Рьоне Госини
Щуротиите на малкия Никола` (3)

Отстранен си

Учителката ме изкара на дъската, имахме география, и ме попита кой е главният град на департамента Па дьо Кале. Не знаех, затова Жофроа, който седи на първия чин, ми подсказа „Марсилия“, аз казах „Марсилия“, пък това не беше верният отговор и учителката ми писа двойка.

На излизане от училище докопах Жофроа за чантата и всички приятелчета ни наобиколиха.

— Защо ми подсказа грешно? — попитах аз Жофроа.

— Да става веселба — отвърна ми Жофроа, — адски глупав вид имаше, като ти писа двойка учителката.

— Не е хубаво да се правиш на тарикат, като подсказваш — заяви Алсест, — почти толкова лошо е, колкото да свиеш кльопачката на приятелче!

— Ами да, не е гот — потвърди Жоашен.

— Я ме оставете на мира — кресна Жофроа, — първо на първо, всички вие сте тъпаци и освен това татко ми има повече пари от всички ваши татковци, и освен това не ме е страх от вас, не се майтапя!

И Жофроа си тръгна.

Ние не останахме доволни.

— Какъв номер да му скроим? — попитах аз.

— Ъхъ, тоя просто ни танцува по нервите — каза Мексан.

Тъй ами — съгласи се Жоашен, — веднъж ме би на топчета.

— Дали да не го отупаме всичките утре в междучасието? Ще го удряме по носа! — предложи Йод.

— Не — рекох аз, — ще си изпросим наказание от Бульона.

— Сетих се нещо — рече Рюфюс, — ами ако го отстраним?

Идеята беше щура. Не знам дали знаете какво е да отстраниш другарче, това е, като не говорите с някого, за да му покажете, че сте му сърдити. Не му говорите вече, не си играете вече с него, все едно го няма, и така му се пада на Жофроа, това да му е за урок, тъй де, какво пък, ама ха! Всички се навихме, най-вече Клотер, който разправяше, че ако приятелчетата вземели да подсказват грешно, нямало да им остава нищо друго, освен да си учат уроците.

Тази сутрин пристигнах в училище адски нетърпелив да не говоря на Жофроа. Бяхме там всички приятелчета и чакахме Жофроа, а после го видяхме да се задава, носеше пакет под мишница.

— Жофроа — казах му аз, — с приятелчетата те отстранихме.

— Смятах, че вече няма да му говорим — обади се Клотер.

— Няма начин, трябва да му проговоря, за да му кажа, че вече не му говорим — казах аз.

— И освен това в междучасието — добави Рюфюс — няма да те пуснем да играеш с нас.

— Дреме ми! — каза Жофроа. — Много съм доволен и самичък хубаво ще се позабавлявам с това, дето съм донесъл в пакета.

— Какво е? — поинтересува се Алсест.

— Алсест — рекох аз, — нали вече не му говорим!

— Ъхъ, първия, който му проговори, ще го фрасна по носа! — закани се Йод.

— Ъхъ — одобри Клотер.

В клас се започна и беше щуро. Жофроа помоли Йод да му услужи с острилката си, онази, дето прилича на самолетче, и Йод хич дори не погледна Жофроа, взе си острилката и се позабавлява, като правеше „фърррррр“ и я приземяваше на чина. Това ни разсмя всички и така му се падаше на Жофроа, нищо че учителката наказа Йод и му рече да напише сто пъти:

„Не бива да играя с острилката си в час по аритметика, тъй като това ми пречи да слушам урока и разсейва другарите ми, които също ще бъдат наказани, ако продължават да не внимават“.

После звънецът би за междучасие и ние слязохме. На двора всички се разпрепускахме и закрещяхме:

— Хайде! Хайде! Играем си!

И току поглеждахме към Жофроа, който стоеше самичък и го беше яд. Жофроа, който беше слязъл със своя пакет, го отвори и извади от него пожарна, цялата червена, със стълба и звънец. Ние продължавахме да препускаме на всички страни, да крещим и да се кискаме, понеже с добри приятели винаги пада веселба, а после Алсест отиде да разглежда колата на Жофроа.

— Какво правиш, Алсест? — попита Рюфюс.

— А, нищо — каза Алсест, — разглеждам колата на Жофроа.

— Няма пък да разглеждаш колата на Жофроа — каза Рюфюс, — не го познаваме Жофроа!

— Аз не му говоря на Жофроа, тъпчо — отвърна Алсест, — разглеждам му колата, няма да ти искам разрешение, за да му разглеждам колата, я!

— Ако стоиш там — забеляза Рюфюс, — ще те отстраним и теб!

— Абе кой си ти бе? Кой си ти? — извика Алсест.

— Ей, момчета — каза Рюфюс, — Алсест е отстранен!

На мене ми стана гадно, понеже Алсест е приятелче и ако не мога вече да му говоря, хич не е забавно. Алсест си стоеше и разглеждаше колата на Жофроа, като си похапваше една от трите си кифлички с масло от първото междучасие. Клотер се приближи до Алсест и го попита:

— Стълбата на колата подвижна ли е?

— Клотер е отстранен! — развика се Рюфюс.

— Абе ти луд ли си? — попита Клотер.

— Ами да — рече Йод, — щом на Клотер и на мене ни се ще да разглеждаме колата на Жофроа, ти нямаш думата, Рюфюс!

— Много добре, много добре — промърмори Рюфюс. — Всички, които отидат с тях, ще са отстранени. Нали така, момчета?

Момчета бяхме Жоашен, Мексан и аз. Ние заявихме, че Рюфюс е прав и другите не са приятелчета, и се заловихме да играем на стражари и апаши, обаче трима не е интересно. Вече бяхме само трима, понеже Мексан беше отишъл при другите да гледа как Жофроа си играе с колата си. Хубавото е, че фаровете светваха като в колата на татко, а пък звънецът, докоснеш ли го, правеше „дрън“, „дрън“.

— Никола̀! — кресна Рюфюс. — Ела пак да си играеш с нас, иначе и ти ще си отстранен… Ехаа! Че тя върви адски бързо! — и Рюфюс се наведе да разглежда колата, която се движеше.

Единствено Жоашен не беше отстранен. Той си препускаше из двора и викаше:

— Хванете ме, момчета! Хванете ме де!

А после му писна да си играе самичък на стражари и апаши, затова дойде при нас. Бяхме се скупчили всички около колата на Жофроа и аз се размислих, че се отнесохме малко кофти с него, все пак Жофроа е приятелче.

— Жофроа — казах аз, — прощавам ти. Не си вече отстранен. Може да играеш с нас, тъй, сега аз ще застана ей там, а ти ще ми пратиш колата…

— А аз — каза Алсест — ще се правя, уж че има пожар…

— А пък аз — обади се Рюфюс — ще сложа стълбата…

— Хайде! Хайде! Бързо! Междучасието ще свърши! — провикна се Йод.

Така и не можахме да си поиграем с колата на Жофроа, хич не е честно! Жофроа ни отстрани всичките до един!