Ромен Гари
Терзанията на цар Соломон (15)

XV

Съпроводих го до петия етаж вдясно и там съвсем се слисах. Господин Соломон се спря пред врата с табела и надпис „Госпожа Жоли, свръхпроницателна ясновидка, приема само при уговорена среща“. Позвъни на вратата. Отначало ми се искаше да вярвам, че е дошъл да се осведоми за някой друг, ама не, ни най-малко.

— Казват, че никога не бъркала — рече той. — Ще видим. Умирам от любопитство! Да, наистина нямам търпение да разбера какво ме очаква.

Чак бузите му порозовяха.

Аз стоях зяпнал. Ега ти! Само това ми дойде наум. Човек на осемдесет и четири лазарника, който отива на ясновидка, за да разбере какво го очаква! После изведнъж си спомних какви ми ги наприказва в семейния автомобил относно младата, нежна блондинка с готварски умения и направо настръхнах при мисълта, че може би е дошъл при ясновидката, за да разбере дали ще му се случи отново да обича или да бъде обичан. Потърсих в очите му пословичните искрици, за да разбера дали не беше израз на ирония, дали не се подиграваше на света, на себе си, на враждебната старост. Ходи го разбери. Стоеше пред мен, облечен в костюм с петдесетгодишен срок на годност, облегнат на конския си бастун, с вдигната глава и нахлупена над окото шапка, пред вратата на свръхпроницателната ясновидка на петия етаж на ул. „Камбиж“, с предизвикателно изражение на лицето.

— Господин Соломон, горд съм, че се запознах с вас. Винаги ще си спомням с вълнение за вас.

Той постави ръката си на рамото ми и за миг останахме така, развълнувани, взрени очи в очи, сякаш едва ли не спазвахме минута мълчание. Чък ми е казвал, че у евреите хуморът умира последен.

Господин Соломон позвъни повторно.

Благодарение на прозореца стълбището се къпеше в светлина и лицето му грееше под лъчите. Сетих се за репродукцията на портрета, който беше окачил на стената в чакалнята си. Става въпрос за един от безсмъртните шедьоври на живописта, получили световна известност. Изглежда авторът бил прехвърлил деветдесетте, когато се нарисувал и без съмнение тъкмо поради това господин Соломон го бе окачил в чакалнята си. Същият господин нарисувал и Джокондата в Лувъра, където Чък ме завлече веднъж, за да ми покаже, че светът е широк. Лицето на господин Соломон беше посивяло като камък и когато се извръщаше към вратата, която така и не се отваряше, сам не знаех дали навяваше мрак или тъга. Следващия път няма да се захващам с възрастни, а с деца, защото при тях нещата не са окончателни.

— Господин Соломон, вие сте като герой от древността.

Той все така държеше ръката си на рамото ми. Харесваше този жест, защото беше изпълнен с поучителност. За миг ми се стори, че ще ми заговори както никога досега или както никой с никого не беше говорил преди, като Господ в рекламата, дето упреква рибаря, че е използвал прах за пране, който не избелва достатъчно, и му посочва истинската марка. Но господин Соломон просто констатира:

— И тоя звънец не работи.

След което удари яко три пъти с бастуна по вратата.

Тъкмо това трябваше да се направи, защото вратата се отвори. Лице от африкански произход с големи цици ни покани да влезем.

— Среща ли имате?

— Да — отвърна господин Соломон. — Имам среща. Звънецът ви не работи.

— Изчакайте малко, има клиент.

Приседнахме. Лицето от африкански произход ни остави сами. Питах се как ли ясновидката щеше да се измъкне от положението, какво ли щеше да му съобщи, след като отнапред всичко си беше ясно като бял ден. Но господин Соломон не изглеждаше никак притеснен и се държеше изправен, с ръкавиците и шапката на коленете и ръце, сключени върху конската глава. Беше дошъл, за да научи какво го очаква, защото животът е пълен с приятни изненади.

Сигурно все пак има смисъл да ти разчетат бъдещето, рекох си, защото годините са едно, но нали има също месеци и седмици.

Тъкмо тогава госпожа Жоли влезе в чакалнята. Беше жена с боядисани в тъмночерно коси, прибрани назад, и с пронизващ поглед, което обаче си е съвсем нормално у ясновидките. Щом зърна господин Соломон, сякаш се обърка и за миг си помислих, че няма да го приеме.

Двамата се надигнахме.

— Госпожо — рече господин Соломон с изискан тон.

— Господине…

— Имам среща.

— Ами, то е ясно, че имате.

Още една, която си позволяваше да му говори така.

— Простете ми, че ви оглеждам, но в моя занаят първото впечатление от някого е особено важно.

— Напълно ви разбирам.

— Влизайте. Влизайте.

Тя се обърна любезно към мен.

— И вие ли чакате реда си?

Мамка му.

— Разбира се, че чакам реда си, госпожо, всички си чакаме реда, но за целта не се нуждая от консултации и мога да изчакам отвън.

Чаках четирийсет минути. Четирийсет минути, за да предвидят бъдещето на един осемдесет и четири годишен човек.

На слизане господин Соломон изглеждаше доволен.

— Хубав разговор проведохме.

— Какво ви предрече?

— Не ми съобщи много подробности, защото виждаше смътно. Но нямам основание за притеснения. Очаква ме продължителен период на спокойствие. Но преди това ми предрече някаква среща… А също и някакво голямо пътуване…

Тръпки ме полазиха по гърба, погледнах крадешком в огледалото, но не, погледът му си беше все така благ и засмян.

— Трябва да помисля.

— По-добре недейте, господин Соломон.

— Не обичам груповите пътувания…

— Ами, то може и сам да потеглите.

— Бих желал да опозная южнотунизийските оазиси…

Сърцето ми се сви.

— Ще ги опознаете, господин Соломон. Оазисите не са проблем. Няма къде да ви избягат. Имате още време да разгледате всичко, което ви интересува, и дори това, което не ви интересува. Нямам представа какво ви е казала тая ясновидка, ама аз ви казвам, че ще видите оазисите и толкоз. Като му дойде времето, с Божията помощ, винаги ще намерите някое местенце, места — колкото щеш. Ако искате, можете дори да се сдобиете с постоянен абонамент, така няма да ви се налага да тръгвате в определен ден. Когато ви скимне и хоп!

— Наистина ли мислите, че в Клуб Медитеране…

— Не знам дали Клуб Медитеране предлага услугата, ама не е монополист. Освен това така не ви се налага да се включвате в група. Можете да тръгнете и сам.

Изпратих го до дома му, закарах колата в гаража и се прибрах вкъщи. Заварих Чък, който искаше да зубри, и Йоко, на когото му се свиреше на хармоника. Сблъсък на интереси, двамата си пречеха взаимно и в резултат се изпокараха. Осведомих ги, че господин Соломон е изтерзан, до степен, че е прибягнал до услугите на ясновидка, но това ги остави безразлични. Ще речеш, че всички ние не се бъхтим на една нива.

Взех един излинял вестник от пода и попаднах на заглавие с едри букви „Видях сълзите на безпомощните спасители“, а 25-те хиляди птици, загиващи в петролния разлив в Бретан, пак оживяха пред погледа ми. Което ме подсети, че беше време да отида да взема госпожица Кора. Изкъпах се. Облякох чиста риза и якето си. Не си струваше да се разкарвам до Бретан, птиците бяха обречени. Даже съобщиха имената на обречените: бретонски корморани, гмурци, пингвини, бесански лудници и прочее видове, които не исках да запомням, защото когато не знаеш имената, не приемаш нещата толкова лично и е някак по-леко. Ако не бях срещнал господин Соломон, госпожица Кора и останалите, щях по-малко да мисля за това. Когато видите на улицата някой много възрастен човек, който едва се крепи на крака и пазарува, крачейки на ситно и вдървено оп-оп-оп, за момент го забелязвате най-общо и не се втурвате към него с вашето си прет-а-порте. Аз например знам, че китовете са пред изчезване, а бенгалските тигри и големите маймуни са в същото положение, но винаги нещата се усещат по-болезнено, когато става въпрос за личен познат. Със сигурност, ако продължавам да доброволствам напред-назад по всички фронтове, накрая ще стана цар на прет-а-портето, защото това си е просто съпричастност, ама тя не стига, трябва да се изнамери нещо много по-голямо, вместо да изпопукаме като глупаци.

По повод прет-а-портето оня ден видях нещо наистина забавно на ул. „Барон“. Там имаше една погребална агенция със снимки на първокласни ковчези на витрината, после направиха ремонт и какво мислите се появи на нейно място? Бутик за прет-а-порте!

Сами си вадете изводите.