Рьоне Госини, Семпе
Коледа с малкия Никола` (4)

Нашата къща

Май съм ви казвал, че в нашия квартал има един страхотен запустял двор, където си играем с приятелчетата. В запустелия двор има сума ти работи: една стара кола без колела, празни кутии, камъни, котки — върховно е и добре се забавляваме там.

С приятелчетата решихме да си построим къща в него. Къща, ама само за нас, където нямаше да пускаме никого и щяхме да ядем разни неща, които да си готвим сами — това го беше предложил Алсест — където щяхме да си седим дори да завали. Адски щуро!

— Добре — каза Жофроа — ще се съберем в двора следобед. Всеки да донесе по нещо, за да построим къщата.

Когато пристигнах в запустелия двор, почти всички приятелчета бяха вече там. Бях си взел лопатката и кофичката, с които ходех на плажа през ваканцията; Йод беше донесъл чук, а Мексан имаше в джоба си сума ти пирони. Пироните бяха малко ръждясали и изкривени, ама Мексан ни обясни, че свестните пирони вече били забити в стените на неговата къща и не можел да ги вади, за да строи с тях друга. Жоашен не беше донесъл нищо, Клотер също; Алсест беше дошъл с два кроасана, обаче те не бяха за къщата, а за него. После се появи Рюфюс и беше много доволен.

— Вижте какво съм донесъл рече той и ни показа една брава.

— Според теб какво да правим с това нещо? — попита Йод.

— Е как — отвърна Рюфюс — тя е за къщата. Къде си виждал къща без брава за вратата?

Рюфюс си беше прав. После се появи Жофроа е една дъска под мишница.

— Татко не се съгласи да взема и други — обясни Жофроа — макар че зад гаража е пълно е такива. Нищо де, тая дъска е готина.

— Не е много голяма — обади се Клотер.

— Амии! — сопна се Жофроа. — А ти какво си донесъл, за да построим къщата? А?

— Вярно — каза Рюфюс. — Ние носим такива полезни работи, а вие, дето нямате нищо, само мрънкате!

— Добре де — рекох аз — стига сме се разправяли, дайте да строим къщата!

И започнах да разравям земята с лопатката.

— Защо правиш дупка? — попита ме Жоашен.

— Никога ли не си виждал, че за да се построи къща, първо се копае дупка? — отвърнах аз.

— Хубаво — рече Мексан — ама защо копаеш дупката тука? Нали още не сме решили къде ще бъде къщата?

— Ще я построим тук — заявих аз и продължих да копая дупката, пък не беше хич лесно заради камъните.

— Ами копай си тогава тука — каза Мексан. — Ние ще построим къщата другаде.

— А мога ли да те перна с лопатата? — попитах аз.

Жоашен обаче рече, че е тъпо да се сбиваме и че къщата никога няма да стане, ако не се захванем с нея!

— Прав си — каза Мексан — значи там ще построим къщата.

— Ти си строй къща там, моята ще бъде тук — рекох аз.

И продължих да си копая.

На Мексан хич не му хареса това, дето го бях казал. Той тръгна към мене, а аз му извиках:

— Излез от къщата ми! Върви си в твоята!

— Къщата ти ли? — отвърна Мексан. — Първо, тя не е твоя къща, а наша; освен това ще вляза в нея, ако искам!

Така че той влезе и ми лепна един шамар, а аз го цапардосах с лопатката по главата. Мексан доста се учуди, че го удрят с лопатка по главата. След това се сбихме, но Йод каза да спрем и да се захванем сериозно с работа.

— Каква ще бъде къщата? — попита Йод. — Едноетажна или двуетажна?

Клотер се разкикоти.

— Ей, разсмиваш ме — рече той. — Ако къщата е двуетажна, с какво ще построим стълбище?

Клотер си беше прав. Сигурно стълбище се строи трудно, особено заради стъпалата. Само дето на Йод никога не бива да му се казва, че разсмива някого, понеже Йод е много силен и обича да удря приятелчетата по носа — щом пък му се каже, че е смешен, няма грешка. И хем Клотер извади късмет, дето Йод не го удари с чука.

След това нещата се поуспокоиха най-вече понеже Клотер беше сърдит и носът му кървеше.

— Къщата трябва да я направим двустайна — заяви Жоашен — с антре и хол. За хола ще се опитам да донеса креслото от моята стая. Преди тапицерията му да се пробие, това кресло беше в хола у дома и още става. Освен това може да закачим картини по стените, да постелем килим, да окачим лампи с абажури…

— Ами кухня? — попита Алсест. — Няма ли да има кухня в къщата?

— Разкарай се с твоята кухня — каза Жоашен.

— Ти се разкарай с твоите пробити кресла! — отвърна му Алсест.

Двамата се поотдалечиха, за да се разберат, понеже Алсест предпочита да спори, вместо да се бие, особено когато още не си е доял кроасаните.

— Ей, момчета! — извика Жофроа. — Захващаме ли се с къщата, или не? Вече става късно!

— Прав си — обади се Рюфюс. — Хайде: вратата ще я сложим от тази страна, ей тук.

— Стига с тая твоя врата — каза Жофроа. — Трябва първо да направим стените.

След това Жофроа сложи дъската си на земята до моята дупка.

— А как ще влизаш в къщата, ако няма врата, много моля? — попита Рюфюс.

— Не съм казал, че няма да има врата, тъпако — отговори Жофроа. — Казвам, че при къщите не се започва от вратата!

— Кой е тъпак? — попита Рюфюс и Жофроа му лепна жесток шамар.

Рюфюс се ядоса и се сби с Жофроа, като викаше:

— Хайде де! Я повтори, ако смееш! Повтори! Кой е тъпак?

А Жофроа повтаряше:

— Ти! Ти! Ти!

И все така, непрекъснато.

Ние ги наобиколихме, за да гледаме, понеже Жофроа и Рюфюс са еднакво силни и е интересно, когато се сбият!

После двамата спряха и Рюфюс каза:

— Щом е тъй, аз си отивам! Хич не се и надявайте да получите бравата.

— Тъй ли? — рече Жофроа. — Много добре! Аз пък си взимам дъската!

И двамата си тръгнаха сърдити в различни посоки. Тогава ние всички се спогледахме и също си тръгнахме.

Ами така де, което си е вярно, вярно е: как според вас се строи къща без строителен материал?