Метаданни
Данни
- Серия
- Наследството (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Eragon, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимир Вълков, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 110 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кристофър Паолини. Ерагон
Американска, второ издание
Превод: Красимир Вълков Вълков
Отговорен редактор: Венера Атанасова
Коректори: Юлияна Василева, Нина Славова
Компютърна обработка: Калин Гарабедян
Художествено оформление на корица: Джон Джуд Паленкар, 2003 г.
ИК „Хермес“ — Пловдив, 2006 г.
ISBN-10: 954–26–0483–1
ISBN-13: 978–954–26–0483–9
История
- — Добавяне
- — Ново сканиране и разпознаване
Статия
По-долу е показана статията за Ерагон от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
| Ерагон | |
| Eragon | |
| Автор | Кристофър Паолини |
|---|---|
| Първо издание | юни, 2002 г., |
| Издателство | Paolini LLC |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | юношеска литература, фентъзи |
| Следваща | Първородният |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, източници, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
„Ерагон“ е първата книга от четирилогията „Наследството“, написана от Кристофър Паолини. Тя е оригинално публикувана от семейното издателство на родителите на Паолини, преди той да срещне Алфред Кнопф.
Сюжет
В романите „Ерагон“ и „Първородният“ се проследява историята на петнадесетгодишния ловец Ерагон, който открива мистериозно драконово яйце. От него се излюпва драконката Сапфира, с която той установява телепатична връзка. Под ръководството на разказвача Бром, оказал се бивш Драконов Ездач, Ерагон започва обучение и бягство от слугите на крал Галбаторикс. След нападение на съществата Ра’зак, при което е убит чичо му, Ерагон решава да поеме по пътя на древните Ездачи.
Ерагон получава видения за пленената елфка Аря и успява да я освободи, но Бром загива. Към Ерагон и Сапфира се присъединява Муртаг, син на предателя Морзан. Тримата достигат до подземния град Фардън Дур, владение на джуджетата и убежище на бунтовническата организация Варден. В последвалата битка Ерагон убива Сянката Дурза, но е тежко ранен и прокълнат.
Във „Първородният“ Галбаторикс отвлича Муртаг и двама магьосници от Варден, а лидерът на организацията е убит. Новият водач Насуада отвежда Варден в държавата Сурда, която се противопоставя на краля. Ерагон заминава при елфите, където завършва обучението си и е излекуван от проклятието.
Паралелно братовчедът му Роран организира бягството на жителите на Карвахол към Сурда след нападенията на Ра’зак. В решаващата битка Муртаг се завръща като нов Драконов Ездач с дракона Торн, сражавайки се на страната на Галбаторикс. Той разкрива на Ерагон, че двамата са братя, синове на Морзан — факт, който променя представите на Ерагон за собственото му минало.
След битката Ерагон и Роран се подготвят да отпътуват към леговището на Ра’зак, за да спасят годеницата на Роран — Катрина.
Екранизации
През 2006 г. e заснет едноименния филм по книгата.
Следващи книги
Третата книга е разделена на две части. Кристофър я започва през 2008 г. Първата е „Бризингър“, което преведено от древния език значи „огън“. Втората е „Наследството“. И двете книги са излезли в България.
Лудостта на живота
През нощта Ерагон се събуди, дишайки тежко. В стаята беше хладно и кожата му настръхна. Оставаха няколко часа до зазоряване. Животът бе замрял в очакване на първите слънчеви лъчи.
Сърцето му се разтуптя, обхванато от ужасяващо предчувствие. Сякаш върху света се спускаше сянка, а най-тъмният й ъгъл беше стаята му. Той стана и тихо се облече. Промъкна се в коридора и установи с притеснение, че стаята на чичо му е отворена и вътре има хора.
Гароу лежеше неподвижно на леглото. Беше облечен в чисти дрехи, косата му бе пригладена, а лицето — спокойно. Щеше да изглежда като заспал, ако не бяха сребърният амулет около врата и китката изсъхнали цветя на гърдите му. Последните дарове на живите за покойника.
Катрина стоеше до леглото с пребледняло лице и сведен поглед.
— Надявах се да го нарека „татко“ един ден — прошепна тя.
„Да го нарече «татко»… право, което аз нямах“.
Ерагон се почувства като призрак. Сякаш цялата му жизненост го напусна. По бузите му започнаха да се стичат сълзи. Раменете му се тресяха, но не заплака. Майка, леля, чичо — беше загубил всички. Някой го поведе обратно към стаята му, като шепнеше успокоителни слова.
Ерагон се хвърли на леглото, уви ръце около главата си и зарида конвулсивно. Усети, че Сапфира иска да се свърже с него, но я отблъсна и се потопи в тъгата. Не можеше да приеме смъртта на Гароу. В какво можеше да вярва вече? Той обърна разкривеното си лице към небето и изкрещя:
— Кой бог би позволил това? Покажи се! — дочу, че някой влиза в стаята, но отговор не последва. — Той не заслужаваше такъв край!
Илейн седна до него и го прегърна успокоително. Накрая изтощението взе връх и Ерагон заспа.