Диана Петрова
Лечебната сила на страшните момичешки сънища (4)

Трите чудовища

Описание на героите: Чудовищата бяха много големи. Имаха много гадни лиги, течащи по цялото им тяло. Очите им бяха много жълтосветещи. Едното беше черно, другото — жълто, а третото червено.

Сънят: Аз бях тръгнала към една детска площадка. Затичах се по улицата, но нещо ме хвана за рамената. Обърнах се и видях три чудовища. Те бяха подредени ето така: черното — по средата, червеното — отдясно, а жълтото — отляво. Те започнаха да вървят към мен. Точно тогава се събудих и треперех цялата.

Контекстът

Преди време, когато тълкувах съня, мислех, че той е свързан със смяната на училището й, но сега съм склонна да мисля, че това съвсем не е било така, защото Мария с лекота приемаше новостите, сякаш те вливаха свежест в застоялото ежедневие на горчивите илачи. След поканата на проф. Анатол Анчев да изнеса тази лекция, аз подробно разпитах Мария за старите й сънища и разговаряхме дали си спомня какво си е мислила по това време. Не очаквах много, тъй като самата аз не помня много от времето, когато съм била дете, но какво беше учудването ми, когато тя започна да споделя. Понастоящем тя е на четиринайсет навършени години и изглежда вече беше събрала сили да ми съобщи нещо отдавна задържано. Ето коментара й:

„По онова време се чудех какво да направя, за да ти привлека вниманието. Помня, че често се заглеждаше през прозореца и каквото и да правех, ти сякаш не беше тук. Бях измислила следното. Когато някой вкъщи ме помолеше да донеса нещо или да свърша нещо, аз го правех, защото така единствено ми обръщахте внимание.“

Към този коментар ще се върнем по-късно, когато стигнем до съня, който изобразява красноречиво тази нейна позиция.

Разбира се, опитах да възразя, защото моите спомени бяха свързани с пълното ми себеотдаване в името на здравето й. Не ходех на работа и посвещавах цели дни на търсене на цяр за малкото си момиченце, както и на лечебните процедури. Едновременно с това обаче страдах, че не мога да обръщам достатъчно внимание на по-големия й брат, когото чувствах като несправедливо пренебрегван заради това, че болестта на Мария изгълтваше цялото ни време като истинско трилико чудовище. Страдах и за самата себе си. Често се питах дали животът ми ще представлява само това, като се има предвид колко много повече мога да дам. Ето че обаче най-пренебрегвана се беше чувствала именно тя — онази, на която мислех, че съм посветила себе си.

Имаше и още нещо, което аз самата таях като чувство тогава. Това беше страхът тялото на Мария да не се окаже болно като моето. В детството си претърпях спешна операция на единия си яйчник и се разминах на косъм със смъртта. Това беше удар върху все още зараждащата се женственост у мен. Мислех, че няма да мога да имам деца и че съм непълноценна жена, затова и не правех нищо, което да изразява женствеността ми — защото тя за мен беше болестта, която можеше да ме убие. Стараех се Мария да израсне като по-женствена от мен — окуражавах я да облича рокли, да върши „женски неща“. Покъртителното е, че едва сега си давам сметка, че тя беше болна точно на местата, които можеха да я изразят като по-женствена. Трябваше да подстригваме косите й заради лишеите по главата, да не слагаме лак на ноктите й, защото бяха побелели и начупени, да не й нанасяме грим за тържествата, защото около очите си имаше зачервяване, което аз ежедневно третирах и най-сетне вече споменатите вагинални кръвотечения.

Всички тези подробности от личния ми живот ще намерят своето тълкувание в следващата част.

Аналитичен прочит

Като начало трябва да отбележа, че Мария се вживяваше да описва този първи сън от нашата малка поредица, като че ли й доставяше удоволствие да подхранва отвращението от кошмара си през онази нощ, в която го бе сънувала. Този първи сън е определящ и затова ще го разгледам най-подробно.

В символния материал на съня има няколко важни отправни точки: разпределението на чудовищата, техния брой, цветовата символика, черното чудовище като водеща фигура, неясното разположение на героите в пространството.

Цветовата символика

Черното, жълтото и червеното са цветовете на немското знаме. Тези три цвята са били използвани още по време на Римската империя — за най-различни флагове навсякъде по границите на империята. До днес никой не е установил точното значение, което се влага в съчетанието им.

Черният цвят. Всеизвестен е фактът, че той е по-скоро отсъствие на цвят, отколкото цвят. От тази гледна точка, той може да се счита като първия или като последния цвят, зародил се в зрителния ни спектър. В много култури, включително и в нашата, черното е цветът на траура. Черна е най-плодородната почва и именно тя ражда най-големите и най-хубави плодове и зеленчуци. Черен е и цветът на космоса, на онези части от света, които обграждат, обвиват и осигуряват пространство на всички останали тела. Животът в утробата се заражда в непрогледна тъмнина, също както семето в почвата и също както планетите в космоса. Черен е и цветът на безсъзнанието — неслучайно използваме думата „причерняване“, когато загубим съзнание. С други думи черното свързваме с началото и края, с раждането и смъртта. То стои в онази точка, която е гранична с другите светове извън тукашния ни живот.

Мария се раздаваше, за да получава обич и се стараеше да бъде мила и добра, защото вярваше, че така ще получи вниманието, което й отказвах от преумора. Понякога прекаляваше с тази своя доброта и се беше случвало в опита си да прегърне някое дете от площадката, да го повали на земята и вместо целувка, да получи шамара му за това. Или да понася глупостта на друго, защото то я даряваше с малко внимание. Мария недоумяваше защо хората не се прегръщат и не си говорят непрестанно и тя не просто жадуваше, а изискваше внимание.

Черното чудовище би могло да представлява тази изначална, неутолима и така назряла нужда за любов, за разбиране, за живот — мястото, където започва и свършва всичко в съновния разказ за живота й. Мисля, че тя разбираше, че в получаването на любов се криеше края на нейната болест и началото на нейния здрав живот. А дали аз го разбирах? По онова време съвсем не.

Черното чудовище също така би могло да представлява и имаго, образ на негативната част от моето майчинство. В някакъв смисъл съзнавах, но не исках да приема, че черното чудовище — това бях аз, тази, благодарение на която тя живееше и тази, която я убиваше с недостатъчно внимание.

Христоматийно около черните дупки в космоса се формира хоризонт на събитията, т.е. мястото, от което връщането е невъзможно, защото енергията им засмуква с такава сила, че нищо не може да й се съпротиви. Попадналите тела в тях вървят с бясна скорост към новото, изоставяйки старото. От тази гледна точка считам, че черното чудовище се появяваше най-сетне за да внуши неизменността на пътя, който я очакваше. Тя не просто можеше, а щеше да се излекува, стига да изпълнеше онова, което черното чудовище й налагаше — да съумееше да намери пътя до мен, така че аз да я дарявам с вниманието и любовта си, а не само с измъченото приготвяне на илачи за изпосталялото й тяло.

Червеният цвят е един от основните цветове. Там, където се появи, той носи тревожност, страстност, ярост и пищност. Червеният цвят се използва за осветление при химическата фотография. Червеният цвят асоциираме с огън, топлина и енергия. Той също така е и цветът на кръвта — течността, която ни дава живот. От друга страна кървим, когато губим живота, когато сме ранени и има опасност да умрем. Зачервено е мястото на инфекцията, там, където боли. Когато раната заздравява, тя по-късно става жълта досущ като третото чудовище в съня. Червеният цвят не играе ролята само на осветител, на двигател на живота. Той предупреждава за опасност, затова в пътната маркировка често се използва. Всички тези произволни символизации на цвета биха могли да се съотнесат до съня на Мария.

В юнгиански контекст червеното е изразител на чувстването като първата оценяваща функция. Това е функцията, която оценява кое ни е приятно и кое не е; телесна функция, близка до личността. То е изключително необходимо на Мария, за да напипа верния път до проблема си. Именно затова червеното чудовище застава от дясната й страна. То сякаш има оперативна сила и е дясната ръка на главното чудовище.

Жълтият цвят се асоциира със слънцето, с жълтото в яйцето като зародиш на нов живот, със слънцето и златото, със заздравяването на раните. В юнгианската психоанализа се свързва с функцията за възприемане, т.нар. интуиция. Това е безвремева функция и отговаря за възприемането на свръхсетивния, духовния свят. Типичното при интуицията е внезапното просветление, което осветява миналото, настоящето и бъдещето. Това е и цветът на електричеството, след задействането на което, настъпва осветлението на въпроса. Жълтото чудовище ще е необходимо на Мария по-късно и затова то сега е от лявата й страна, само за подкрепа, като изразител на триединството.

Жълти са и очите на централното чудовище. Те му служат като очила на интуицията, през които се достига до свръхсетивното. Мария не може да избяга от жълтите очи на черното си чудовище. Само интуитивно тя може да прозре как да си помогне, защото не притежава съзнателен опит по въпроса. От друга страна, жълтите очи са признак на заболявания, свързани с черния дроб, или пречиствателния орган на тялото. И тук можем да я съотнесем. Мария имаше нужда да пречисти старото, за да започне наново.

Чудовищата са толкова цветни, толкова плашещи и са сякаш навсякъде (ту зад рамото й, ту се приближават), защото те осъществяват архетипно обръщение към духа, а в случая към женския дух. Мария не можеше да се докосне до него, да порасне като жена (тя дори не растеше телесно) без аз самата като нейна майка да съм го направила по-рано. За да надвие болестта си, Мария трябваше да се превърне в умалена жена, но аз макар външно да изразявах готовност да я науча да бъде такава, вътрешно съвсем не знаех как да го направя, тъй като аз самата още не бях изминала своя път до своята женственост. Дъщеря ми всъщност се обръщаше към мен, за да се справи със себе си. С други думи, се беше оказала проводник за послание от същността на женското — същност, която аз нямаше да се престраша да усвоя, ако тази несъзнавана сила беше избрала по-щадящ канал, а именно нещо друго, което да бъде различно от болестта на единствената ми дъщеря.

Защо смятам останалите й сънища като продължение на първия?

В нито един следващ сън Мария не направи вербално описание на героите. Вместо това започна да ги рисува или рисунки нямаше. Мария вече не се покоряваше изцяло на формата на Дневника. Творческата й сила бе задействана и тя сама избираше как да представи героите си. А те бяха същите герои. Бяха чудовища под една или друга форма.

Следват няколко съня, които препотвърждават състоянието й и ще минем през тях набързо.

Точещите лиги

Когато помолих Мария добре да опише лигите на чудовището си, тя ги сравни с изгорели свещи, които капят надолу. Описанието й ми се стори зловещо, но също така знаех от есето на Юнг „За природата на сънищата“, че беше възможно ужасяващия вид на образа да се появява, за да компенсира твърде милото поведение на сънуващия в реалността.

Чудовищата бяха изгасени свещи, все още капещи, сякаш творческата сила, която символизират свещите, напускаше момичето ми и чудовищата предупреждаваха да й обърнем внимание.

Точещите лиги на чудовището изразяваха съвсем логично апетита му, неудържимото желание. Лигите от друга страна могат да бъдат овладяни от здравия човек, но не и от психично болния. Те текат, защото изобразяват същността на заболяването — болестта е в психиката, онази, която не може да овладее гадните лиги.

Троичността

Троичността в приказките, легендите и сънищата е всеизвестна. Често сънуваме нещата умножени по три, когато има мощно нахлуване на несъзнаваното или когато неговото послание иска да подчертае с три черти, да удебели. Троичността изразява основните точки в пътя на развитие. Неслучайно в повечето приказки нещата се случват по три пъти, братята са трима, или три са изборите, пред които е изправен героят.

Трите аспекта на човешката личност са мислене, чувстване и воля, а според други източници — знание, отдаденост и действие. Троичността придава завършеност на процеса, на личността или на света на главното действащо лице.

Троичността в християнската традиция обединява духът, душата и материята. Само ако Мария съумее да обедини тези три аспекта от вътрешния си психически живот, тя ще се справи с посланието на болестта. Останалите две чудовища изглеждат идентични с черното и се различават от него само по цвят. Какво представляват техните цветове обаче?