Рьоне Госини, Семпе
Коледа с малкия Никола` (5)

При бръснаря

Мама плъзна ръце по косата ми и каза:

— Боже, каква грива!

После ми каза:

— Вече си голямо момче, нали, Никола̀?

Аз много-много не обичам мама да ми казва, че съм голямо момче, понеже след това винаги си имам разни неприятности. Ама нямаше как да го отрека, вярно съм станал доста голям: като сядам на масата да се храня, вече почти не ми е нужна възглавница на стола, освен когато ям макарони, понеже тогава човек трябва да вижда добре какво прави.

— Е — каза мама — след като си голямо момче, ще отидеш сам при бръснаря!

Аз не обичам да ходя при бръснаря, той е в бяло като зъболекарите и като докторите, има ножици, бръсначи и машинки, от които ми става студено, а може и да ме пореже. Освен това падат косми по носа и в очите, а няма как човек да ги махне заради кърпата, пък не бива и да мърда, понеже — кръц с бръснача. А и когато излизам от бръснаря, приличам на палячо, нямам коса около ушите, а косата отгоре е прилепена.

— Мамо — казах аз — не искам да ходя до бръснаря!

— ПРИ бръснаря — поправи ме мама. — Ще отидеш ей сегичка, иначе ще ме ядосаш!

Мама явно не се шегуваше. Излязох от къщи, за да отида ПРИ бръснаря, както каза мама. Мама ми беше дала парички и ми беше казала да поискам да ми открият ушите и отпред — по-късо. На улицата срещнах Алсест, Рюфюс и Клотер, които играеха на топчета.

— Къде така? — попита ме Алсест.

— При бръснаря — отвърнах аз.

Тогава Алсест, Рюфюс и Клотер решиха да дойдат с мене, беше им писнало да играят, а и Алсест беше спечелил всички топчета.

Когато пристигнахме при бръснаря, двете кресла бяха заети. Бръснарите ни изгледаха, изблещиха очи и единият каза:

— Не! О, не!

А другият му отвърна:

— Смелост, Марсел!

Трябваше да чакаме и поразгледахме списанията, които бяха на една маса и имаха сумати косми между страниците. Списанията не бяха много интересни и Клотер тъкмо правеше самолетче с една страница, която беше откъснал, когато бръснарят, който се наричаше Марсел, рече с разтреперан глас:

— Е, аз съм свободен, кой от вас ще седне пръв?

Аз му отговорих, че аз съм пръв и че не само съм пръв, ами съм и единствен. Господин Марсел изгледа моите три приятелчета и попита:

— Ами те?

— Ние само за майтап — отвърна Алсест.

— Да — обади се и Клотер — след като Никола̀ мине при вас, прилича на палячо, искаме да видим как го правите.

Господин Марсел стана целият червен.

— Я веднага да се махате оттук! Това не ви е училищен двор!

Аз веднага излязох самичък, но господин Марсел ме догони на тротоара.

— Не ти — каза господин Марсел — другите!

Но Рюфюс, Клотер и Алсест не искаха да се махнат от бръснарницата.

— Ако ни изгоните — заяви Рюфюс — ще се оплача на татко, пък той е полицай!

— А аз — добави Алсест — ще кажа на моя татко, който е приятел с таткото на Рюфюс!

Другият бръснар се приближи и каза:

— Спокойно де, спокойно. Можете да останете, деца, но ще мирувате, нали?

— Ами че как — рече Клотер.

— Виждаш ли, Марсел — каза бръснарят — необходими са тактичност, гъвкавост и всичко ще бъде наред.

Господин Марсел въздъхна дълбоко и ме изгледа с една особена, доста тъжна усмивка. После сложи една къса дъска върху страничните облегалки на креслото, хвана ме под мишниците, каза „опала“ и ме сложи да седна на дъската.

— Е, моето момче — попита ме той — значи обичаш да ходиш на бръснар?

— ПРИ бръснаря — отговорих аз.

Господин Марсел започна да се смее като татко, когато мама му се скара, каза, че съм много умен, и ме попита колко прави две по две. Отговорих му, че прави четири, а това явно толкова му допадна, че добавих — четири по три прави дванайсет, а седем по пет прави трийсет и пет. Никога не съм виждал някой толкова да си пада по умножението колкото господин Марсел. Рюфюс и Алсест решиха също да се проявят и започнаха да рецитират таблицата за умножение, а Клотер си мълчеше, понеже е най-слабият ученик в класа и хич не го бива по смятане.

— Добре, стига, дотук, тихо! — каза господин Марсел.

— Гъвкавост, Марсел — рече другият бръснар, който беше зает да бръсне един господин, като го мажеше със сума ти сапун по лицето.

— Тоя ваш клиент е като торта със сметана! — обади се Алсест, който обича да си похапва.

Малкото кожа от лицето на клиента, която се виждаше, понеже по нея нямаше сапун, стана яркочервена.

— Побързайте, Луи — каза клиентът и май лапна малко сапун, понеже бръснарят го мажеше с четката под носа тъкмо когато заговори.

— Как да ти подстрижа косата? — попита ме господин Марсел.

— Много дълга на бузите, като на каубоите — рече Рюфюс.

— Не, всичко да е бръснато, като на борците по телевизията — каза Клотер.

— Млъквайте! — извика господин Марсел. — Вас изобщо не съм ви питал!

— Аз нищо не съм казал! — заяви Алсест.

— Гъвкавост, Марсел! — подметна господин Луи.

— Абе я млъкни! — отвърна му господин Марсел.

— Ушите да са открити и по-късо отпред — казах аз.

— А? — рече господин Марсел, който май съвсем се беше разсеял.

Господин Марсел взе ножицата и започна да щрака с нея над главата ми, но се спря, понеже чу щракане отзад. Алсест беше награбил една ножица и се забавляваше, режейки списанията заедно с Рюфюс и Клотер.

— Какво правите? — извика господин Марсел.

— Самолетчета — отговори Алсест.

Господин Марсел обаче явно не си падаше по хартиените самолетчета, защото поиска Алсест да му върне ножицата и да кротува.

— Не може човек и да се помайтапи — каза Рюфюс.

— Вярно, трудно е да се реже хартия с машинката за стригане! — рече Клотер.

— Дай я тука! — извика господин Марсел и взе машинката от Клотер.

— Не се мятай така — каза господин Луи — че ще взема да отрежа ухото на моя клиент.

— Ей, ей, ей, внимавайте! — викна клиентът, който още си беше с всички уши, ама май се беше притеснил.

— Ще ми стрижете ли косата? — попитах аз господин Марсел.

Тъй де, той си се забавляваше с приятелчетата, а аз седях и чаках.

Господин Марсел започна да ми подстригва косата. Алсест, Рюфюс и Клотер се бяха изправили зад него и гледаха.

— Според теб не го ли взема много късо? — попита Алсест.

— Не, тъпото е, че не е еднакво от всички страни — отвърна Клотер.

— Тихо! — извика господин Марсел.

Чу се „ох“. Беше извикал господинът, дето го бръснеха.

— Прощавайте, господине — каза господин Луи — трепнах заради моя колега.

Господинът не му прости, а пожела да му избършат сапуна, искал да си тръгне веднага.

— Ама, господине — рече господин Луи — обръснат сте само от едната страна!

— А тя кърви — тросна се господинът. Стига ми толкоз.

Господинът си избърса лицето и си тръгна.

— Странни клиенти имате — обади се Рюфюс.

Господин Луи тръгна към него, обаче господин Марсел каза:

— Гъвкавост, Луи!

Тогава господин Луи се спря и ми се стори, че ще тръгне към господин Марсел.

Господин Марсел успя да ме подстриже докрай, докато Рюфюс се забавляваше да пръска Клотер с пулверизатора. Господин Луи пък се опитваше да си прибере талка, който Алсест му беше отмъкнал. Всички адски се забавляваха.

При господин Луи и при господин Марсел явно рядко имаше подобна веселба — като си тръгнахме, те се отпуснаха в креслата си много тъжни и се гледаха в огледалата мълчешком, горкичките.

Трябва много скоро да се върнем пак, за да ги ободрим!