Рьоне Госини, Семпе
Коледа с малкия Никола` (13)

Ръгби с по петнайсет души

С приятелчетата този следобед имаме среща в запустелия двор — Жофроа щял страхотно да ни изненада. Не ни каза каква ще бъде изненадата. Жофроа си умира да се прави на тайнствен — много е дразнещ в тия работи.

Като пристигнахме, Жофроа още го нямаше, а накрая дойде последен — нарочно прави така — и ни показа изненадата: топка за ръгби!

— Татко ми я подари, за да ме поощри да не съм вече предпоследен по граматика — обясни ни Жофроа.

Той има много богат татко, който непрекъснато му подарява разни неща, понеже Жофроа често трябва да бъде поощряван.

— Еха! — казах аз. — Ще играем ръгби!

— Ама аз не знам да играя ръгби — рече Клотер. — Падам си по футбола и колоезденето, в ръгбито изобщо ме няма.

— Ще ти обясним — намеси се Жоашен. — Лесно е.

— Ръгби с по петнайсет или по тринайсет души ще играем? — попита Мексан.

— Ръгби с по петнайсет, то е по-готино — каза Рюфюс.

— Ама ние сме само осем — рече Йод.

— Ще го измислим — каза Жофроа. — Деветките ще играят и тричетвъртници.

— Петнайсет, тринайсет, осем, деветки, тричетвъртници — възкликна Клотер — това вашето си е цяла аритметика!

Всички се разкикотихме и Клотер беше доволен обича да разсмива приятелчетата, дори да не е нарочно.

— Добре де — попита Алсест — сега аз деветка ли ще бъда или тричетвъртник?

— Ти няма да си нито деветка, нито тричетвъртник, ти си направо двоен! — рече Рюфюс.

Всички пак се разкикотихме, с изключение на Алсест, който хич не е навит да се шегуваме колко е дебел, и на Клотер, който нищо не беше разбрал.

— А какво е да си двоен? — попита Клотер.

Тогава Жофроа каза, че не бива повече да губим време в приказки, а да вземем да играем.

— Тоя път никакви палячовщини, направо съставяме отборите — рече Йод. — Аз вземам Никола̀, Алсест и Жофроа. Другите — както решите.

— Хубаво — отвърна Жофроа. — Само че тях ги вземам аз, понеже топката е моя.

— А мога ли да те фрасна с юмрук по носа? — попита Йод и взе да разтърсва Жофроа, като го държеше за предницата на пуловера.

— Играем ли вече? — попита Клотер.

Рюфюс не беше доволен, че Клотер се пада в неговия отбор, понеже Клотер не знаеше как да играе, а Жоашен не искаше да играе с Мексан — сърдит му е, откакто Мексан спечели от него доста топчета. Мексан пък предпочиташе да играе в отбора на Йод, понеже Йод е много силен, а това има значение в ръгбито. Жофроа пък, когато Йод го пусна, каза, че щом нямало да бъде капитан на отбора, не искал Йод да бъде в неговия отбор. Колкото до Алсест, той заяви, че ако Рюфюс не си вземе думите обратно, няма да играе с никого. Все пак накрая се споразумяхме.

— Добре — каза Жофроа. — Едната врата ще бъде между колата и ей оная тенджера; другата — между камъните и онези кутии. Трябва да очертаем двайсет и два метровите линии.

Рюфюс начерта с пета една линия.

— Ей ти двайсет и два метрова линия — рече той.

— Че какви ти двайсет и два метра са това? — попита Алсест.

— Ти, двойния, трай там — отвърна Рюфюс. — Това са си нашите двайсет и два метра. Вашите двайсет и два метра си ги очертайте, където искате, така де, ама ха.

— Какви са тия двайсет и два метра? — попита Клотер. — Това вашето си е цяла аритметика.

Този път обаче Клотер беше малко разочарован, понеже никой не се разкикоти. В интерес на истината всички бяхме заети, гледахме Алсест, който беше адски сърдит, отиде при Рюфюс и му каза:

— Не съм двоен, ясно ли ти е?

— Ако искате, аз мога да бъда двоен — обади се Клотер.

Тоя път всички се разкикотихме и Клотер беше много горд.

Колкото до главния и страничните съдии, измислихме го страхотно. Който видеше нарушение, щеше веднага да каже на другите, обещахме си да не шмекеруваме при подаването.

— Едва ли всички ще могат да не шмекеруват — заяви Жоашен.

— Мен ли имаш предвид? — попита Мексан. — Ако е така, направо си го кажи.

— Нямам предвид никого — отвърна Жоашен. — Но някои не бива да играят ръгби както играят на топчета!

— Какво общо има ръгбито с топчетата? — попита Клотер.

— После ще ти обясним — рече Жофроа. — Хайде да почваме играта.

Застанахме по средата на запустелия двор и Жофроа даде началния удар; той обаче беше слаб, топката се търкулна и Рюфюс я взе.

— Пряк свободен! — извика Клотер.

— Какъв пряк свободен бе, тъпак? — попита Йод.

— Ами да — каза Клотер. — Нали щом някой види нарушение, трябва да каже на останалите. Имаше игра с ръка, Рюфюс взе топката в ръце!

— Абе ти какво гледаш по телевизора у вас? — попита Жофроа. — Не знаеш ли, че в ръгбито топката може да се докосва и с ръце, и с крака?

— Е, че то така много лесно! — рече Клотер.

— Ей, момчета! — извика Жоашен. — Мексан ме блокира! Наказателен! Топката не беше у мен!

— Наказателен срещу кого бе, тъпак? — извика Мексан. — Нали сме от един отбор! Като искам, ще те блокирам и с топка, и без топка!

— Жоашен е прав — заяви Йод. — Отсъжда се наказателен срещу вас, имате сериозно нарушение в отбора.

— Наказателният дузпа ли е? — попита Клотер.

Жоашен и Мексан се разкрещяха, наричаха се взаимно шмекери и се заканваха да се блокират дори когато играят на топчета, а Жофроа каза, че ако продължават така, ще отстрани и двамата играчи и ще останем само шестима на терена, обаче това нямало значение, не бивало играта да става груба.

— Това веднъж съм го чувал по телевизията! — извика Клотер, щастлив, че напредва в ръгбито.

Тогава Мексан и Жоашен спряха да се бият, понеже не искаха да бъдат отстранени, и решихме да направим отсъдена схватка. Наложи се да започваме няколко пъти, понеже първия път всички се включихме в мелето и нямаше кой да вкара топката в игра, а втория път Алсест, който беше излязъл от мелето, отказа да вкара топката в игра, докато Рюфюс си криви лицето към него.

После Жофроа прибра топката с пета и Клотер я взе.

— Сега какво? Сега какво? — попита Клотер.

— Ритай в тъч! Ритай в тъч! — изрева Рюфюс. — Удар с крак! Бързо, тъпако!

Тогава Клотер замижа и ритна със страшна сила и макар Йод да беше насреща, тъчът на Клотер беше жесток.

Само жалко, дето покрай жестокия тъч изгубихме топката, понеже тя прелетя от другата страна на оградата. Чухме силен вик от улицата и всички изчезнахме на бегом.