Виктор Пелевин
Батман Аполо (24) (Свръхчовек — това звучи супергордо!)

Съвместно с „Wall Street Journal“

В Русия обичат метафорите и хвалбите — при това литературните метафори са именно хвалби. Но някои метафорични изказвания трябва да се избягват, особено когато хвърлят прекалено много светлина върху творческата лаборатория на стилиста.

Например не трябва да се пише така: „Дървата съскаха като пуснат в писоара фас, изпушен от нетърпелива и жадна уста“. Защото веднага става интересно къде авторът е чувал това изсъскване и колко често. И как подобен тип жизнена мъдрост се съчетава с претенциите за красота на изказа. Човекът най-вероятно е искал да порази съседите по килия с богатството на езика си, а като резултат към него са възникнали много въпроси.

Същата грешка се допуска и в стихотворенията: ето известни на Изток стихове:

По-добре пиян от кумис кон смело да яздиш,

Отколкото, наслюнчвайки хуя, тайно да чукаш овца.

Изглежда вярно. Но има в стиховете някаква несъгласуваност.

Да се опитаме да разберем каква е тя. Първият стих е клише, изобразяващо смелия и свободен живот на джигита. Стихът изглежда надут и гланцирано безжизнен, защото не го оживява точният детайл, който би позволил на читателя да преживее това приключение заедно с разказвача. Затова пък във втория стих такъв детайл има — чувства се наличието на конкретен житейски опит, за който умният човек би премълчал.

Ето защо, макар и на концептуално ниво да е трудно да не се съгласиш с двустишието, пред нас е не бисер на житейската мъдрост, а жалба на автора за това, че живее неправилно.

Чуждото сърце би трогнал по-скоро този вариант:

По-добре пиян от кумис тайно да чукаш овца,

Отколкото, наслюнчвайки хуя, кон смело да яздиш.

Това поне е философия на дебел пингвин, криещ се сред скалите с томче от Мураками. А в разгледания по-горе оригинал няма нищо друго освен фалшива красота и констатация на собственото падение.

Трябва да се избягват и разни дрънкули, паметни награди и символични знаци за отличия — като например ред от медали на сини казашки гърди, където при силно увеличение може да се видят метални значки с надписи „Честит рожден ден!“ и „Майка героиня“.

Но това не е пределът на пошлостта.

„Ведомости“ е московски вестник, който се издава, както на него гордо е написано, „съвместно с Wall Street Journal“.

Не е много ясно в какви форми се осъществява подобна съвместност, но това ненатрапчиво лого силно променя статуса на казаните тук думи. Четейки във вестника каквато и да е статия, вие предварително сте проникнати от съзнанието, че пред вас е не просто умствено недоносче на лъжливата московска зомбоглупост, а и набор от ритуали, имащи сложно мистично отношение към стомашното куркане на най-зловещата финансова измет в света.

Или казано по друг начин, звучащите тук гласове изглеждат особено авторитетни и респектиращи, защото поне една трета от тях се чуват от препуциума на Рупърт Мърдок. И макар че това, ако се замислиш, е невъзможно по причини от антропологичен характер, почтителното доверие към прочетеното остава.

Ние, вампирите, също обичаме метафорите. Затова често преглеждаме този вестник с жаден и нетърпелив поглед и виждаме прегърбената фигурка на руския карголиберал, тихичко лигавещ нещо въображаемо на бунището от неефективни значения. Сърцето ми чувства: скоро, скоро в Русия ще свърши времето на глупаците — и ще започне времето на други глупаци.