Ромен Гари
Терзанията на цар Соломон (35)

XXXV

Вече бях с единия крак в асансьора, когато господин Тапю излезе от стаичката си.

— Аха, пак вие!

— М’даааа, пак съм аз, господин Тапю. Имам още някое време живот, стига да не ме сполети нещо непредвидено.

— Тъй и тъй за там сте се запътили, вземете помолете царя на евреите да ви покаже колекцията си от пощенски марки. Вчера се качих заради един теч и им хвърлих едно око. Цар Соломон притежава по десет броя от израелските марки, по десет от всяка!

Изчаках го. Предусещах нещо. Знаех, че с господин Тапю не можеш да стигнеш дъното, защото е бездънен.

— Далаверата над всичко, нали ме разбирате. Сега всички евреи инвестират в израелски пощенски марки. Защото си казват, че когато арабите унищожат Израел с ядрени бомби, от него ще останат само пощенските марки! И тогава… Представете си само!

Той вдигна пръст.

— Когато еврейската държава изчезне, марките ще придобият огромна стойност! Та затова те инвестират!

Настръхнах, макар да беше август. То не бе проникновение, не бе чудо. Чък казва, че така бил създаден светът, „нека бъде Тъпотията“ и светът бил, но това си е изблик на духовитост, а според мен по-скоро белята е станала, докато някой се е забавлявал незлобливо и шегата придобила вещественост. Нямаше накъде да отстъпвам, бях опрял гръб до стената, гледах господин Тапю със страхопочитание, защото беше тържество на силата, оттеглих се рачешката към стълбите, свалих си шапката, която се беше изправила на главата ми под въздействието на щръкналите ми коси, и му рекох:

— Ще ме прощавате, Ваше Величество, ама се налагала Ви напусна… Наричам Ви Величество, защото го изисква етикетът, а царят на глупаците оглавява най-старата монархия!

Оня се развика, а аз се почувствах по-добре, защото бях свършил едно добро дело.

Заварих господин Соломон проснат на леглото, но иначе дишаше и очите му си бяха отворени. Лежеше неподвижен, в разкошния си халат, със скръстени ръце и за миг си помислих, че прави упражнения. Трудно е да си представиш смъртта, трябва да си на място, за да я разбереш. Та той се опитваше да влезе в положение и търсеше да си представи като как е. Дори погледът му се беше умиротворил и аз за малко да се разцивря при мисълта, че ме зарязва сам с госпожица Кора. Бързо рекох:

— Господин Соломон! — с умолителен тон, за да се уверя, а той извърна глава към мен.

Дощя ми се да добавя, господин Соломон, не бива цял ден да мислите все за това, най-вече не бива да се поставяте изпреварващо в тази хоризонтална поза, за да се упражнявате, и то с английската дума „training“ на гърдите на анцуга ви под разкошния ви халат. Искаше ми се да му кажа, господин Соломон, трябва да ме извадите от това положение, защото сам ме поставихте в него, тъй че ваш хуманитарен дълг е да приберете госпожица Кора под крилото си и да живеете щастливо с нея, като стой, та гледай, и да изживеете дните си в мир, ръка за ръка, спокоен залез с музика, вместо да ме пращате при нея с цел ирония. Само дето не казах нито дума. Той ме гледаше от висотата на своите хиляда години старшинство в погледа, в който проблясваха познавачески искрици, а аз се чувствах гол-голеничък, като прочетен вестник, стар и протрит, та не си струваше усилието. Той беше глух за молби, а все пак нямаше да коленича, за да го накарам да прибере госпожица Кора под крилото си.

— Какво ти става, драги ми Жан? Виждаш ми се угрижен.

Искриците в очите му се умножиха.

— А, нищо, господин Соломон, нали вече ви споменах за чайката в петролния разлив, която все още маха с крила и се опитва да излети. Знаете, че си падам еколог.

— Понякога човек трябва да се вразумява и да се дистанцира от събитията. Сега съществуват групи по медитация, които спомагат за забравата. Всички застават в поза лотос и изживяват трансцендентност. Пробвай.

— Не разполагам с вашите средства, господин Соломон.

— Какви средства?

— Не притежавам вашите иронични средства.

Той извърна глава, но и в профил си личеше, в крайчеца на устните и на очите сякаш нещичко се присви и за пореден път сякаш се появи следа от усмивката отпреди трийсет и пет години, когато отишъл да заяви на комитета по прочистването, че госпожица Кора му е спасила живота.

Седнах.

— Тя все за вас говори, господин Соломон. Само че на мен ми се струва ужасно да опропастиш нечий живот поради очистителни съображения. Аз си мисля, че самолюбието е най-лошата проява на любовта. Особено когато става въпрос за човек извисен, като вас, господин Соломон. Знам, че е трябвало да ви навестява сегиз-тогиз, за да види дали нищо не ви липсва в подземието, или пък на 31-и декември, за да ви честити Новата година или да ви донесе букет момини сълзи през май, само че нали я знаете каква е, тя слуша само сърцето си и се натресла на оня пич, а сърцето винаги е сляпо. Вие сте прекален стоик, господин Соломон, можете да го проверите сам в речника. Само че аз смятам, че да предпочиташ смъртта пред щастието не си е работа. Сигурно си викате, че вече сте прекалено стар, за да бъдете щастлив, ама аз ще ви кажа, че можете да живеете и до сто трийсет и пет години, ако отидете в онази долина в Еквадор, или в Грузия, или в местността Гунза, даже специално за вас си преписах тези места от вестника, в случай че имате дългосрочни планове, защото като ви гледам как тренирате с анцуга, не сте от онези, дето се предават без бой. И много се радвам, че ви разсмивам, господин Соломон, само че много по-добре ще е да сте щастлив, вместо да се подсмихвате. При всичкото ми уважение към вас, според мен стоицизмът, дето ми се правите, че можете да ритнете камбаната със зейнала уста и с копитата нагоре, хе това не го разбирам, прекалено човешко е за мен. Какъв е смисълът да не страдате, щом от това страдате още повече?

Само че нахалост. Цар Соломон оставаше непреклонен. Толкова време беше прекарал в прет-а-портето, че вече не искаше да чува. А пък аз вече не знаех говоря ли му, или го карам да изслуша молитвата ми, гласно или мълком, или пък никак си, защото бяхме малко като баща и син, които наистина се разбират без всякакви приказки.

Заседях се някое време в очакване, че той ще ми подхвърли нещо, че ще имам какво да съобщя на госпожица Кора, но не би. На изпроводяк дори затвори очи. Така неподвижен и със склопени клепки изглеждаше още по-сив, отколкото като се движеше.