Джон Р. Р. Толкин
Силмарилион (31) (Под редакцията на Кристофър Толкин)

Приложение

Елементи в староелфическите и синдаринските названия

Тези бележки бяха съставени за ония, които проявяват интерес към елфическите езици, и в тях често се използват примери от „Властелинът на пръстените“. Наложи се да бъдат доста сбити, което създава не съвсем уместното чувство за категоричност и точност; записките са и твърде ограничени както да се спести място, така и поради ограничените знания на съставителя. Думите не са подредени систематично по корени или по староелфически и синдарински произход; подходът при подреждането е донякъде произволен с главната цел да направи колкото се може по-ясни основните елементи от названията.

 

аглар — слава, блясък в Дагор Аглареб, Агларонд. Староелфическата форма е алкар — на синдаринското аглареб отговаря староелфическото Алкаринкве. Коренът е кал-, означаващ сияние.

адан — (множествено число Едаин) в Аданедел, Арадан, Дунеданци. За смисъла и етимологията на думата виж Атани в списъка на имената.

аелин — езеро в Аелин-уиал; виж лин (1).

айна — свещен в Айнури, Айнулиндале.

алда — дърво (староелфически) в Алдарон, Алдудение. Малиналда, съответстващо на синдаринското Галад (в Карас Галадон и Голодримите от Лотлориен).

алква — лебед (на синдарински алф) в Алквалонде; от корена алак-, тоест стремителен, който се среща и в Анкалагон.

амарт — съдба, участ в Амон Амарт, Кабед Наерамарт, Умарт и в синдаринската форма на името на Турин Турамарт, тоест Повелител на съдбата. Староелфическата форма е Турамбар.

амон — хълм, синдаринска дума, която се среща като първа част на редица названия; множествено число емин в Емин Бераид.

ана — подарък в Анатар, Мелиан, Явана; същият корен има и Андор — Подарена земя.

анга — желязо, на синдарински анг в Ангаинор, Ангбанд, Ангабар, Англахел, Ангрист, Ангрод, Ангуирел, Гуртанг; ангрен — железен в Ангреност, множествено число енгрин в Еред Енгрин.

ан(д) — дълъг в Андрам, Андуин; също така и в Анфалас (Дългобряг).

андуне — залез, запад в Андуние, на което отговаря синдаринското анун, например Ануминас и Хенет Анун, прозорец на залеза в Итилиен. Древният корен на тези думи нду, означаващ надолу, отвисоко, се среща и в староелфическото нумен — път на залеза, запад и синдаринското дун, тоест запад — например в Дунеданци. Адунаическото адун в Адунахор, Анадуне е заимствано от Елдарите.

анка — челюсти в Анкалагон (за втората част от името виж алква).

анон — голяма врата или порта, множествено число енин в Анон-ин-Гелид; също така в Моранон — Черната порта на Мордор, и Сиранон — Поток на портата в Мория.

ар- — покрай, извън (оттук съюзът и се произнася в староелфическия като ар, а в синдаринския като а), вероятно в Араман — извън Аман; също така в (Нирнает) Арноедиад — Неизброими (сълзи).

ар(а)- — висок, благороден, величествен, среща се в множество имена като Арадан, Аредел, Аргонат, Арнор и т.н.; разширеният корен арат — се среща в Аратари и арато — първенец, благородник, например Ангрод от Ангарато и Финрод от Финдарато; също така аран — крал в Аранрут. Ерейнион — потомък на крале (името на Гил-галад) съдържа множественото число от аран; също така Форност Ераин — Северно усое на кралете в Арнор. Оттам идва и префиксът ар — в адуническите имена на нуменорските крале.

ариен — име на девойката от Маярите, която управлява Слънцето — произхожда от корена ас, срещан и като староелфическото аре — слънчева светлина.

атар — баща в Атанатари (виж Атани в списъка на имената), Илуватар.

 

банд — затвор, тъмница в Ангбанд; от първоначалното мбандо, чиято староелфическа форма се среща в Мандос. (Синдаринското Ангбанд съответства на староелфическото Ангамандо.)

бар — жилище в Бар-ен-Данвед. Старинната дума мбар (староелфически мар, синдарински бар) означава дом както за хора, така и за народи, и по този начин се среща в множество географски названия като Бритомбар, Димбар (първата част от това название означава печален, мрачен), Елдамар, Вал(и)мар, Винямар, Мар-ну-Фалмар. Мардил, името на първия от Наместниците на Гондор, означава верен на дома (т.е. на кралската династия).

барад — кула в Барад-дур, Барад Ейтел, Барад Нимрас; множественото число се среща в Емин Бераид.

белег — могъщ в Белег, Белегаер, Белегост, Лаер Ку Белег.

брагол — внезапен в Дагор Браголах.

бретил — вероятно означава сребърна бреза, например Нимбретил, брезовата гора в Арверниен и Фимбретил, една от Ентругите.

брит — морски или речни камъчета в Бритиах, Бритомбар, Бритон.

 

вал- — мощ във Валари, Валакирка, Валакуента, Валараукари, Вал(и)мар, Валинор. Първоначалният корен е бал-, запазен в синдаринското Балан, множествено число Белаини (Валарите) и в Балрог.

вен — девойка, често срещано в женски имена като Еарвен, Морвен и др.

винг — пяна, пръски в Елвинг, Вингилот (и никъде другаде).

 

гаер — море в Белегаер (и в Гаерис, синдаринското име на Осе). Твърди се, че произхожда от корена гая — страх, страхопочитание и че с това име е било наречено необятното и страховито Велико море, когато Елдарите за пръв път достигнали бреговете му.

гаур — върколак (от корена нгвав — вой) в Тол-ин-Гаурхот.

гваит — хора, народ в Гваит-и-Мирдаин; също така Енедваит — Среден народ, наименование на земите между Сивталаз и Исен.

гват, ват — сянка в Делдуват, Ефел Дуат; също така в Гватло, другото име на река Сивталаз в Ериадор. Близки форми се срещат в Еред Ветрин, Туринг-ветил. (Тази синдаринска дума се отнася преди всичко до слабото осветление, а не до сенките на предметите, които се наричат морхаинт — тъмни форми.)

гил — звезда в Дагор-нуин-Гилиат, Осгилиат (гилиат означава рояк от звезди); Гил-Естел, Гил-галад.

гирит — тръпка, трепет в Нен Гирит; за сравнение — Гиритрон, синдаринско название на последния месец от годината („Властелинът на пръстените“, приложение Г).

глин — блясък (особено за блясък в очите) в Маеглин.

голод — синдаринска форма на староелфическото Нолдо; виж гул. Множествено число Голодрими и Гелид (в Анон-ин-Гелид).

гонд — камък в Гондолин, Гондор, Гонхирими, Аргонат, серегон. Крал Тургон нарича своя потаен град със староелфическото име Ондолинде (ондо отговаря на синдаринското гонд, а линде означава песен, пеещ); но във всички легенди се употребява синдаринската форма Гондолин, произхождаща вероятно от гонд-долен — скрита скала.

гор — ужас в Гортаур, Гортол; същото значение има думата горот, която се среща с удвоена първа сричка в Горгорот, Еред Горгорот.

грот (грод) — пещера, подземен изкоп в Менегрот, Ногрод (вероятно и в Нимродел — господарка на бялата пещера). Първоначално Ногрод е наричан Новрод — издълбано и кухо (откъдето идва много отдалеченият превод Крепкосвод), но името е променено под влияние на думата науг — джудже.

гул — магия в Дол Гулдур, Минас Моргул. Тази дума произхожда от същия древен корен нгол-, който се среща в Нолдори; за сравнение — древноелфическото ноле — дълго изучаване, премъдрост, знание. Но в синдаринския език този смисъл се е изгубил поради честата употреба на съставната дума моргул — черни умения.

гурт — смърт в Гуртанг (виж също Мелкор в списъка на имената).

 

дагор — битка; коренът е ндак-, например в Хауд-ен-Нденгин. Друго производно е Дагнир (Дагнир Глаурунга — Гибелта на Глаурунг).

дае — сянка в Дор Даеделот и може би в Даерон.

дел — ужас в Делдуват; делот — ненавист в Дор Даеделот.

дин — тих, безмълвен в Дор Динен; също Рат Динен, Безмълвната улица в Минас Тирит и Амон Дин, един от сигналните хълмове в Гондор.

дол — глава в Лориндол; често се употребява за хълмове и планини, например Дол Гулдур, Долмед, Миндолуин (също така Нардол, един от сигналните хълмове в Гондор и Фануидол, една от планините около Мория).

дор — земя, страна, от старинното ндор; среща се в множество синдарински названия като Дориат, Дортонион, Ериадор, Гондор, Мордор и т.н. В староелфическия коренът често се смесва със съвсем отделната дума норе, означаваща народ, хора; по произход Валиноре означава народ на Валарите, но Валандор е страна на Валарите; по същия начин Нуменоре означава хора от Запада, но Нумендор е страна на Запада. Староелфическото Ендор — Средна земя идва от енед — среден и ндор; в синдаринския език името се променя на Еннор (например ен-норат — средни земи в песента „А Елберет Гилтониел“).

драуг — вълк в Драуглуин.

ду — нощ, мрак в Делдуват, Ефел Дуат. Идва от по-ранното доме, откъдето е и староелфическото ломе; така синдаринското дулин — славей, съответства на ломелинде.

дуин — (дълга) река в Андуин, Барандуин, Есгалдуин, Малдуин, Таур-им-Дуинат.

дур — мрачен, черен в Барад-дур, Карагдур, Дол Гулдур; също така в Дуртанг (замък в Мордор).

 

еар — море (староелфически) в Еарендил, Еарраме и много други имена. Синдаринската дума гаер (в Белегаер) очевидно е производна от същия корен.

едел — елф (синдарински) в Аданедел, Аредел, Глоредел, Ост-ин-Едил; също така в Передил — Полуелф.

ейтел — извор в Ейтел Иврин, Ейтел Сирион, Барад Ейтел; също така в Митейтел, река Скрежноблик в Ериадор (наречена така заради извора си). Виж кел-.

ел, елен — звезда. Според елфическата легенда еле е първото възклицание, означаващо гледай!, което изрекли елфите, когато за пръв път видели звездите. Оттук произхождат древните думи ел и елен, означаващи звезда и прилагателните елда и елена — звезден. Тези частици се срещат в извънредно много имена. За по-късната употреба на името Елдари виж списъка на имената. Синдаринският еквивалент на Елда е Едел (множествено число Едил), но строго съответната форма е Елед, която се среща в Еледвен.

ер — един, сам в Амон Ереб (за сравнение — Еребор, Самотният връх), Ерхамион, Ересеа, Еру.

ерег — трън, зеленика в Ерегион, Регион.

есгал — закрила, укритие в Есгалдуин.

ехор — в Ехориат — Пръстеновите планини и Орфалх Ехор; също в Рамас Ехор, „голямата стена на външния кръг“ около Пеленорските поля в Минас Тирит.

 

иант — мост в Иант Иаур.

иат — ограда в Дориат.

иаур — стар в Иант Иаур: за сравнение — елфическото име на Бомбадил Иарваин или Ярвен.

илм- — този корен се среща в Илмен, Илмаре, а също така в Илмарин (дом на високия въздух, чертогът на Манве и Варда върху Ойолосе).

илуве — цялото, всичко в Илуватар.

ия — пустота, бездна в Мория.

 

кал- (гал-) — този корен, означаващ сияние, се среща в Калакирия, Калакуенди, Тар-калион; галворн, Гил-галад, Галадриел. Последните две имена нямат връзка със синдаринското галад — дърво, макар че в случая с Галадриел често се търси подобна връзка. В староелфически вариант нейното име е Ал(а)тариел, произхождащо от алата — излъчване (на синдарински галад) и риел — нагиздена девойка (от корена риг- — вия се, кърша се), а цялото име означава девойка, нагиздена с лъчист накит — намек за косите й. Думата кален (гален), макар да означава зелено, произлиза етимологически от ярко и затова е свързана с корена кал-; виж също така аглар.

кален (гален) — най-често употребявана синдаринска дума за зелено в Ард-гален, Тол Гален, Каленардон; също така в Парт Гален (Зелената морава) край Андуин и Пинат Гелин (Зелените хребети) в Гондор.

кам — (от камба) ръка, но е свързано по-специално със значението шепа в Камлост, Ерхамион.

кано — повелител — тази староелфическа дума е включена в имената Фингон и Тургон.

карак- — този корен се среща в староелфическото карка — зъб, откъдето идва синдаринската форма карх в Кархарот, а също така в Кархост (Якия зъб, една от Зъберните кули пред входа на Мордор). Още в Карагдур, Карах Ангрен (Железни челюсти, насип и укрепление пред входа на Удун в Мордор) и в Хелкараксе.

каран — червен, на староелфически карне в Карантир, Карнил, Орокарни; също така в Карадрас от каранрас — Червения рог в Мъгливите планини и в Карнимирие — нагиздена в червено, калиновото дърво от песента на Бързолъч. Преводът на Кархарот в текста като Червената паст вероятно е продиктуван от асоциация с тази дума; виж карак.

кел- — отивам си, тека, изтичам в Келон; от ет-келе — извор, източник, произлиза от видоизмененото староелфическо ехтеле, произнасяно в синдаринския език като ейтел.

келеб — сребро (староелфически телеп, телпе, например в Телперион) в Келеборн, Келебрант, Келеброс. Келебримбор означава сребрист юмрук от прилагателното келебрин — сребрист и паур (староелфически куаре) — юмрук, често използвано и като ръка; староелфическата форма на името е Телперинкуар. Името Келебриндал е съставено от келебрин и тал или дал — крак.

кемен — земя в Кементари; староелфическа дума, която означава земята като плоска опора под менел, небосвода.

кир- — прорез, процеп в Калакирия, Кирти, Ангертас, Кирит (Ниниах, Торонат). От другия смисъл — бързо преминаване — произлиза староелфическото кирия — кораб с остър нос, и това значение се проявява в Кирдан, Тар-Кирятан, а несъмнено и в името на Исилдуровия син Кирион.

корон — могила в Королайре (наричана още Корон Ойолайре, при което втората дума означава вечно лято — за сравнение Ойолосе); също така Керин Амрот, зелената могила в Лотлориен.

ку — лък в Куталион, Дор Куартол, Лаер Ку Белег.

куен (кует-) — казвам, говоря в Куенди (Калакуенди, Лаикуенди, Морикуенди), Валакуента, Куента Силмарилион. В синдаринския език ку се заменя с п или б; например педо — говори в надписа върху западната порта на Мория, съответстващо на староелфическия корен кует-, както и думите на Гандалф пред портата: ласто бет ламмен — чуй думите на езика ми, където бет — дума, отговаря на староелфическото куетта.

куивие — събуждане в Куивиенен (на синдарински Нен Ехуи). Други производни от същия корен са Дор Фирн-и-Гуинар; коире, началото на пролетта, на синдарински ехуир във „Властелинът на пръстените“, приложение Г; коимас — хляб на живота, староелфическото название на лембас.

кул — златисточервен в Кулуриен.

куру — умение, сръчност в Куруфин(ве), Курунир.

 

лад — равнина, долина в Дагорлад, Химлад; имлад, тясна долина със стъпаловидни склонове в Имладрис (а също така Имлад Моргул в планините Ефел Дуат).

лауре — златен (само за светлина и цвят, но не и за самия метал) в Лаурелин; в синдаринска форма се среща в Глоредел, Глорфиндел, Лоег Нинглорон, Лориндол, Ратлориел.

лах — стремителен пламък в Дагор Браголах и вероятно в Англахел (мечът, който изковава Еол от метеоритно желязо).

лин (1) — езеро в Линаевен (в името се съдържа аев, на староелфически айве — птичка), Теиглин; виж също аелин.

лин- (2) — този корен, означаващ пея, издавам мелодичен звук, се среща в Айнулиндале, Лаурелин, Линдари, Линдон, Еред Линдон, ломелинди.

лит- — пепел в Анфауглит, Дор-ну-Фауглит; също така в Еред Литуи, Пепелявите планини по северната граница на Мордор и Литлад — Пепелявата равнина в подножието на Еред Литуи.

лок- — извивка, завой в Урулоки (от староелфическото (х)локе — змия, произнасяно в синдаринския като луг, лхуг).

лом — ехо в Дор-ломин, Еред Ломин; близки са и имената Ламот, Лантир Ламат.

ломе — здрач в Ломион, ломелинди; виж ду.

лонде — залив, заграден откъм сушата в Алквалонде: на синдарински лонд (лон) в Митлонд.

лос — сняг в Ойолосе (от староелфическото ойо — вечен, вечно и лосе — сняг, снежнобял); на синдарински лос в Амон Уилос и Аеглос.

лот — цвете в Лотлориен, Нимлот; староелфическото лоте се среща в Нинкуелоте, Вингилоте.

луин — синьо в Еред Луин, Хелуин, Луинил, Миндолуин.

 

маег — остър, пронизващ (на староелфически майка) в Маеглин.

мал- — злато в Малдуин, Малиналда; също така в малорн и в полето на Кормален, което означава златен кръг и е наречено така заради растящите там дървета кулумалди (виж кул-).

ман- — добър, благословен, неосквернен в Аман, Манве; производни на Аман са Амандил, Араман, Уманияри.

мел- — обич в Мелиан (от Мелиана — скъп дар); този корен се забелязва и в синдаринската дума мелон, която е изписана върху западната порта на Мория.

мен — път в Нумен, Хиярмен, Ромен, Формен.

менел — небе, небосвод в Менелдил, Менелмакар, Менелтарма.

мерет — празник в Мерет Адертад; също и в Меретронд, Празничната зала в Минас Тирит.

минас — кула в Ануминас, Минас Анор, Минас Тирит и т.н. Същият корен се среща и в други названия, свързани с височина, например Миндолуин, Миндон; вероятно думата е свързана със староелфическото миниа — пръв (срещано в Тар-Миниатур, името на Елрос като пръв крал на Нуменор).

мир — накит, скъпоценност (на староелфически мире) в Елемире, Гваит-и-Мирдаин, Мириел, Наугламир, Тар-Атанамир.

мит — сив в Митлонд, Митрандир, Митрим; също така в Митейтел, тоест река Скрежноблик в Ериадор.

мор — мрак в Мордор, Моргот, Мория, Морикуенди, Мормегил, Морвен и др.

мот — здрач в Нан Елмот.

 

нан(д) — долина в Нан Дунгортеб, Нан Елмот, Нан Татрен.

нар — огън в Нарсил, Нария; присъства също в първоначалните форми на Аегнор (Айканаро, тоест Остър пламък или Свиреп огън) и Феанор (Феанаро — Дух на Огъня). Синдаринската форма е наур, като в Самат Наур, Огнените зали на Ородруин. От същия древен корен (а)нар- произхожда името на Слънцето: на староелфически Анар (използвано и в Анарион), на синдарински Анор (в Минас Анор, Анорнен).

науг — джудже в Наутрими; виж също Ногрод в значенията на грот. Съществува връзка с другата синдаринска дума за джудже — ногот, множествено число ноегит (например калпавите джуджета Ноегит Нибин) и ноготрими.

-(н)дил — е много често срещано окончание на лични имена като Амандил, Еарендил (съкратено Еарнил), Елендил, Мардил и др.; означава вярност, безкористна обич (виж Мардил в значенията на бар).

-(н)дур — в имена като например Еарендур (съкратено Еарнур) е подобно по смисъл на -(н)дил.

нелдор — бук в Нелдорет; но изглежда, че това е било и истинското име на Хирилорн, грамадното буково дърво с три ствола (от нелде — три и орн).

нен — вода, използвано в имена на езера, рекички и потоци като Нен Гирит, Нениг, Ненуиал, Нения, Куивиенен, Уинен; среща се и в много названия от „Властелинът на пръстените“ като Нен Хитоел, Бруинен, Емин Арнен, Нурнен. Думата нин — влага, влажен, откриваме в Лоег Нинглорон и Ниндалф.

ним — бял (от старинното нимф, нимп) в Нимбретил, Нимлот, Нимфелос, нифредил (нифред — бледност), Барад Нимрас, Еред Нимраис. Староелфическата форма е нинкуе; поради това Нинкуелоте е аналогично на Нимлот. Виж също Таникветил.

 

орн — дърво в Келеборн, Хирилорн; също така Фангорн — Дървобрад и малорни — дърветата на Лотлориен.

ород — планина в Ородруин, Тангородрим, Орокарни, Оромет. Множествено число еред в Еред Енгрин, Еред Линдон и др.

ос(т) — крепост в Ангреност, Белегост, Форменос, Форност, Мандос, Нарготронд (от Нарог-ост-ронд), Ос(т)гилиат, Ост-ин-Едил.

 

палан (староелфически) — надлъж и нашир в Палантири, Тар-Палантир.

пел — обикалям, обкръжавам в Пеларгир, Пелори и в Пеленор оградената област на Минас Тирит; също в Ефел Брандир, Ефел Дуат (ефел от ет-пел — външна ограда).

 

рам — стена (староелфически рамба) в Андрам, Рамдал; също в Рамас Ехор, стената около полята на Пеленор в Минас Тирит.

ран — скитам, блуждая в името на Луната — Рана и в Митрандир, Аерандир; също и в гондорската река Гилраен.

рант — течение в речни названия като Адурант (с добавката аду — двоен) и Келебрант (Сребропът — от Сребърно течение).

рас — рог в Барад Нимрас, също така в Карадрас (Червения рог) и Метедрас (Последният връх) в Мъгливите планини; множествено число раис в Еред Нимраис.

рауко — демон във Валараукари; на синдарински рауг, рог в Балрог.

рил — блясък в Идрил, Силмарил; също така в Андурил (мечът на Арагорн) и митрил (морийско сребро). В староелфическа форма името на Идрил е Итариле (или Итарилде) от корена ита — искря.

рим — множество, тълпа (староелфически римбе) обикновено се използва за оформяне на колективни названия като Голодрими, Митрим (виж списъка на имената), Наугрими, Тангородрим и др.

ринг — студен, хладен в Рингил, Рингвил, Химринг; също в гондорската река Рингло и в Рингаре, староелфическото име на последния месец от годината („Властелинът на пръстените“, приложение Г).

рис — разцепвам, изглежда, се е смесило с подобния по значение корен крис- (производно от кир- — цепя, режа); оттук идва названието Ангрист (също така Оркрист — Оркосекач, мечът на Торин Дъбощит), Крисаегрим, Имладрис.

рох — кон (староелфически рокко) в Рохалор, Рохан (от Роханд — страна на конете), Рохирими; също в Рохерин — кон на владетелката (виж и херу) — конят на Арагорн, наречен тъй, защото му е подарен от Арвен.

ром- — корен, използван за описание на звуците на рогове и тръби като например в Ороме и Валарома; за сравнение — името Бема в роханския език, както е преведено в приложение А на „Властелинът на пръстените“.

ромен — издигане, изгрев, изток (староелфически) в Ромена. От същия произход са синдаринските думи за изток — рун (в Талат Рунен) и амрун.

ронд — означава сводест покрив, или голяма зала със сводове или арки; оттук Нарготронд (виж ост), Хадходронд, Агларонд. Може да се отнася и до небето, оттук името Елронд — небосвод.

рос — пяна, пръски в Келеброс, Елрос, Раурос; също така в Каир Андрос, остров на река Андуин.

руин — червен пламък (на староелфически руния) в Ородруин.

рут — гняв, ярост в Аранрут.

 

сарн — (малък) камък в Сарн Атрад (Сарнов брод на река Брендивин е частичен превод на това название); също в бързеите на река Андуин Сарн Гебир (каменни шипове от кебер, множествено число кебир — колове). Производно на думата срещаме в името на гондорската река Серни.

серег — кръв (на староелфически серке) в серегон.

сил- — (и вариантът тил-) сияние (бяло или сребристо) в Бретил, Галасилион, Силпион и в староелфическото Исил, на синдарински Итил — Луната (откъдето идват Исилдур, Нарсил, Минас Итил, Итилиен). Твърди се, че староелфическата дума Силмарили произхожда от името силима, както Феанор нарекъл веществото, от което са направени.

сир — река, от корена сир- тека в Осирианд (първата част идва от числото седем, на староелфически отсо, на синдарински одо), Сирион; също така в Сиранон (потокът пред портата на Мория) и гондорската река Сирит (течаща, както думата тирит — бдящ, идва от тир). В средата на думата с понякога се прелива в х, като например в Минхириат — междуречие — областта между Брендивин и Сивталаз; също в Нандухирион — долина на мътните потоци или Смутнолейска долина и в Етир Андуин, делтата на Андуин (от ет-сир).

сул — вятър в Амон Сул, Сулимо; за сравнение — сулиме, староелфическо име на третия месец от годината („Властелинът на пръстените“, приложение Д).

 

тал (дал) — крак в Келебриндал, а също със значението край в Рамдал.

талат — плоски земи, равнина в Талат Дирнен, Талат Рунен.

талион — силен, безстрашен в Куталион, Талион.

танг — потискане, иго в Тангородрим, а също така в Дуртанг (замък в Мордор). Староелфическото санга означава навалица, тълпа, откъдето идва името на гондореца Сангахиандо — разбиващ тълпите („Властелинът на пръстените“, приложение А).

тар- — висок (на староелфически тара — извисен), префикс в елфическите имена на нуменорските крале; също така в Анатар. Женски род тари — извисена, кралица в Елентари, Кементари. За сравнение — тарма — колона в Менелтарма.

татар — върба; прилагателното татрен в Нан-татрен; на староелфически тасаре в Тасаринан, Нан-тасарион (виж Нан-татрен в списъка на имената).

таур — гора (на староелфически тауре) в Таурон, Таур-им-Дуинат, Таур-ну-Фуин.

тел- — край, завършек, последен в Телери.

тил — острие, рог в Таникветил, Тилион (Рогатия); също така в Келебдил — Среброзъб (по-точно би било Сребророг), една от планините около Мория.

тин- — искря (на староелфически тинта — извличам искри, тинве — искра) в Тинтале; също така в тиндоме — звезден здрач („Властелинът на пръстените“, приложение Г), откъдето идва тиндомерел — дъщеря на здрача, поетично название на славея (на синдарински Тинуеиел). Среща се и в итилдин — звездолун, металът, от който са шарките по западната порта на Мория.

тин(д) — сив в Тингол; на староелфически синда в Синдари, Синголо (Синдаколо от коло — плащ).

тир — бдя, пазя в Минас Тирит, Палантири, Тар-Палантир, Тирион.

тол — остров (речен или морски, но със стръмни брегове) в Тол Ересеа, Тол Гален и т.н.

тон — бор в Дортонион.

торон — орел в Торондор (на староелфически Соронтар), Кирит Торонат. Староелфическата форма може би се среща и в името на съзвездието Соронуме.

тум — долина в Тумхалад, Тумладен; на староелфически тумбо (например в думата на Дървобрад — тумбалеморна, означаваща дълбока черна долина). За сравнение — Утумно, на синдарински Удун (в Мория Гандалф нарича Балрога Пламък на Удун), име, което е използвано по-късно за дълбоката долина между Моранон и Исенмаут.

тур — сила, могъщество, власт в Турамбар, Тургон, Турин, Феантури, Тар-Миниатур.

т(х)ар — през, напреко в Сарн Атрад, Таргелион; също така в Тарбад (от тхара-пата — кръстопът), мястото, където древният път от Арнор и Гондор пресича Сивталаз.

т(х)аур — ужасен, противен в Саурон (от Тхаурон), Гортаур.

т(х)ол — шлем в Дор Куартол, Гортол.

 

уиал — здрач в Аелин-уиал, Ненуиал.

ур — горещ, горещина в Урулоки; за сравнение — Уриме и Уруи, староелфическото и синдаринското име на осмия месец от годината („Властелинът на пръстените“, приложение Г). Близка е староелфическата дума ауре — слънчева светлина, ден (виж вика на Фингон преди Нирнает Арноедиад), на синдарински аур, което под формата ор — е начало в имената на дните на седмицата.

 

фалас — бряг, прибой (на староелфически фаласе) във Фалас, Белфалас; също така Анфалас в Гондор. За сравнение — Фалатар, Фалатрими. Друго производно от корена е староелфическото фалма — (пенеста) вълна, откъдето идва Фалмари, Мар-ну-Фалмар.

фарот — произхожда от корен, означаващ ловя, преследвам; в баладата „Леитиан“ Таур-ен-Фарот над Нарготронд носи името Хълмове на Ловците.

фауг — зея, зяпвам в Анфауглир, Анфауглит, Дор-ну-Фауглит.

феа — дух във Феанор, Феантури.

фин — коса във Финдуилас, Фингон, Финрод, Глорфиндел.

формен — север (на староелфически) във Форменос; на синдарински форн (също така фор, фород) във Форност.

фуин — здрач, мрак (на староелфически хуине) във Фуинир, Таур-ну-фуин.

 

хадход — в Хадходронд (превод на Хазад-дум — синдаринското произношение на Хазад).

хауд — могила в Хауд-ен-Арвен, Хауд-ен-Елет и др.

хелек- — лед в Хелкар, Хелкараксе (на староелфически хелка — леден, леденостуден). Но в Хелеворн първата част идва от синдаринската дума хелед, заимствана от хуздулския език (например Хелед-зарам — Огледалното езеро); Хелеворн означава черно стъкло (за сравнение — галворн).

херу — владетел, господар в Херумор, Херунумен; на синдарински хир в Гонхирими, Рохирими, Барахир; хирил — владетелка в Хирилорн.

хил — следвам в Хилдор, Хилдориен, Елухил.

хим — хладен в Химлад (и Химринг?).

хини — деца в Ерухини — Деца на Еру; Нарн и Хин Хурин.

хит, хис — мъгла в Хисаеглир, Хитлум (също в Нен Хитоел, езеро на река Андуин). Името Хитлум е синдаринско по форма, пригодено от староелфическото Хисиломе, с което наричат тази област изгнаниците Нолдори (на староелфически хисте означава мъгла; за сравнение — Хисиме, название на единайсетия месец от годината във „Властелинът на пръстените“, приложение Г).

хиярмен — юг (староелфически) в Хиярментир; на синдарински хар-, харн, харад.

хот — войска, орда (почти винаги в отрицателен смисъл) в Тол-ин-Гаурхот; също така в Лос(х)оти, Снежните хора от Форохел („Властелинът на пръстените“, приложение А) и Гламхоти — креслива орда, прозвище на орките.

 

яве — плод (староелфически) в Явана; за сравнение — Явание, староелфическо име на деветия месец от годината и явие — есен („Властелинът на пръстените“, приложение Г).

Карта