Рьоне Госини, Семпе
Коледа с малкия Никола` (3)

Кънките

Някои приятелчета мъкнат какво ли не в училище. Например веднъж Сирил беше донесъл бяла мишка, обаче това хич не се хареса на учителката, която се развика и изплаши мишката. Сирил го изпъдиха от училище заедно с мишката — жалко, ние мишката си я харесвахме, беше адски щура. Йод, който е много силен, един път дойде с боксьорски ръкавици, обаче това не беше толкова гот, понеже през цялото междучасие ни удряше по носовете. Алсест, друго едно приятелче, все носи разни неща за ядене и не черпи, понеже не му стигали. Неговият чин се разпознава в класната стая, пълен е с трохи.

Един ден Клотер ни скъса от смях, понеже беше донесъл извинителна бележка от татко си, в която се обясняваше защо не си е написал домашните, а учителката го наказа, защото разпозна правописните му грешки. Оттогава Клотер много се старае по граматика, за да не прави грешки в извинителните бележки, които ще пише, след като се подготви. Анян, първенецът на класа, ни е домъквал само шарка, беше щуро, понеже, като се разболее човек от нея, си остава вкъщи три седмици. Лошото е, че не хваща повече от веднъж, обаче на мен ми остава да изкарам още заушка и варицела.

Най-готин от всички обаче е Жофроа. Той често носи играчки в училище. Татко му е много богат и непрекъснато му прави подаръци. Така че, когато видяхме тази сутрин Жофроа да идва с голям пакет под мишница, всички го попитахме:

— Какво носиш, Жофроа? Какво е това?

— Ще видите през междучасието — каза Жофроа, който обича да се прави на тайнствен.

Така че очаквахме междучасието със същото нетърпение както през другите дни и когато звънецът звънна, изскочихме на двора тичешком, всички, освен Жофроа, който пристигна последен с бавни крачки — ама вярно, голям тъпак е! Когато се увери, че сме го наобиколили, разтвори пакета и видяхме какво имаше вътре: кънки! Ролкови кънки^[1], съвсем нови, лъскави, е широки колелца, от онези, дето вървят най-добре!

— Дай ги за малко, а? — развикахме се ние.

Жофроа обаче се направи, че не ни е чул, сложи си кънките и започна да се пързаля. Засилваше се яко и минаваше по цялата дължина на двора, а ние тичахме подир него и викахме:

— Ей, дай ми ги за малко, а? Ще ги дадеш ли?

Добре се забавлявахме с ролковите кънки на Жофроа.

После тичешком пристигна възпитателят. Ние възпитателя го наричаме Бульона, понеже все казва: „Погледнете ме в очите“. А нали на кръгчетата мазнина в бульона им викат очи — това са го измислили големите.

— Я кажете — попита Бульона Жофроа — кой ви е разрешил да мъкнете тази техника през междучасието?

— Ама, гос’дине — отвърна Жофроа — аз нищо лошо не правя, нали не е забранено, гос’дине?

— Може и тъй да е — заяви Бульона — но е опасно, току-виж сте паднали и сте си одрали коленете, и ще видите тогава.

— Ама не, гос’дине, не е опасно, гос’дине, искате ли да пробвате?

— Не си правете шеги с мен, моето момче — рече Бульона. — Добре, така да е, ще ви наблюдавам, но не се оплаквайте, ако се нараните.

И Бульона отиде да се занимава с големите, които играеха на ловец и дивеч, като се замеряха с камъни.

— Ей, натегач — каза Йод на Жофроа — молим те да дадеш за малко кънките и не ти пука, а ги предлагаш на Бульона, а?

— Натегач ли? — отвърна Жофроа. — Я само го повтори.

— Натегач — повтори Йод и фрасна Жофроа е юмрук по носа, а той се плъзна назад и после се пльосна седнал на земята.

— Чакай само да сваля кънките и ще видиш! — рече Жофроа.

Той си свали кънките, изправи се и Йод отново го фрасна с юмрук по носа.

— Това не се брои — извика Жофроа — аз не внимавах!

А не беше така, нали гледах, Жофроа внимаваше, дори очите му се събраха, докато гледаше приближаващия се юмрук на Йод.

— Я казвай сега, палячо — каза Йод — ще ми дадеш ли за малко кънките?

— Да — отвърна Жофроа, който е добро приятелче и не е луд.

Йод си сложи кънките и падна. Понечи да се изправи и падна отново.

— Какво ти става? — попита Жофроа. — Май не те бива, а?

— Я не ми се бъркай! — отвърна Йод, който изглеждаше доста недоволен.

— Помоли ни да му помогнем да се надигне, а когато го изправихме, замаха с ръце, развика се: „Дръжте ме, дръжте ме!“, и пак падна.

— Я си ми върни кънките — каза Жофроа.

Йод обаче не искаше да върне кънките, преди да почне да го бива. Наложи се Жофроа да го учи. Голям майтап падна. Жофроа дърпаше Йод за едната ръка, аз за другата, а всички приятелчета го бутаха. Йод напредваше разкрачен и викаше: „По-бавно! По-бавно!“.

После Рюфюс рече:

— Ей, момчета! Да вземем да поиграем на топчета, а?

Това беше добро хрумване и зарязахме Йод, който викаше, махаше с ръце и накрая се заби в корема на Бульона.

— От известно време ви наблюдавам — каза Бульона. — Не ми харесва тази игра. Конфискувам кънките. Дайте ми ги.

Йод свали кънките и май се радваше, че се отървава от тях, обаче това хич не се хареса на Жофроа. Когато Бульона си тръгна с кънките под мишница, Жофроа рече на Йод:

— Бульона ми прибра кънките заради теб!

— Добре де — отвърна Йод — аз какво да направя?

— Иди да му ги поискаш, иначе ще кажа на татко, той ще каже на татко ти и ще те накажат!

— Ще фрасна татко ти с юмрук по носа — заяви Йод.

— Само се опитай — рече Жофроа и Йод се опита върху неговия нос.

Носът на Жофроа стана доста червен след тия удари през междучасието. Бульона пристигна тичешком.

— Вие докога ще се биете? — попита той.

— Гос’дине, гос’дине — примоли се Жофроа — хайде да ми върнете кънките! Ще ми ги върнете ли?

— Моето момче — каза Бульона — погледнете ме хубаво в очите. Като съм казал нещо, то не е на смях. Тези кънки са опасни, не искам да си играете с тях. Не желая да се прибирате вкъщи с окървавени колене. Кънките ще ви бъдат върнати след часовете, не по-рано.

И отиде да бие звънеца за края на междучасието.

След края на часовете Жофроа така и не си получи кънките. Бульона беше в амбулаторията. Оказа се, че след междучасието паднал в двора и си наранил лошо коляното.