Рьоне Госини, Семпе
Коледа с малкия Никола` (14)

Кино само за нас

Днес в училище ни прожектираха филм!

Учителката ни поведе и слязохме в голямата зала, където раздават наградите. Имаше наредени сума ти столове. Срещу столовете на подиума бяха опънали истински киноекран, а отзад в дъното на една маса имаше кинопрожекционен апарат. С апарата се занимаваше господин Буфидон, който е учител на големите. Пристигнахме последни, другите класове бяха вече там. Понеже сме малки, ни бяха оставили първите две редици столове. Бульона, нашият възпитател, тъкмо придърпваше капаците на прозорците, а осветлението в залата беше включено.

После дойде директорът и застана пред екрана.

— Деца, нашият уважаван преподавател по стереометрия е предприел голямо пътуване през ваканцията. Неизменно загрижен да използва личния си опит с педагогическа цел, господин Буфидон е заснел филм, който ще има добрината да ни прожектира и да го коментира. Смятам, че заедно с мен ще оцените удоволствието, което ни доставя господин Буфидон. Това е удоволствие, свързващо приятното с образователното, и ще използвам случая, за да предупредя учениците, които биха проявили недисциплинираност по време на прожекцията, че ще бъдат строго наказани. Вие, малките, разбрахте ли?… Добре. Можем да започваме, господин Буфидон.

— Още не — каза господин Буфидон — аз… не съм съвсем наясно как работи апаратът, който наехме, и не успявам да заредя филма.

— Ако искате, да ви помогна — рече Жофроа. — Вкъщи татко има такъв апарат, само че по-хубав.

— Тишина, Жофроа — каза учителката — иначе ще ви изпъдя навън!

— Добре — заяви господин Буфидон — готов съм, можем да гасим осветлението.

— Моля, господин Дюбон, загасете осветлението — каза директорът.

Бульона загаси осветлението и видяхме на екрана един кораб, обърнат наопаки, със сума ти хора с главите надолу.

В залата се чу кикот, господин Буфидон помоли Бульона да светне пак, след което спря филма.

— Моля да ме извините, господин директоре — каза господин Буфидон малко нервно — но наистина ми е трудно да се справя с този апарат.

— Моля ви се — рече директорът.

— Аз мога да ви обясня — обади се Жофроа — вкъщи…

— Отивайте в ъгъла до екрана! — кресна директорът и Жофроа отиде.

Господин Буфидон се почеса по главата, после пошепна нещо на ухото на директора, той извика Жофроа, а Жофроа — бива си го показа на господин Буфидон как да зареди филма правилно.

— Добре — каза директорът на Жофроа — вървете да седнете при вашите другарчета.

Жофроа беше адски горд, когато се върна при нас, но веднага се разсърди, понеже Клотер се беше настанил на неговото място.

— Госпожице — каза Жофроа — Клотер е използвал, че бях зает да помагам за киното, и ми е заел мястото.

— Седни в края на редицата, самохвалко! — извика Клотер.

— И двамата ученици да застанат в ъглите от двете страни на екрана — каза директорът.

— Ъъъ… Господин директоре — обади се господин Буфидон — може ли да накажете онзи, малкия, да застане в ъгъла до мен… Май е доста наясно с апарата.

Жофроа и Клотер отидоха по ъглите, подир което Бульона угаси осветлението.

Пак видяхме кораба, този път обърнат както трябва, и не беше толкова смешно. После господин Буфидон се прокашля и каза:

— Качих се в Марсилия на голям пътнически кораб, който се отправи към Италия и Гърция, и ако продължавате да правите сенки с ръце по екрана, ще спра филма!

Беше един от големите, който си правеше майтап — изобразяваше с пръсти заек и кон, адски гот, особено конят.

— Запалете осветлението, господин Дюбон — извика директорът — нарушителят да стане.

Бульона светна и Анян извика:

— Госпожице! Клотер вече не е в ъгъла! Пак е на стола на Жофроа!

— Я млъквай бе, портаджия — извика Клотер, а учителката го наказа да дойде в училище в четвъртък, макар да е почивен ден.

Клотер се разплака и заяви, че филмът не му харесвал, предпочитал телевизията и щял да насини мутрата на Анян.

— Тишина! — извика директорът. — Гасете, господин Дюбон.

Бульона угаси осветлението и останахме на тъмно.

— Светнете пак, моля ви се — рече господин Буфидон — не мога да включа това га… тази машина.

Бульона светна пак и Алсест се оплака, че паузите стават прекалено много, а не се продавал сладолед както в истинските кина. За щастие той имаше две кифли с шоколад и един кроасан, та все някак щеше да издържи.

— Гасете, май ще стане — каза господин Буфидон и Бульона угаси осветлението.

Пак се наложи да гледаме кораба и господин Буфидон заразправя:

— И така, качих се на голям пътнически кораб, който щеше да ме отведе в Италия, Гърция и Турция…

Сега веселото беше, че корабът не се виждаше на екрана, а на стената отстрани.

— Върнете ни парите за билетите! — извика един от големите с дебел глас.

— Включете осветлението! — извика директорът.

Бульона го включи. Господин Буфидон спря апарата и не изглеждаше хич доволен.

— Стига толкова! — извика той. — Отказвам се да работя при подобни условия! Ако филмът не интересува никого, просто си го кажете!

— Напълно сте прав, господин Буфидон — заяви директорът. — Колкото и интересен да е вашият филм, поведението на тези ученици е безобразно и ги предупреждавам, че при следващото провинение всички ще бъдат изключени!

Настъпи зверска тишина, понеже всички разбрахме, че не е моментът да се правим на тарикати.

— Добре — каза директорът. — Готов ли сте, Буфидон? Гасете. Гасете, Бул… господин Дюбон!

Бульона угаси, всички останахме на тъмно и мълчахме. Беше малко страшно. После директорът рече:

— Хайде, господин Буфидон, можете да започвате.

Господин Буфидон обаче отвърна:

— Не, не мога да започна! Гадната машина отказва да работи!

— Светнете, господин Дюбон — каза директорът.

— Няма как — отговори Бульона — май бушоните изгоряха.

Така кинопрожекцията приключи. Обаче господин Буфидон е готин, обеща ни да опита пак друг път с думите:

— Ще ви покажа този филм, когато си видите ушите!