Ромен Гари
Хвърчилата (11)

XI

Службата ми при Броницки не се изчерпваше само с тези финансови операции. Ние търсехме заедно печелившия залог, оная комбинация от цифри, която би му донесла смайваща и окончателна победа над казината — тази непревземаема крепост, на която той мечтаеше да нанесе заключителна атака. Стас поставяше една рулетка върху масата за бридж и хвърляше топката, като за повече реализъм се провикваше: „Край на залаганията!“ и имам чувството, че този вик избликваше от онези дълбини на душата, които наричат подсъзнателно. Единствената помощ, която можех да окажа в това отчаяно търсене на „система“ беше да запомням наизуст реда на излизащите номера, след което да ги повтарям десет или двайсет пъти, така че Стас да може да открие в тях някакъв знак на съдбата, а в това време аз наблюдавах върху очертаното му от бакенбардите лице смъртта на неговия блян. След няколкочасово „преследване на синевата“ той попиваше потта по челото си и отронваше:

— Мисля, че надцених вашите сили, малки ми Людовик. Ще продължим утре. Починете си, за да бъдете в по-добра форма.

Съчувствието и желанието ми да помогна бяха толкова силни, че започнах да хитрувам. Знаех, че графът търси комбинация от цифри, които се повтарят в определен ред. Нехаен за последиците, които може да има моята доброжелателност, употребена не на място, започнах да преподреждам излизащите номера също както участващите в спиритически сеанси побутват масичката, за да засилят внушението. Моята намеса се оказа катастрофална. След като няколко последователни пъти повторих цифрите, които бях подредил в серии, Стас Броницки изведнъж придоби вид на халюциниращ, няколко мига стоя вкаменен, целият нащрек, с молив в ръка, като че ли слушаше някаква божествена музика и след като ме подкани с дрезгав от вълнение глас да повторя казаното, което аз сторих веднага с цялата си нечестност и доброжелателност, той нанесе с юмрук страшен удар върху масата и прогърмя с вик, какъвто неговите прадеди навярно са надавали, когато са щурмували с извадени саби:

— Kurwa mac! Хванах ги тези гадняри! Мамка му!

Той скочи, напусна стаята, а аз в своята невинност се чувствах щастлив, че съм извършил едно добро дело.

Същата вечер Броницки изгуби един милион в казиното на Довил.

Бях с Лила сутринта на следващия ден, когато графът се прибра. Подловски ни беше предупредил за нещастието час преди това, добавяйки: „Той ще си пръсне мозъка“. Лила, която си пиеше чая и ядеше филийки с мед, не изглеждаше никак притеснена.

— Баща ми не би могъл да загуби такава сума. Ако наистина я е загубил, значи парите не са били негови. Следователно е загубил само дългове. Би трябвало да се чувства облекчен!

Тези поляци притежаваха възхитително хладнокръвие и сигурно благодарение на него страната им бе надживяла всички бедствия. Когато очаквах да намеря Женя Броницка в истинска истерия, с лекари, повикани спешно по телефона и припадъци, разиграни в най-добрите сценични традиции, аз я видях да слиза в трапезарията, облечена в розов халат, с кученцето на ръце. Тя дойде да целуне дъщеря си по челото, поздрави ме приятелски, наля си чай и каза:

— Сложих револвера в сейфа си. Не бива да го намира: ще си имаме неприятности цяла седмица. Не знам дали е заел тези пари от Потоцки, от Сапиеша или от Радзивил, но в крайна сметка направеният в игра заем е честен заем, те би трябвало да разберат това — важното е полската аристокрация да остане вярна на традициите си.

Тад, в халат и със списание в ръка, слезе с прозявка по стълбите.

— Какво става тук? Мама има толкова спокоен вид, че подозирам най-лошото.

— Татко пак се е разорил — отвърна Лила.

— Което ще рече, че отново е разорил някого!

— Загубил е един милион в Довил тази нощ.

— Трябва да е обърнал всичките си джобове.

Прислужницата току-що бе сервирала топлите кроасани, когато Броницки влезе. Беше свиреп. След него вървеше безупречният мистър Джоунс и носеше пардесюто му, а момчето за всичко, господин Подловски, избръснат до синьо, сякаш имаше два пъти повече челюсти и брадичка от обикновено.

Броницки ни изгледа мълчаливо.

— Някой от присъстващите може ли да ми заеме две хиляди франка?

Погледът му се спря на мен. Тад и Лила избухнаха в смях. Дори Брюно едва успя да скрие усмивката си.

— Седнете, приятелю, изпийте чаша чай — каза Женя.

— Хиляда франка? — изрева Броницки безнадеждно.

Арчи Джоунс бръкна под куртката си и направи крачка напред като държеше внимателно карираното пардесю на графа.

— Ако господинът ми позволи… Пет хиляди? Фифти-фифти, естествено.

Броницки се поколеба един миг, после взе банкнотата от ръката на своя шофьор и изхвръкна навън. Подловски повдигна ръце и рамене в знак на безпомощност и го последва. Арчи Джоунс ни поздрави учтиво и се оттегли.

— Ето — каза Женишка с въздишка — англичаните са единствените, на които може да се разчита.

Щях често да чувам тази фраза в най-различни ситуации.