Ромен Гари
Хвърчилата (9)

IX

На следващия ден Стас Броницки дойде да търси чичо. Появяването му беше още по-забележително с това, че макар да идваше при бедните той не беше променил нито облеклото, нито държанието си. Синият Пакард беше ослепителен, шофьорът, мистър Джоунс отвори вратата и свали шапката си с тържественост, която говори за ранга на господаря също толкова добре, колкото и за този на слугата и гениалният финансист, както го наричаха, се появи в цялото си великолепие: кафяв костюм и вратовръзка в цветовете на най-добрите клубове в Лондон, ръкавици с цвят на прясно масло, бастун, свежо цвете на ревера и изражение на човек, който отива да играе хазарт и знае печелившите цифри.

Бяхме седнали на масата и нашият гост, след като хвърли любопитен поглед на селския ни хляб и буцата масло, и беше поканен да се присъедини към обяда, прие веднага като си служеше елегантно с големия кухненски нож и изпразни няколко чаши от стипчивото ни вино, без да кашля много. После направи на чичо неочаквано предложение. С онзи полски акцент, който удължаваше гласните и в който разпознавах твърдите съгласни от говора на Лила, той каза, че според него аз съм гениален в смятането и в паметта; моето бъдеще заслужавало добри грижи. Той предложи да се заеме с мен и да ме въведе малко по малко в борсовите сделки, защото според него беше престъпно да се занемарят моите дарби, които можех да изгубя, ако някой не се заеме с тях. Докато чакаме, тъй като бях прекалено млад, за да се явя на изпит във финансовото училище, както и да развия някаква дейност, която би ми позволила да разгърна способностите си и да съзрея, да добия необходимите познания, той ми предлагаше да работя при него всяко лято като секретар.

— Разбирате ли, господине, аз и вашият племенник взаимно се допълваме. Аз имам дарбата да предвиждам колебанията на цените на акциите, а Людовик — тази да конкретизира незабавно в цифри моите теории. Във Варшава, в Париж и в Лондон аз притежавам служби, които се занимават с това, но ние прекарваме лятото тук и аз не мога да стоя целия ден на телефона. Вашият племенник вчера показа възхитителна бързина в смятането и невероятна памет, които биха ми помогнали да спечеля много време, а както казват, времето е пари. Ако сте съгласен, шофьорът ми ще идва да го взима всяка сутрин и ще го връща обратно вечер. Ще има сто франка заплата на месец, част от която би могъл да инвестира при благоприятни обстоятелства в сделки, които ще му препоръчам.

Бях толкова развълнуван от перспективата да прекарвам цели дни в присъствието на Лила, че бях склонен да виждам в това намесата на нашето хвърчило Албатрос, отлетяло в небето предната вечер и може би измолило там някакви облаги за мен. Колкото до чичо, той беше запалил лулата си и наблюдаваше замислено поляка. После той побутна салама и бутилката към него; този път Стас Броницки се зае с яденето без всякаква загриженост за своята елегантност и захапа салама с белите си зъби. Най-сетне, с пълна уста, която дъхаше на чесън, той рече от все сърце:

— Вие сигурно си мислите, че съм прекалено зает със сметки и тъй като сте влюбени в крилати и извисени неща всичко това вероятно ви изглежда твърде земно. Но разберете, господин Фльори, че аз водя истинска битка на честта. Моите родители са побеждавали всички врагове, които са се опитвали да ги поробят, а аз, аз побеждавам на собствен терен парите, този нов завоевател и естествен враг на благородничеството. Не мислете, че само браня старите си привилегии, достатъчно съм демократичен, за да отстъпя завоеванията си, но не и парите и…

Той млъкна, повдигна вежди с учудване и изведнъж спря погледа си върху някаква точка в пространството. Това бяха последните дни на Народния фронт и чичо, макар да не вземаше участие в размириците, се беше вдъхновил от историческия момент и беше изработил от хартия, конци и картон един Леон Блум, който изглеждаше чудесно в небето с черната си шапка и красноречиво повдигнатите си ръце, но в момента висеше с клюмнала глава на гредата, до хвърчилото на Мюсе — хвърчилата бяха подредени без каквато и да било хронология.

— Какво е това? — Попита Стас Броницки, оставяйки салама.

— Моята историческа серия — каза Амброаз Фльори.

— Човек би казал, че е Леон Блум.

— Просто се опитвам да бъда в крак с времето — обясни чичо.

Броницки махна с ръка и се обърна.

— Добре, да оставим това. Та както казах, дарбата на вашия племенник би могла да ми бъде от полза, защото няма машина, способна да смята толкова бързо. Във висшите финансови кръгове, както и във фехтовката, всичко е въпрос на бързина. Важното е да бъдат изпреварени другите.

Той хвърли още един неспокоен поглед към Леон Блум и изтри с кърпичка потното си чело. Имаше в синия му поглед нещо от отчаяния блясък на рицаря, тръгнал да завладява Свещения Граал, но когото обстоятелствата бяха принудили да остави коня, ризницата и копието си в заложна къща.

Трябваше ми време, за да разбера, че финансовият гений на Броницки беше напълно реален. Наистина той беше един от първите, открили финансовия метод, станал по-късно широко разпространен и благодарение на който банките не му отказваха никога пари: беше дотолкова задлъжнял, че банките не си позволяваха да го притискат, за да не го докарат до фалит.

Чичо се оказа предвидлив. С глас, в който нямаше и нотка ирония — което при него бе свидетелство за най-язвителна ирония — той каза на моя бъдещ закрилник, че моят път в живота е така да се каже предначертан и той не минава през висините.

— Един скромен пост на пощенски служител с осигурена пенсия, ето всичко, което съм предвидил за него.

— Но господин Фльори, вашият племенник има гениална памет! — избоботи Стас Броницки и удари с юмрук по масата. — Нима всичките ви амбиции се изчерпват с една пощенска служба?

— Господине — отвърна чичо — във времената, които идват, дребните чиновници може би ще изиграят най-добрата от всички роли. Те поне ще могат да кажат: „Аз не съм направил нищо“!

При все това той склони да бъда на разположение на Броницки през лятото като „отговорник за сметките“. Чичо и мистър Джоунс придружиха графа до автомобила, придържайки го от двете му страни, тъй като саламът беше постигнал своето — от учтивост няма да споменаваме двете бутилки вино. Сядайки зад волана, невъзмутимият мистър Джоунс, когото до момента бях възприемал за образец на английската флегматичност и дискретност, се обърна към моя настойник и въпреки силния си английски акцент каза на такъв френски, който издаваше друг човек и друг живот:

— Бедният човечец! Не съм срещал никога такъв галфон. Създаден е да бъде скубан.

След което сложи ръкавиците си и отново доби невъзмутим вид, подкара колата и ни остави смаяни от неговите лингвистични способности.

— Е, ето че вече се издигна. Сега си имаш силен закрилник. Искам едно нещо само да те помоля…

Той ме погледна важно и понеже го познавах добре, аз вече се смеех:

— Никога не му заемай пари!