Рьоне Госини, Семпе
Коледа с малкия Никола` (6)

Фокусникът

В неделя следобед валеше и господин и госпожа Бледюр дойдоха да играят на карти с татко и мама. Господин Бледюр е нашият съсед, голям веселяк е и е дебел. Понякога си мисля, че като порасне, Алсест ще е като него. Госпожа Бледюр е жена на господин Бледюр.

Аз обичам да си бъда вкъщи, когато вали и има гости, понеже мама приготвя разни вкуснотии за хапване. Освен това е забавно, защото татко и господин Бледюр непрекъснато се карат, и двамата твърдят, че другия не го бива на карти, госпожа Бледюр пита дали само ще си говорят, или ще играят, а мама казва, че са непоносими.

Подир следобедната закуска (соленки, ябълков сладкиш, еклери с шоколад и с кафе — аз си падам по тия с шоколад — и кроасани) татко, мама, господин и госпожа Бледюр продължиха да играят, а когато свършиха, господин Бледюр беше адски доволен, понеже беше спечелил.

— Виж сега, Никола̀ — каза ми той — ще ти направя един фокус с карти.

— О, стига, Бледюр — викна татко — няма да нравиш тия стари фокуси с карти, дето всички ги знаят!

— Виж какво, мой човек, имай предвид, че разговарям със сина ти — рече господин Бледюр. Искаш ли да видиш моите вълшебства, зайко?

— Да, да! — отвърнах аз.

— Когато човек играе карти като тебе заяви татко — е по-добре да смени темата.

Господин Бледюр изгледа татко, сви рамене, погледна нагоре, поклати отрицателно глава, взе картите, разбърка ги, подаде ми тестето и ми каза:

— Ето, горкото ми момче, избери си карта, все едно коя, разгледай я добре, без да ми казваш каква е, и я върни в тестето.

— Знаем ги твоите магии — изкикоти се татко.

Аз си избрах карта — беше десетка каро — и господин Бледюр разтвори тестето, за да пъхна в него десетката каро.

— Я да видим, тъй, тъй, тъй — рече господин Бледюр.

Той духна върху тестето карти, после разгледа картите, измъкна една и ме попита:

— Тази ли е?

И-ха познайте де! Беше десетката каро!

— Да — извиках аз.

— Естествено! — каза татко.

— Ей, мой човек, почваш здравата да ме дразниш — рече господин Бледюр.

— Време е да си тръгваме — обади се госпожа Бледюр.

И господин и госпожа Бледюр си тръгнаха.

Според мен фокусът на господин Бледюр беше направо жесток и щях да шашна приятелчетата, като го направя в училище. Взех картите като господин Бледюр и подадох тестето на татко.

— Избери една карта — казах на татко.

— Остави ме на мира, Никола̀ — отговори татко.

— Избери една карта де — рекох аз. — Ще отгатна коя е.

— Слушай, Никола̀ — каза ми татко — нагледах се на карти днес, бъди добро момче и иди да си играеш сам.

Е, това беше адски нечестно! Така де, не стига дето ме карат в неделя да си стоя вкъщи, а всички, освен мен имат право да играят на карти, ами ако не ми помогнат за вълшебството, няма да мога да направя фокуса с десетката каро пред приятелчетата. И се разплаках, какво пък сега, ама ха!

— Млъкни, Никола̀ — рече ми татко.

— Да не е станало нещо? — извика мама, която беше в стаята си.

— Не, не, нищо — отговори татко.

После ми каза:

— Добре, добре, стига си плакал. Дай ми една карта.

Тогава аз дадох на татко да си избере карта. Той я погледна, върна я в тестето, аз духнах върху тестето, потърсих десетката каро и попитах:

— Тази ли е?

— Не — каза татко.

— Как тъй „не“? — рекох аз.

— Просто не е тази — отговори ми татко. — Беше двойка спатия.

— Ама това не се брои! — извиках аз. — При господин Бледюр се получаваше!

— Оо, Никола̀, я ме остави на мира! Разбра ли ме? — извика татко.

Тогава аз се разплаках и мама пристигна тичешком.

— Отдавна не се беше случвало — каза мама. — Какво има сега?

— Има такова — обясни татко — че синът ти ми е сърдит, понеже съм взел двойката спатия вместо десетката каро. Да не би вината да е моя?

— Той го прави нарочно! — извиках аз.

— Ама с кого си мислиш, че разговаряш, Никола̀? — попита ме татко. — С някое от училищните си другарчета?

— По-спокойно — каза мама. — Ако искате да приготвя вечерята, ми е нужно малко спокойствие. Така че ми обяснете какво се е случило. Кротко. Без крясъци.

Аз обясних на мама за вълшебния фокус на господин Бледюр и как не се е получил с татко.

— Ясно — рече мама. — Може татко ти просто да е уморен. Пробвай с мен.

Опитах с мама, тя избра карта, мушна я в тестето, аз извадих двойката спатия и попитах:

— Тази ли е?

— Да, миличък — отвърна мама.

— Казваш го, за да ме зарадваш — заявих аз.

— Никола̀ — извика татко — престани вече! Писна ми от тебе!

— Няма нужда от крясъци — рече мама. — Казах, че е двойка спатия, беше си двойка спатия. Фокусът се получи, браво, а сега искам да постеля покривката.

— Не е била двойка спатия, не е била двойка спатия — извиках аз.

— Никола̀! — извика мама. — Шамар ли искаш?

Тогава аз се разплаках, казах, че не с честно, че всички, освен мене се забавляват в неделя, че няма да мога да покажа фокуса на приятелчетата, че ще се махна от къщи и ще съжаляват много за мен.

— Слушай — рече мама на татко — научи го да прави прословутия фокус, така ще се успокои и край с проблемите. Не ми е до крясъци тази вечер.

— Да, да, татко! — казах аз.

— Аз ли? Че аз не знам как става! — отвърна татко.

— Ама каза на господин Бледюр, че знаеш — заявих аз.

— Вече не си спомням — рече татко.

— Е, просто трябва да се обадиш по телефона на твоя приятел Бледюр — каза мама. — А аз ще приготвя вечерята.

И мама излезе. Татко ме изгледа, въздъхна, каза полугласно нещо за тъпака Бледюр и отиде да се обади по телефона.

— Ало! — рече татко. — Бледюр? Здрасти… Аз съм… Да… Тъй де, добре… Слушай, опитай се поне веднъж да бъдеш сериозен… Ще ме изслушаш ли?… Та — на малкия много му харесал твоя фокус с карти, искал да го покаже на приятелчетата си утре в училище. Хайде да ми обясниш как става… Как „не“?… Какво?… А, много духовито! Много!… Е, ще ми кажеш ли?… Добре… Да… Да… Аха… Да… Разбирам… Ясно. Добре, всичко хубаво, Бледюр. Какво?… Тъй де, тъй, хубаво… Благодаря! Хиляди благодарности! Доволен ли си? Марш в колибката тогава. Приятна вечер.

Татко затвори телефона. Отиде да вземе тестето карти и ми обясни:

— Ето, като казваш картата да се пъхне обратно в тестето, поглеждаш картата преди нея. Виждаш ли? В случая е петица пика… А избраната карта ще бъде поставена тук, веднага след нея. Пада се деветка купа. Това е. Съвсем просто. Разбра ли?

— Да — казах аз.

— Е — продължи татко — надявам се, че си доволен. Утре ще можеш да покажеш фокуса на приятелчетата си.

— А, не, няма — отвърнах аз — това си е шмекеруване. Във фокуса има номер.