Читателски коментари (за „Смъртта като изкуство “ от Александра Маринина)

Дълбок поклон за Великия ТЕАТЪР ,пречистваща книга :

„..Станиславски, за неговата особена безшумна походка, която Константин Сергеевич си изработил, за да минава много тихо зад сцената по време на спектакъл. Великият режисьор се движел изключително предпазливо, дълго избирал с крак опорна точка, поставял го на нея, бавно пристъпвал от пръстите към цялото стъпало, пренасял тежестта на тялото си върху единия крак, бавно откъсвал от пода другия, търсел опора с него… От подобно отношение към сцената и самата атмосфера в театрите е била друга, по-тържествена, по-тайнствена, по-приказна. Дори завесата в онези времена е висяла другояче, гънките й са се спускали от корниза по-различно, по-меко, по-плавно, по-изящно…“

Тази е от най-скучните книги на Маринина.