктор Хоув беше висока и слаба жена с дълбоки, проницателни зелени очи. Дългата й кестенява коса беше прибрана на кок и пъхната под мрежичка като на работничка във фабрика. На врата й висеше хирургична маска.

— Ще го кажа още веднъж — добави тя. — Не съм сигурна дали е уместно, но… добре дошли отново, и двамата. — Каролин погледна Хънтър и присви очи. — Въпреки че ти не изглеждаш като да си се върнал от почивка, Робърт. Наистина ли ходи някъде?

— О, да.

Гарсия сдържа усмивката си.

— Е, какво откри, докторе? — попита Хънтър, поглеждайки папката в ръцете й.

Доктор Хоув не проследи погледа му, а кимна към вратата, през която току-що беше излязла.

— По-добре елате с мен.