Рьоне Госини, Семпе
Коледа с малкия Никола` (7)

Контролното по аритметика

Тази сутрин не исках да ходя на училище, понеже имаме контролно по аритметика. Не обичам контролните, те се провеждат в два часа и се губи едно междучасие. Освен това трябва много да се учи преди тях. А после те питат неща, дето не си ги учил.

Пишат се лоши оценки, вкъщи мама се кара, татко разправя, че никога нищо няма да постигна, че той на моята възраст бил винаги първенец и че таткото на моя татко винаги се гордеел с моя татко. А и като става дума за история или за география, понякога имам късмет, иска се да се разправят приключенията на Жана д’Арк, пък те са готини, или разни неща за Сена, пък тях ги знам. По аритметика обаче е ужас, понеже трябва да се мисли.

Затова, когато се зададе контролно по аритметика, всички се опитваме да се разболеем и да си останем вкъщи. Майките обаче хич не ги е грижа и ни пращат на училище. Дори един път майката на Жоашен не искала да му повярва, като казал, че е болен, пък той карал заушка — и всички се разболяхме от заушка през великденската ваканция.

Като пристигнах в училище, всички приятелчета бяха вече там и изглеждаха доста притеснени, с изключение на Анян, любимеца на учителката, който винаги се класира първи и си пада по контролните.

— На мен големият ми брат ми е разправял — каза Йод — че като ходел на училище, си пишел отговорите вкъщи на малки листчета и ги криел по джобовете си.

— А по аритметика какво е правел? — попита Клотер.

— Класираше се все последен — отговори Йод.

— На мен — обади се Жоашен — татко ми каза, че ако не бъда сред добрите на контролното по аритметика, ще ми конфискува колелото.

— А на мен — заяви Алсест, който дъвчеше кифла с шоколад мама ми каза, че ако не съм класиран сред първите двайсет, няма да ми дава десерт.

Алсест въздъхна тежко и захапа един кроасан.

Тогава на мен ми хрумна нещо — казах, че трябва да помолим Анян да ни предаде в час отговорите. Анян си преговаряше таблицата за умножение по дванайсет, чу ме и рече, че това просто няма да го бъде. И си тръгна, припявайки:

— Дванайсет по три, трийсет и шест; дванайсет по четири, четирийсет и осем…

Голяма работа е Анян! Ние го догонихме и му казахме:

— Хайде бе, Анян, бъди готин, какво сега, бъди готин!

Обаче Анян беше непреклонен.

— А ако те светна с юмрук по носа — попита Йод — ще се навиеш ли?

Анян обаче не се навиваше дори при това положение, заяви, че първо на първо, бил с очила и сме нямали право да го удряме, че щял да се оплаче на родителите си, те щели да се оплачат на директора и всички сме щели да отидем в затвора, и изобщо било гадно да се шмекерува.

— Печелиш десет топчета и ни даваш отговорите — каза Клотер.

Анян го изгледа, сякаш се позамисли, после поклати отрицателно глава.

— Трийсет топчета — рече Алсест.

Анян си свали очилата и ги избърса.

— Трийсет и две топчета — обади се Жофроа, който има много богат татко.

Добре — съгласи се Анян — ама ще ми ги дадете веднага.

Ние се навихме. Жофроа даде двайсет и осем топчета, а ние, другите приятелчета, събрахме помежду си останалите. Анян пъхна топчетата по джобовете си и обеща да ни предаде листче с отговорите на задачите. Всички бяхме адски доволни.

— Всички вкупом ще се окажем първенци — каза Жоашен.

Когато Клотер попита какво е „вкупом“, Жоашен му отговори, че това е да си запазиш колелото.

Влязохме в клас, седнахме и учителката ни нареди да приберем учебниците под чиновете, да извадим по един бял лист, да си напишем имената горе вляво. После отиде до дъската и започна да пише условията на задачите. В едната се разправяше за два влака, които тръгват един към друг от две страни, и учителката искаше да разбере кога ще се срещнат; другата беше от ония истории за чешма и незапушена вана; в третата ставаше дума за фермер, който отивал да продава сума ти яйца, домати и картофи на пазара.

Бяха адски трудни и ние се бяхме вторачили в Анян, понеже, ако Анян не се справеше — край с контролното и с топчетата. Анян обаче знаеше всичко; пишеше адски бързо, изплезил език, като броеше нещо с пръстите на лявата си ръка. Алсест ме ръгна с лакът и ми каза: „Стана!“. Аз вече се безпокоях, понеже Анян май не го беше грижа за нас, а Жофроа му изсъска:

— Ей!

— Жофроа! — извика учителката. Вместо да се правите на гламав, по-добре търсете отговорите на задачите.

И тогава видяхме как Анян пише разни неща върху малка хартийка, която смачка на топче. Той погледна учителката, която поправяше домашни, изгледа Жофроа, който седеше на съседния чин и — хоп — метна хартийката към Жофроа.

— Бележката! Анян, видях ви! Донесете ми тази бележка! — извика учителката.

Анян зяпна широко и започна да плаче. Тогава учителката стана, взе хартийката, която беше върху чина на Жофроа, и каза:

— Браво, Анян, браво! Това не съм го очаквала от вас. Виждам, че съм се заблуждавала по отношение на вас и че сте също толкова недисциплиниран, колкото са вашите другари. Е, излезте от класната стая, ще видим какво ще правим с вас. И да си знаете — няма да бъдете класиран за това контролно упражнение!

Анян се затъркаля по земята, каза, че никой не го обича, че всички са виновни, че ще се оплаче в полицията и ще умре. После излезе.

Ние пък всички останахме така, с очи, изблещени към вратата. Зад мен Жоашен рече тихичко:

— Туйто, отиде ми колелото!

После учителката ни каза да не се занимаваме с нашия другар, а да си работим по контролното, а също — че ако спипа още някого да нарушава дисциплината, ще го накаже да остане в училище след часовете.

Когато директорът дойде да ни връчи прегледаните вече контролни, заяви, че подобно нещо не е виждал през всичките години, в които бил работил в образователната система.

Всички вкупом бяхме класирани последни!