Петко Р. Славейков е пример как по един и същ въпрос в различни моменти човек може да има различно мнение. В училище навремето (за сега не знам) се изучаваха „Не пей ми се“ (1870 г.), заради което Ботев го подиграва, и неговото продължение „Жестокостта ми се сломи“ (1873 г.) През 1875 г. дядо Славейков пише „Не сме народ“, но следващите четири десетилетия го опровергават и още през 1883 г. той пише прочутото стихотворение за деца „Татковина“, което завършва така:
Дор на небо ясно слънце,
дор на очи свят, живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.