Ромен Гари
Терзанията на цар Соломон (40)

XL

На следващия ден беше осемдесет и петият рожден ден на господин Соломон. Вдигнах черното флагче на таксито и отидох да го навестя. Заварих го загладил косъма.

— А, Жано, много мило, че си се сетил…

— Господин Соломон, позволете ми да ви поздравя за това чудесно постижение.

— Благодаря ви, драги, благодаря ви, справяме се криво-ляво, но се грижим за себе си, грижим се за себе си… Погледнете това, изглежда има надежда…

Той се дотътри до бюрото и взе „Льо Монд“.

— Ще речеш, че са го направили нарочно за осемдесет и петата ми годишнина. Четете, четете!

Страницата беше с рубриката „Старост“. „Всички столетници водят активен живот в планински региони, съчетан с движение. Как да остареем правилно“ от доктор Лонвил… „Тази практична и достъпна книжка, илюстрирана с няколко рисунки от Фезан, разглежда проблемите на хигиената и начина на живот, в опит да подтикне възрастните хора да…“

Господин Соломон се бе надвесил над рамото ми с филателистката си лупа в ръка. Четеше с много красив глас:

— „… възпитат духа си в предприемчивост в този нов етап от съществуването си“… Ами да, предприемчивост, ето къде е цялата работа! Но това не е всичко…

Беше си подчертавал с червен молив.

— „… много растения и някои видове риби имат неограничена продължителност на живота…“

После насочи лупата си към мен.

— Ти, Жано, знаеше ли, че много растения и някои видове риби имат неограничена продължителност на живота, а?

— Не, господин Соломон, но ми е приятно да го чуя.

— Нали? Питам се, защо ли крият от нас толкова важни неща.

— Точно така, господин Соломон. Току-виж, ние може да сме следващите.

— Много растения и някои видове риби — ядно повтори господин Соломон.

Направих нещо, дето не бях правил никога досега. Сложих ръце на раменете му, но той продължи да роптае.

— … в опит да подтикне възрастните хора да възпитат у себе си дух на предприемчивост в този нов етап от съществуването си — изръмжа.

Радвах се да го видя такъв гневен и ръмжащ. Колкото до Ница, не биваше да разчитам на него. Имаше борбен темперамент, в своята категория.

— Малка и достъпна книжка…

Стовари юмрук върху бюрото.

— Абе що не ви взема, че да ви тегля един шут в задника, монзами!

— Стига сте крещял, господин Соломон, няма смисъл.

— Практична и достъпна книжка, илюстрирана с няколко рисунки от Фезан, която разглежда проблемите на хигиената и начина на живот, в опит да подтикне възрастните хора да възпитат у себе си дух на предприемчивост в този нов етап от съществуването си! По дяволите, Господи, Боже мой!

Той удари още няколко пъти с юмрук по бюрото и на царственото му лице се изписа безпощадна решителност.

— Закарайте ме при курвите — отсече.

Отначало ми се стори, че ми се е счуло. Не можеше да бъде. Толкова извисен човек не можеше да поиска подобно нещо.

— Господин Соломон, ще ме прощавате, ама ми се счу нещо, дето със сигурност не съм дочул и дори не ща да чувам!

— Закарайте ме при курвите! — кресна господин Соломон.

Едва ли щях да се ужася повече, ако господин Соломон ме бе помолил за последно причастие, макар да беше евреин.

— Господин Соломон, умолявам ви, не говорете подобни неща!

— Искам при курвите! — изрева господин Соломон и пак заудря по бюрото си.

— Моля ви, господин Соломон, не предприемайте такива усилия.

— Какви усилия? — ревна господин Соломон. — Аха, значи и вие, мили приятелю, намеквате туй-онуй?

— Недейте крещя така, господин Соломон, да не ви стане нещо!

Цар Соломон ме прониза от висотата на положението и. Тоест, ако имаше мълнии в очите, тъкмо това щеше да стори.

— Кой командва тук? Кой е шефът в SOS? Изразих желанието си. Аз съм в чудесна форма и не рискувам да ми стане нищо! Искам да ме закарате при курвите! Ясен ли съм?

Взех да го усуквам. Съзнавах, че изпитваше обичайните си терзания, ама не предполагах, че те можеха да го тласнат към толкова отчаян ход. Един вече комай блажен човек, старец, който се връща към извора… Улових го за ръката.

— Кураж, господин Соломон. Спомнете си за господин Виктор Юго.

Изцепих се:

Старикът се завръща към извора начален,

навлиза в безкрая, загърбва миг нетраен.

В очите на младежа пламъкът гори,

но в старческия поглед грее светлина.

Господин Соломон бе грабнал бастуна си и усещах как щеше да ме халоса по мутрата.

— Господин Соломон, в старческия поглед грее светлина! Младите са красиви, но старецът е достолепен! Не можете да отидете при курвите, след като сте стигнал дотук!

— Вие май ме плашите — кресна господин Соломон. — В качеството си на шеф на SOS дадох нареждане! Искам да ме отведете при курвите!

Втурнах се към централата. Заварих дебелата Жинет, Тонг, Йоко, Чък и братята Масла без по-големия, който отсъстваше. Ония веднага загряха, че се беше случило нещо ужасяващо. Изкрещях им:

— Господин Соломон иска да отиде при курвите!

Всички загубиха ума и дума, с изключение на големия Масла, понеже го нямаше.

— Това си е старческа деменция — спокойно изрече Чък.

— Ами хубаво, кажи му го.

— Казват, че като остарявали, често ги обземали мераци към бременни жени — вметна Жинет.

Всички се вторачихме в нея.

— Тоест, искам да кажа…

— Да, иска ти се, ама по-добре си трай — креснах аз. — И така ме ужасява самата мисъл, че господин Соломон се е затирил при курвите, та да заглежда и бременни на туй отгоре! Какво правим?

— Вече не е с всичкия си — каза Чък. — Осемдесет и петият му рожден ден му е подействал като потрес. Никога не съм виждал някой толкова да се страхува от смъртта.

— Едно е сигурно: на него му липсва източна мъдрост! — заяви Тонг.

— Може пък просто да му се иска да отиде при курвите — предположи Йоко.

— Ама той не е стъпвал при курвите цял живот! — изцепих се аз. — Не и той! Достолепен човек като него.

— Можем да се обадим на доктор Будиен — предложи по-малкият Масла, в отсъствието на брат си.

— Най-добре ще е да го заведем при курвите — рече Тонг. — Може пък да се случи нещо.

Тъкмо в този момент господин Соломон влезе в централата, нахлупил прословутата си шапка и понесъл в ръка ръкавиците и бастуна си с дръжка — конска глава.

— Плетем конспирацийка, а?

От пръв поглед ставаше ясно, че не е добре. В очите му се четеше паника. От стискане устните му почти не се виждаха. Главата му се тресеше.

— Тръгваме, тръгваме! — викнах аз и се втурнах към банята, за да видя с какви средства срещу терзанията си разполагаше цар Соломон. Нищо. Не намерих нищичко. Цар Соломон се бореше с врага с голи ръце. Гледах един такъв филм, в който някакъв рицар покани навестилата го смърт да си премерят силите на канадска борба. Когато се върнах в централата, заварих цар Соломон с високо вдигната глава, леко повдигнат бастун и овладял гнева си.

— Предупреждавам ви, че тая няма да я бъде! Наистина току-що навърших осемдесет и пет години. Това обаче не означава, че трябва да ме отписвате, хич не си го и помисляйте. Държа да ви кажа нещо. Държа да ви заявя, млади приятели, че не съм убягнал на нацистите в продължение на четири години, на Гестапо, на депортацията, на хайките, на газовите камери и изтреблението, за да се предам на някаква си треторазредна, уж естествена смърт, под някакъв си келяв физиологичен претекст. Най-добрите не ме сломиха, тъй че, сами се сещате, че няма да ме повалят по лесния начин. Ненапразно убягнах на холокоста, приятелчета. Запомнете веднъж завинаги, че имам намерение да живея дълго!

Той навири брадичката си още по-високо и още по-предизвикателно, а това си беше истински пристъп на терзания, истински, дълбоки терзания на цар Соломон. И тогава отново изрева с всичкото си величие:

— А сега искам да ида при курвите!

Нищо не можеше да се направи. Оставихме в централата малкия Масла, който не желаеше да вижда подобно нещо, а сетне всички се натъпкахме в таксито, дори и Жинет, която внасяше женско присъствие в групата. Аз шофирах, Тонг седеше на коленете на дебелата Жинет, а господин Соломон бяхме настанили отзад между Чък и Йоко. Зървах изражението му в огледалото, а за него имаше само една дума в речника и тя беше безпощадно. „Безпощадно: с необуздана ярост, ненавист, грубост. Виж също: жестоко, неумолимо, непреклонно. Виж също: ожесточено.“ Ние го обграждахме като телохранители. Никога не се е виждало човек в подобно състояние да го откарват при курвите. За мен беше по-ужасно, отколкото за останалите, защото обичах господин Соломон повече от другите в таксито. Можех да си представя какво е изпитал, като се е събудил в деня на осемдесет и петия си рожден ден, като се има предвид, че същото ме връхлита всеки ден при събуждане. Първото, което е сторил със ставането, е да отиде да пикае, защото мнозина на неговата възраст вече не могат да пикаят по простатни причини, но той все още пикаеше царствено, което всеки път го успокояваше.

Ние си мълчахме, нямахме какво да му предложим. Какво можехме да му кажем? Че продължава да пикае добре? Че на тази възраст мнозина вече отдавна са мъртви? Нямаше аргументи в негова полза. Дори не можехме да заклеймим нацистите и инквизиторските похвати на полицията в Аржентина, защото там си имаше причина. Световното по футбол караше всички да пият. Под смътен демократичен претекст спретвахме на цар Соломон един непростим номер, като го приравнявахме към кой да е простосмъртен. Аргументът, който той изложи одеве, беше толкова точен, че остана без отговор. Четири години се е крил в някаква изба, триумфално е избегнал нацисткото изтребление и това от едноименната френска полиция, та сега да се остави на някаква си нищо и никаква естествена смърт като първия глупак. Бе тържествувал с воля, решителност, хитрост, благоразумие, сила на духа, характер, а сега все едно нацистите му казваха, че рано или късно, песента му е изпята.

— В опит да подтикне възрастните хора да възпитат у себе си дух на предприемчивост в този нов етап от съществуването си! — внезапно изрева господин Соломон и едва когато добави с размахан юмрук: — О, ярост, о, отчаяние, о, враждебна старост! — се усъмних и се запитах дали всъщност не се кодошеше и нямаше някакви омирови намерения.

— Господин Соломон, намерили саркофага на Чарли Чаплин, дето го ограбиха, и той бил непокътнат в него, което си е добра новина, справедливостта тържествува.

— Господин Соломон, вие като любител на музиката трябва да отскочите до Ню Йорк, където Хоровиц ще изнася прощален концерт…

— Вие пък откъде знаете, че ще е последният? — кресна господин Соломон. — Той ли го е решил? От къде на къде сте сигурен, че Хоровиц няма да е жив и здрав и след двайсет години? Защо трябва да умира по-рано? Защото е евреин ли? Все дотам опираме, а?

За пръв път виждах Чък попарен, стоеше напълно слисан. Аз карах съвсем бавно, надявах се в паметта на господин Соломон да зейне дупка, което често се случва с престарелите хора, да забрави пъкления си план, но вече пристигнахме на ул. „Сен Дьони“ и тъкмо тогава господин Соломон се развика. Беше се навел през прозореца и сочеше с пръст. Висока блондинка с минижуп и кожени ботуши, подпряла небрежно стената. Наблизо имаше още пет-шест курви, които също се подпираха, но неизвестно защо господин Соломон се спря точно на тази. Аз леко я подминах, но господин Соломон ме удари с бастуна по рамото и набих спирачки.

— Помогнете ми да сляза.

— Господин Соломон, не искате ли първо да отидем да поговорим с нея? — предложи Йоко.

— И какво възнамерявате да й кажете? — кресна господин Соломон. — Че на непълнолетните е забранено? Пука ми. Аз съм цар на прет-а-портето и не се нуждая от съветите ви. Чакайте ме тук.

Всички рипнахме и му помогнахме да слезе.

— Господин Соломон — умолително рекох аз — съществуват разни заболявания на кръвта!

Той не ме слушаше. Бе обладан от дух на предприемчивост, като в „Льо Монд“, с шапката на верев, с решителен и озарен поглед, с ръкавиците в ръка и размахан бастун. Всички него гледахме. Русата курва показа добра женска интуиция и му се нахили до уши. Господин Соломон също се усмихна.

Жинет се разрева.

— Вече няма да го видим жив.

Беше ужасно, посред бял ден, пред погледите на всички, един тъй достолепен човек. Сърцето ми се къса, но съм принуден да призная, че цар Соломон имаше палава усмивчица. Беше пред нас, съвсем земен, а не на баснословните си висоти, от които се надвесваше снизходително над микроскопичните ни нелепици. Курвата хвана цар Соломон под ръка и го поведе право напред към входа на хотела. Йоко от уважение си бе свалил шапката. Тонг беше бледожълт, а на Чък му подскачаше адамовата ябълка. Жинет ридаеше. Отвратителна гледка беше падението на цар Соломон от онези ми ти висоти до подобно място.

Зачакахме. Отначало на тротоара, после, когато работата се проточи, седнахме в таксито. Жинет се обливаше в сълзи.

— Трябваше да направите нещо!

Минаха още двайсет минути.

— Ама това е неоказване на помощ на лице в опасност! — кресна Жинет. — В момента тая мръсница го убива! Дайте да се качим, да видим какво става!

— Без паника — каза Тонг. — Сигурно го е оставила да полежи, да си почине. Може би се опитва да му повдигне духа. Това си е част от грижите, които те полагат.

Още десет минути.

— Ще се обадя на ченгетата — заяви Жинет.

На мига господин Соломон изникна от входа на хотела. Всички подадохме носове навън, вторачени в него. Не можеше да се каже нито да, нито не. Стоеше пред нас с ръкавиците и бастуна в едната ръка и шапката в другата, не беше загубил нищо от пословичното си достолепие. После с палав жест нахлупи шапката си на една страна и се насочи към нас. Всички скочихме и се завтекохме към него, но не ни се наложи да го подкрепяме. Аз потеглих, пътувахме мълком, с изключение на Жинет, която въздишаше и навремени му хвърляше укоризнени погледи. Внезапно, когато стигнахме ул. „Шосе д’Антен“, господин Соломон се усмихна, което си беше приятно след всички тези преживявания, и рече:

— Старецът се връща към първоизвора…

А сетне:

— Много растения и някои видове риби имат неограничена продължителност на живота…

После изпадна в мрачно безмълвие и когато се прибрахме, го сложихме да легне на дивана и се обадихме на доктор Будиен да идва начаса, защото господин Соломон бе споходен от мераци за безсмъртие. Всички бяхме потресени, освен Чък, който твърдеше, че терзанието на цар Соломон е типично елитистко и аристократично, и че има предостатъчно нещастия, с които можем да се преборим, вместо да се пилеем в клетви и изблици срещу непоправимото. Пътьом ни осведоми, че още в Древен Египет народът излязъл на улицата и спретнал един май’68^[1], линчувал свещениците и настоявал за безсмъртие, и че цар Соломон с неговите искания и клетви бил анахроничен. „Анахроничен: извън своето време, принадлежащ на друга епоха.“ Повдигнах рамене и спрях дотук. Чък беше прав, а не си струва да спориш с хора, които са все прави. С тях няма оправия. Жалки типове.

Изчаках доктор Будиен, който констатира прилично кръвно налягане без други заплахи на хоризонта, освен обичайните, тоест нямаше особени основания за тревога. Споделих с него основателното възмущение и гняв, с които господин Соломон научи новината, че за разлика от нас, много растения и някои видове риби имат неограничена продължителност на живота. Докторът ни обясни, че във Франция пренебрегваме научните изследвания и кредитирането им било допълнително орязано, че господин Соломон с право се възмущавал, че не полагаме достатъчно усилия в областта на геронтологията. Аз се уверих, че господин Соломон има всичко необходимо, че вдишва и издишва нормално и отново яхнах „Солекс“-а.