Рьоне Госини, Семпе
Коледа с малкия Никола` (8)

Корабчето на Жофроа

Сума ти приятелчета се събрахме в градинката, понеже Жофроа имаше ново корабче, подарено му от неговия татко, който е много богат и непрекъснато му купува играчки. Жофроа ни беше казал да се видим там, на Рюфюс, на Йод, на Алсест, на мен и на Клотер, който обаче не успя да дойде, понеже беше наказан да стои в училище, както почти през всички четвъртъци, нищо че са почивни дни. Иначе другите бяхме налице, след като обещахме на татковците и на майките си да се постараем да бъдем разумни и да не правим бели.

Градинката не е много далеч от къщи и е адски щура. Още преди много години ходех там с мама, когато бях толкова малък, колкото съм на снимката, дето е върху скрина. Мама ме разхождаше в една количка, която вече не служи за нищо, освен че понякога мъкнем с нея картофи от пазара, пък татко казва, че може някой ден да си имам братче, което ще замести картофите; според мен обаче това са смехории. В градинката има статуя на един сърдит чичко, седнал до маса, който пише с едно грамадно каменно перо разни работи, дето май не му харесват.

Веднъж на майтап Жоашен се покачи на коленете на чичкото и тогава пазачът хич не се измайтапи, ами пристигна тичешком и каза, че Жоашен е един малък нехранимайко. Пазачът все мърмори, има големи мустаци, дебел бастун, свирка и често тича подире ни, размахвайки бастуна, обаче е свестен, понеже никога не ни удря с бастуна, а веднъж ми даде един бонбон. В градинката има сума ти трева и единствено птиците и пазачът имат право да стъпват по нея, също едно квадратно място, пълно с пясък, където не стъпваме, понеже вече не сме бебета, и най-вече, най-вече — едно езерце с фонтан по средата. Езерце, в което може да се пускат корабчета и тъкмо затова бяхме тук днес, понеже Жофроа имаше ново корабче, което татко му, дето е много богат, му го беше подарил; ама аз това май вече ви го казах.

Жофроа дойде последен; винаги прави така, когато се кани да ни покаже нова играчка. Обича да го чакаме, много е дразнещо. Жофроа носеше голяма кутия под мишница, отвори я и вътре беше корабчето. Страхотно! Моторница с двигателче, в червено и бяло, със знаменце, витло и кормило, дори пазачът дойде да види корабчето; каза, че било много красиво и се надявал да се забавляваме кротко, а ние рекохме, че няма да правим маймунджилъци. Пазачът каза „добре, добре“ и отиде да се разправя с едно куче, което клечеше в тревата.

После видяхме другата банда. Другата банда са едни типове, които са в друго училище, не в нашето, много са тъпи и доста пъти сме се били с тях — винаги, когато се видим. Другата банда се приближи към нас и един от типовете попита Жофроа какво носи в кутията. Жофроа затвори капака и му каза, че не е негова работа.

— Ха, зарежи ги! — рече друг един тип. — Сигурно е кукла.

И всички от другата банда взеха да се смеят. Това хич не ни хареса.

Жофроа си има кораб, кораб си има — заяви Рюфюс.

— Да, готин кораб — добавих аз.

— Вие никога няма да имате толкова хубав — каза Йод.

Алсест не каза нищо, понеже устата му беше пълна със сладки; продава ги една лелка в градинката и винаги се радва на Алсест, понеже й е добър клиент.

— Щом бил толкова хубав корабът, я да го видим — рече един от типовете от другата банда и понечи да вземе кутията от Жофроа, обаче Жофроа не пусна кутията, блъсна оня от другата банда и пазачът пристигна тичешком, свирейки със свирката.

— Ей, нехранимайковци — извика пазачът — я да не се биете, че ще ви подкарам към полицейския участък с бастуна.

— Ха! — обади се Рюфюс. — На мен ми е все тая, татко ми е полицай и познава полицейския началник, така че много важно…

Пазачът заяви, че ако някой има късмета татко му да е полицай, трябва да бъде за пример и че ни държи под око, и си тръгна, понеже кучето пак беше дошло да клечи в тревата, и то с някакво свое приятелче.

Един от типовете от другата банда каза, че в крайна сметка не ги интересувало корабчето на Жофроа, те си имали по-хубаво, а ние се разкикотихме. Типовете от другата банда тръгнаха към езерцето, а ние поехме след тях, за да им видим корабчето и да продължим да се кикотим. Ама като видяхме корабчето, хич не се разкикотихме, защото беше един страхотен платноход със сума ти мачти, въженца и флагчета.

Мпхъ… — каза Жофроа.

— Какво „мпхъ“? Какво „мпхъ“? — попита един от типовете.

— Да, ако твоят кораб е по-хубав от тоя, покажи го — рече друг от типовете.

Жофроа не беше много навит да си покаже моторницата.

— Не показвам моя кораб — рече Жофроа — за да не ви хване срам.

Типовете от другата банда се разкикотиха и тогава Жофроа блъсна един от типовете, най-дребния. Дребосъкът се разрева и каза, че Жофроа бил искал да го бутне във водата; тогава един доста грамаден тип се приближи до Жофроа и му рече:

— Опитай с мен това, дето го направи с братчето ми.

— Е к’во толкоз, к’во толкоз… — заповтаря Жофроа, като се дърпаше назад със ситни крачки.

— Давай, Жофроа, давай! — викаше Рюфюс.

Жофроа обаче не искаше да дава.

Тогава типът шамароса Рюфюс, който така се изненада, че спря да вика. Йод, който е много силен, блъсна онзи, той пък падна върху Алсест, който падна в езерцето.

Алсест седна във водата и се разплака.

— Сладкишчето ми — викаше той — намокри ми се сладкишчето!

Типовете от другата банда се поколебаха малко, след което си тръгнаха със своя кораб. Ние се мъчехме да измъкнем Алсест от езерцето, ама не беше лесно, понеже Алсест е тежък. Накрая дойде пазачът и извлече Алсест от водата, и хич не беше доволен; каза, че като ни видят да се връщаме в такъв вид, ще ни накажат жестоко и така ни се и пада. Доста се притеснихме и сигурно щях да се разплача, ако Алсест не беше такъв смешен — мокър и сърдит. И ние също бяхме мокри, понеже Алсест здравата ни беше изпръскал. Единствено корабчето на Жофроа беше сухо, нали не беше излизало от кутията.

Татковците и майките ни наказаха. Не получихме десерт, някои бяха напляскани, други ядоха шамари и ни беше забранено да ходим в градинката идния четвъртък.

А за това ни беше много мъчно — толкова е хубаво да си играем в градинката с корабчето на Жофроа!