Ромен Гари
Хвърчилата (26)

XXVI

Ателието отново приемаше поръчки. Особено предпочитани бяха историческите фигури. Властите гледаха на тази дейност с добро око: миналото се тачеше. Немците бяха забранили да пускаме хвърчилата по-високо от трийсет метра над земята, защото се страхуваха от изпращането на закодирани сигнали към съюзническата авиация или към първите „бандити“. Веднъж ни посети новият кмет на Клери, господин Плантие, за да предаде на моя чичо „съвета“, който сам бе получил. От много високо място били забелязали, че между достойните за похвала „исторически“ произведения, излезли от ателието на „най-добрия майстор във Франция“ — звание, което чичо бе получил през 1937 — липсва образът на маршал Петен. Гостът му препоръча сам да вдигне хвърчило с образа на маршала по време на митинга, който членовете на организацията на хвърчилата възнамеряваха да проведат в Клери. Манифестацията щяла да бъде широко разгласена под надслова „Горе сърцата“ и имаше за цел да се бори с унинието и мрачните настроения. Чичо прие с лукаво пламъче в тъмните си очи. Обичах нежно тези искрици на радост в неговия поглед, подигравателната усмивка, която потрепва под сивия му мустак: онова старо веселие, което избликваше от най-далечното ни минало и озаряваше по пътя си едно лице, преди да продължи своя път към бъдещето. И така чичо сглоби едно триметрово хвърчило с лика на маршала и всичко щеше да мине добре, ако кметството не бе поканило на празника, по съвет на моя чичо, няколко немски войници и офицери. Имаше повече от сто състезатели и първата награда — маршал Петен, разбира се, не участваше в конкурса — беше дадена на хвърчилото на един доминикански отец, представящо разпятие на Исус, който се откъсва от кръста и полита към небето.

Никога не узнах дали Амброаз Фльори беше обмислил предварително всичко или ставаше дума за неприятно съвпадение. Изглежда не беше никак лесно да се пусне в небето хвърчило, чиято големина беше съобразена с историческия момент, но не и с въздушните течения и един немски сержант се втурна да му помогне, може би сам чичо го бе помолил за помощ. Най-сетне маршал Петен се издигна във въздуха, но когато разгъна крилете си — ръце на трийсет метра над главите ни, именно немският сержант беше фотографиран да държи конеца на хвърчилото. Никой не обърна внимание на това по време на празника и чак когато снимката беше публикувана, цензурата видя в нея зложелателни намерения. Снимката не видя бял свят, но се появи друга, направена незнайно от кого, която до края на окупацията беше разпространявана чрез тайни позиви: един чуден маршал Петен, размахал криле, и на другия край на конеца — един весел немски сержант.

Този случай ни причини известни неприятности и дори чичо призна, че може би твърде рано си е показал рогата.

В Нормандия се поставяше началото на мрежата „Надежда“ под ръководството на Жан Сентни, който лично бе дошъл да посети Амброаз Фльори; двамата, макар и твърде различни по възраст, се разбираха чудесно. В Клери случаят с маршал Петен предизвика различни реакции. В „Пти-Гри“ и „Винерон“ имаше хора, които посрещаха „проклетия старец“ Фльори с приятелско намигване и го потупваха по рамото; но имаше и други, които го помнеха от времето на Народния фронт, когато го бяха видели да пуска своя Леон Блум над нормандските горички и казваха, че за човек, загубил двамата си братя в Първата световна война този начин да се забавлява с победителите от Вердюн вероятно му е струвал хубав ритник в задника. Освен това никой не бе забравил, че Амброаз е противник на военната служба. Една хубава сутрин — аз казвам винаги „една хубава сутрин“, защото човек придобива навици с думите и немските танкове не могат да ги променят — една хубава сутрин при нас дойде Грийо, мой приятел от детинство, заклан две години по-късно от участниците в съпротивата, дано Господ му прости. Той дойде с още двама младежи от другия лагер и те цяла сутрин ровиха из хвърчилата ни, за да се уверят, че този стар побъркан Фльори не е сътворил още някоя магария. Чичо беше скрил цялата си серия от Народния фронт и своя Жорес при отец Ташен, свещеникът на Клери, който в началото се разсърди, но после ги натика в мазето си с изключение само на Леон Блум, когото запали, защото „всичко си има граници, по дяволите“. Моят настойник не се уплаши, но след като видя накъде духа вятърът реши, че „трябва да се постъпва другояче“. Срещата в Монтоар му даде удобен случай и пет дни след събитието хвърчилото, изобразяващо историческото ръкостискане на маршал Петен и Хитлер излетя в небето. „Желязото се кове, докато е горещо“ — довери ми той. Група доброволци размножиха това хвърчило в повече от сто екземпляра и човек можеше да ги зърне из цяла Франция. Никой не видя в това лош знак, с изключение на Марселен Дюпра, който бе дошъл на чашка у нас и беше казал на своя стар приятел:

— Щом ти, старият мръсник, плюеш върху света, значи положението е сериозно!