Ромен Гари
Терзанията на цар Соломон (12)

XII

После отидох във фитнеса на ул. „Коме“ и блъсках чувала, докато спрях да си усещам ръцете. На това Чък му вика безсилие и неразбиране, но щом му харесва да ме изучава, тъй да бъде. Твърди, че моите отношения с него са тези на сина, лишен от Баща, и че не е срещал друг, който в такава степен като мен да се нуждае от прет-а-порте. Не спомена Бог, но и така се подразбираше. Трябва да уточня, че за този възвишен льольо прет-а-портето са отдавна ушити облекла, които си предаваме един на друг, семейството, бащата, майката, нашият Мили-Боже-ти-който-си-на-небето, все сигурни стойности на борсата на ценностите, та според него, тъй като не притежавам нищо от гореспоменатото, съм се привързал към царя на панталона, поради липса на по-добро. Това въобще не е вярно, като се има предвид, че господин Соломон е правел и облекла по мярка, според нуждите на всекиго. Виждал съм един от първите му каталози, който той за майтап държеше в рамка. Беше от времето, когато се питал какво може да стори за човечеството и му хрумнала идеята, която гласеше: „всеки, който закупи шест панталона, има право на още един, изработен по мярка от плат по избор на клиента“. Споменавам го във връзка с твърдението на Чък за безсилието, за да ви покажа, че винаги има какво да се направи и не сме обречени да останем по гол задник. И тъй, значи, блъсках по чувала като побеснял, отмалях и вече не се питах защо е така, а не иначе и защо никой не вдига на набрания от вас номер. После отидох да поговоря с господин Галмиш, треньора, чието лице и очи напомнят яйца на очи. Тоя е отнесъл по мутрата повече от всеки и когато се усмихва (защото е приятелски настроен към мен), очите ми не вярват на това, което виждат.

— Е, Жано, днес направо си като изоглавен?

— Хм. Вие на колко сте години, господин Луи?

— Седемдесет и две. Дебютирах срещу Марсел Тил през 1932 г.

— Доста удари ще да сте отнесли по мутрата.

— Ударите по муцуната са нещо човешко. Знаеш ли какво казваше Жорж Карпентие?

— Кой е тоя?

Господин Галмиш се стъписа.

— Той първи прекоси Атлантика със самолет, по дяволите.

— Аха. И какво е казвал?

— Казваше, че в началото имало само удари, от които после се родила мутрата, тъй като функцията създава органа.

— Какво ще рече това?

Треньорът кимна одобрително.

— Че си прав, малкия. Добре се справяш.

— Аз имам един приятел, който е по-стар и от вас, господин Луи. И той се бори, за да съхрани духа си, на това му викат еврейски хумор. Търсих в речника, за да му намеря утеха. Все трябва да има нещо, с което да подпомогнем онези, които са на изпроводяк. Вече погледнах на „душевен мир“ и „философска дистанцираност“, после търсих на „мъдрост“. И знаете ли на какво попаднах?

— Давай, казвай. Може да има нещо, което не съм забелязал.

— „Мъдрост: познание, вдъхновено от божиите и човешките дела. Съвършено познание на нещата, които са достъпни за човека. Върховно спокойствие, почиващо на познанието.“ А?

Господин Галмиш никога не се ядосва, вече е превалил билото. Стисна челюсти, свирна през носа, по-точно през остатъците от него.

— Затова ли блъскаше като глух преди малко?

— Да, донякъде.

— Добре правиш. По-добре да блъскаш чувала, вместо да хвърляш бомби, като някои момченца на твоята възраст.