Ромен Гари
Европейско възпитание (8)

8

Често Яблонски изпращаше Янек във Вилнюс да поиска среща с любовницата си. Янек отиваше с желание. Всеки път панна Ядвига му даваше да яде и свиреше на пиано. Чаят изстиваше на масата, Янек стоеше неподвижен, с ръка върху парчето хляб, до което не беше се докоснал. Младата жена никога нищо не му казваше. Тя свиреше. Понякога, когато се обърнеше, забелязваше, че Янек си е отишъл. Понякога, напротив, оставаше още дълго след като тя бе свършила, вцепенен, с очи, потопени в тъга… Все по-често Яблонски идваше да вижда любовницата си. Здравето му се влошаваше. Хлътналите му бузи горяха в лоша червенина, а нощем в скривалището кашлицата му пречеше на другите да спят. Той знаеше, че е осъден, и спокойно обсъждаше избора на този, който щеше да го замести.

— Черв — казваше той — ти ще заемеш мястото ми.

Черв нервно примигваше с око.

— Ще видим.

Една вечер Яблонски отиде на среща с панна Ядвига и не се върна. Чакаха го неспокойно целия ден. На следващия Черв дръпна Янек настрана и го попита:

— Знаеш ли къщата?

— Да.

— Иди да видиш.

Янек пристигна във Вилнюс по обяд. Пред къщата на панна Ядвига бяха издигнати две бесилки. Хората минаваха край тях бързо, без да гледат, някои се прекръстваха. Яблонски и неговата любовница висяха в края на въжетата. Двама войника стояха на пост, спореха помежду си, смееха се, единият извади плик от джоба си и показа на другия някакви снимки.