Ромен Гари
Зарядът на душата (26)

XXV

Светият Отец се намираше в маслиновата горичка на резиденцията си в крепостта Гандолфо. Бе особено привлечен от момента на залеза, когато луната, звездите и последните отблясъци на деня се смесваха, за да успокоят уморените му очи, и когато земята изпращаше последния си топъл дъх преди нощната хладина. Първосвещеникът се разхождаше в компанията на кардинал Залт и професор Гаетано, който пристигна, за да разговаря с него относно протестните движения, които не спираха да разлюляват Италия, откакто се случи трагедията в Севесо.

— Страхуват се от подобен инцидент, но с много по-големи мащаби поради свръхгенераторите и преработката на плутония, което ние наричаме „гориво на бъдещето“. В Германия се наблюдава истински народен бунт… Разбира се, това се дължи и на непознаването на ситуацията, но принос в нея имат и учените във връзка с това, което ги засяга…

Вече повече от час Светият Отец обикаляше алеите и движението напред-назад на бялото расо между сенките в очите на градинаря Масимо изглеждаше като вълнение, което издаваше единствено ново страдание някъде по света. Той си свали шапката.

Светият Отец вдигна очи към небето, което се смрачаваше.

— Когато пристигнахме вчера с колата, усетих, че шофьорът е нервен — каза им той. — Попитах го защо, а той ми отговори, че най-опасният час е на мръкване, ни рак, ни риба, когато нощта все още не е настъпила, а денят все още не се е стопил напълно, така че тъмнината не е покрила всичко. Светлината не е достатъчна, за да виждаш без фарове, но е вярно и че е все още твърде рано за фарове. Това е и най-опасният момент в науката, в който светлината й все още не е достатъчна, за да освети колкото е необходимо…

Чуха стъпки зад себе си и забелязаха голяма бяла измършавяла птица, пърхаща с криле, да се насочва към тях: това бе Монсеньор Домани.

— Човек би помислил, че този млад мъж не може вече да върви — каза Светият Отец. — Той лети. Малко е раничко. Какво има, синко?