Кен Фолет
Третият близнак (57)

56.

Харви обиколи няколко пъти улицата на Джийни, търсейки кола като неговата. Имаше наистина много старички автомобили, но между тях не се виждаше ръждясал и светъл датсун. Стив Логън го нямаше.

Той паркира на едно свободно място близо до дома й, изгаси двигателя и се замисли за момент. Трябваше му малко време, за да се вживее в неговия образ. Изпита задоволство, че не бе изпил оная бира, която му предложи чичо Джим.

Знаеше, че тя с лекота ще го вземе за Стив, защото вече веднъж го бе направила във Филаделфия. Но разговорът щеше да направи ситуацията по-сложна. Тя щеше да говори за всевъзможни неща и да очаква от него да знае за какво става въпрос. Трябваше да отвръща, без да издава незнанието си. Необходимо бе да задържи доверието й дотогава, докато успее да разбере какви доказателства има тя срещу него и какво смята да прави с наученото до този момент. Можеше обаче много лесно да изпусне нещо и да се издаде.

Едва сдържаше и възбудата си от предоставилата се възможност отново да я види. Това, което бе правил с нея в колата, бе най-вълнуващото сексуално преживяване в живота му. Беше даже още по-хубаво, отколкото да си в съблекалнята сред всички ония паникьосани момичета. Получаваше ерекция винаги когато се сетеше как къса дрехите й, а колата се люшка насам-натам по цялата магистрала.

Знаеше, че трябва да се съсредоточи върху това, което му предстоеше да извърши. Не биваше да мисли за лицето й, изкривено от страх, и за извиващите се силни крака. Просто трябваше да измъкне от нея определена информация и да се маха. Но никога през живота си не бе вършил разумни неща.

Джийни позвъни в полицейското управление веднага след като се прибра вкъщи. Знаеше, че Миш не е там, но остави съобщение спешно да й се обади.

После позвъни в дома на Стив, но никой не отговори. Мина й през ума, че той е с Лорейн при адвоката и се опитват да измъкнат баща му. Сигурно щеше да й се обади веднага щом се освободи.

Усети разочарование — искаше да сподели с някого добрите новини.

Възбудата от това, че е намерила апартамента на Харви, отмина и тя се почувства потисната. Мислите й се върнаха към опасността да остане без пари, без работа и да няма никакъв начин да помогне на майка си.

За да се ободри, реши да си направи нещо за хапване. Разбърка три яйца, препече бекона, който бе купила вчера за Стив, и го изяде с хляб и кафе. Докато слагаше съдовете в машината, чу звънеца на вратата.

Вдигна домофона.

— Ало?

— Джийни? Стив е.

— Качвай се — каза тя щастливо.

Бе облечен с памучен пуловер с цвета на очите му, изглеждаше страшно привлекателен. Тя го целуна силно и го притисна към себе си, отърквайки гърди в плещестия му торс. Ръката му се плъзна към дупето й и я притисна към себе си. Днес той отново миришеше различно — беше си сложил някакъв афтършейв с аромат на билки. Вкусът му също бе различен — като че ли бе пил чай.

— Нека не бързаме — задъхано каза тя и се отдръпна. Искаше да се наслади на всяка секунда. — Влез и седни. Имам толкова много да ти разказвам!

Той се настани на дивана, а Джийни отиде към хладилника.

— Вино, бира, кафе?

— Малко вино няма да е зле.

— Мислиш ли, че му няма нищо?

Какво, по дяволите, искаше да каже с това? Мислиш ли, че му няма нищо?

— Не знам — отвърна неопределено той.

— Преди колко време го отворихме?

А, добре, те са си отворили бутилка вино, но не са я довършили, затова тя отново я е запушила и сложила в хладилника и сега се пита дали не е изветряло. Но иска аз да реша — прехвърляше той варианти като електронна машина.

— Чакай да видим. Кога го отворихме?

— В сряда, преди четири дни.

По дяволите, не знаеше дори дали е бяло или червено. Мамка му!

— Карай, сипи една чаша…

— Каква умна идея! — Тя наля малко в чаша и му я подаде.

Той отпи.

— Става!

Джийни се облегна на гърба на дивана.

— Я дай и аз да опитам. — Целуна го по устните. — Отвори устата си, искам да опитам виното.

Той се изсмя и направи, каквото му бе казано. Джийни пъхна върха на езика си в устата му. Божичко, тая жена е толкова секси!

— Прав си — отдръпна глава тя. — Пие се.

Смеейки се, тя наля една чаша и за себе си.

Почна да му става забавно.

— Пусни малко музика — предложи й той.

— На какво?

Нямаше представа за какво говори това момиче. О. Исусе, май нещо се изпуснах. Той се огледа — нямаше никаква уредба. Тъпак.

— Татко ми открадна уредбата, забрави ли? — напомни му тя. — Няма на какво да пусна музика. Я чакай малко — всъщност има! — Отиде в съседната стая, вероятно спалнята, и се върна с едно малко водонепропускливо радио, от онези, дето може да си ги закачиш в банята. — Глупаво е. Мама ми го подари една Коледа още преди да започне да полудява.

Баща й откраднал уредбата, майка й луда — от какво семейство идва, по дяволите? — ужаси се той.

— Звукът е калпав, но това е всичко, което имаме. — Тя го включи. — Настроила съм го на 92Q.

— Двайсет хита накуп — каза той автоматично.

— Откъде знаеш?

О, по дяволите, Стив няма откъде да познава балтиморските радиостанции.

— Хванах тая радиостанция на път за насам.

— Каква музика обичаш?

Нямам представа какво обича Стив, но май и ти не знаеш, затова истината ще свърши работа.

— Обичам гангстер рап — Снуп Доги Дог, Айс Кюб, такива неща.

— Ох, мамка му, караш ме да се чувствам стара.

— А ти какво обичаш?

— Рамоунс, Секс Пистълс, Дамнид. Искам да кажа, че когато бях хлапе, ама наистина хлапе, на мода беше пънкът, разбираш ли? Майка ми слушаше оная сладникава музика от шейсетте, която някак си не можеше да стигне до мен, и след това, когато станах на единайсет, изведнъж хоп… Токинг Хедс. Спомняш ли си „Сайко Килър“?

— Разбира се, че не.

— Е, значи майка ти е права. Аз съм твърде стара за теб. — Тя седна до него, сложи глава на рамото му и пъхна ръка под пуловера, търкайки с ръка гърдите и гадейки с пръсти зърната му. Чувстваше се прекрасно. — Радвам се, че си тук — прошепна му.

Той също искаше да пипне зърната й, но имаше по-важна работа. С огромно усилие на волята каза:

— Трябва да поговорим сериозно.

— Прав си. — Джийни се отдръпна и отпи от виното. — Баща ти още арестуван ли е?

Божичко, какво да й отговоря?

— Не, започни първо ти — предложи той. — Каза, че имаш толкова много да ми разказваш.

— Добре, номер едно: знам кой е изнасилил Лайза. Името му е Харви Джоунс и живее във Филаделфия.

Боже всемогъщи! Харви с усилие запази самообладание. Добре че дойдох.

— Има ли някакво доказателство, че той го е направил.

— Ходих в апартамента му. Съседът му ме пусна вътре. Имаше дубликат на ключа.

Шибаното старо педи! Ще му счупя тънкото вратле.

— Намерих бейзболната шапка, с която е бил миналата неделя. Висеше на закачалка зад вратата.

Исусе! Трябваше да я изхвърля. Но никога не ми е идвало наум, че ще ме открият.

— Страхотна работа си свършила — каза той. Стив би се зарадвал на тия новини, които свалят обвиненията от него. — Не знам как да ти благодаря:

— Ще измисля нещо — отвърна тя с дяволита усмивка.

Дали не мога да се върна във Филаделфия и да се отърва от тая шапка, преди полицията да е отишла там?

— Казала си на полицията всичко това, нали?

— Не, оставих съобщение за Миш, но тя още не ми се е обадила.

Алилуя! Все още имам малък шанс.

— Не се притеснявай — продължи Джийни. — Той изобщо не знае, че сме по следите му. Но ти още не си чул най-хубавото. Кого още познаваме на име Джоунс?

Да кажа ли „Берингтън“? Стив дали би се сетил?

— Доста често срещано име е…

— Берингтън, разбира се! Мисля, че Харви е израсъл като син на Берингтън!

От мен се очаква изненада.

— Невероятно! — ахна той.

Какво, по дяволите, да правя сега? Може би татко има някакви идеи. Трябва да му разкажа всичко това. Трябва ми извинение да се обадя по телефона.

Тя го хвана за ръката.

— Хей, я си виж ноктите!

О, майната ти, сега пък какво има?

— Какво им е?

— Толкова бързо са пораснали! Когато излезе от затвора, всички бяха изпочупени и наранени. Сега изглеждат чудесно.

— Винаги ми е минавало бързо.

Тя обърна ръката му и облиза дланта му.

— Днес си много нападателна.

— Ох, божичко, твърде силно тръгнах, нали? — И други мъже й го бяха казвали. Стив се бе държал някак си сдържано, откакто бе влязъл, и тя чак сега разбра защо. — Знам какво искаш да кажеш. Цяла седмица те отблъсквам и сега изведнъж като че ли се каня да те изям за вечеря.

— Да, нещо такова — кимна той.

— Винаги съм била такава. Падна ли си по някого — край. — Тя се оттласна от дивана. — Добре, оттеглям се. — Отиде в кухнята и взе тигана за омлет. Бе толкова тежък, че трябваше да го държи с двете ръце.

— Вчера ти купих някои работи за хапване. Гладен ли си? — Тиганът бе прашен — рядко готвеше, — затова тя го избърса с гъбата. — Искаш ли малко яйца?

— Не особено. И така, значи си била пънкарче, а?

Тя остави тигана.

— Известно време… Раздърпани дрехи, зелена коса.

— Наркотици?

— Друсах се понякога в училище, когато имах пари.

— А на кои части от тялото имаш обички?

Тя внезапно си спомни плаката от апартамента на Харви Джоунс — голата жена с обичка на срамната си устна. И потреперя.

— Само на носа — каза тя. — Когато станах на петнайсет години, се отказах от пънка заради тениса.

— Познавах едно момиче, което имаше обичка на зърното си.

Джийни почувства ревност.

— Спал ли си с нея?

— Разбира се.

— Копеле.

— Да не си мислила, че съм девствен?

Той вдигна ръце, сякаш да се защити.

— Още не си ми казал какво е станало с баща ти. Пуснаха ли го?

— Защо да не звънна вкъщи и да науча какви са последните новини?

Ако го чуеше да набира седемцифрен номер, щеше да се досети, че разговаря с местен абонат, докато неговият баща му бе казал, че Стив Логън живее във Вашингтон. Затова той натисна вилката, набра три произволни цифри, все едно че набира извънградски код, а после — номера на баща си.

Отговори баща му.

— Здрасти, мамо — каза Харви. Стисна здраво слушалката, надявайки се баща му да не каже: Кой се обажда, имате грешка.

Но той веднага схвана ситуацията.

— Обаждаш се от Джийни, нали?

— Да, обаждам ти се да разбера дали татко е излязъл от затвора.

— Полковник Логън е още под арест, но не е в затвора. Намира се във военната полиция.

— Лошо, надявах се, че вече са го пуснали.

Баща му колебливо попита:

— Можеш ли да ми кажеш нещо… каквото и да е?

Харви непрекъснато се изкушаваше да погледне към Джийни, за да види минава ли номерът пред нея, но знаеше, че това ще му придаде виновен вид. Взираше се в стената.

— Джийни е свършила страхотна работа, мамо. Открила е истинския похитител. — Опита се гласът му да прозвучи зарадвано. — Името му е Харви Джоунс. В момента чакаме от полицията да се обадят на съобщението й, за да им разкажем всичко.

— Исусе Христе! Това е ужасно!

— Да, наистина с чудесно! — Недей влага ирония, глупак такъв.

— Е, поне сме предупредени. Можеш ли да я спреш да говори с полицията?

— Мисля, че ще се наложи.

— А нещо за „Дженетико“? Има ли намерение да публикува всичко за нас?

— Още не знам. — Прекъсвай тоя разговор, преди да съм изпуснал нещо.

— Гледай да разбереш. Това също е много важно.

— Окей, надявам се татко скоро да излезе. Обади ми се тук, ако има нещо ново.

— Безопасно ли е?

— Просто кажи да извикат Стив. — Той се изсмя, сякаш беше казал шега.

— Джийни може да познае гласа ми. Ще накарам Престън да се обади.

Харви затвори.

— Трябва пак да се обадя в полицията. Може би не разбират колко е спешно — притеснено вметна Джийни.

Тя вдигна телефона.

Харви разбра, че ще трябва да я убие.

— Първо обаче ме целуни — каза той.

Тя се гмурна в обятията му, облягайки се на кухненския плот, и открехна устни. Той я погали по задника.

— Чудесен пуловер — промърмори Харви, после сграби гръдта й.

Зърното й се втвърди от докосването, но тя не се почувства така добре, както бе очаквала. Опита да се отпусне и да се наслади на момента, който толкова бе очаквала. Той плъзна и двете си ръце под пуловера. Джийни изви гръб леко към него, усещайки и двете му ръце върху гърдите си. Както винаги, тя изпита леко смущение, страхувайки се да не би той да се разочарова от тях. Всички мъже, с които бе спала, бяха харесвали гърдите й, но тя все още не можеше да се пребори с чувството, че са малки. Както и всички останали, Стив не даде никакви признаци на разочарование. Вдигна пуловера нагоре и засмука зърното й.

Джийни сведе поглед към него. Когато първото момче направи това, тя го взе за някакъв анахронизъм, връщане към детските години. Но скоро започна да й харесва и дори й доставяше наслада и тя да го прави на партньора си. Сега обаче нещо не се получаваше. Тялото й отвръщаше, но някакво съмнение дълбоко в съзнанието й не й даваше мира и тя не можеше да изпита удоволствието. Вчера обърках всичко с моята параноя, сега обаче няма да го допусна, укори се тя.

Той усети колебанието й и се изправи.

— Не ти е удобно. Ела да седнем на дивана.

Повече от уверен, че тя ще се съгласи, той се настани, а Джийни го последва. Беше чудесно — той поглади веждата си с върха на пръста и посегна да я прегърне.

Но тя се дръпна рязко.

— Какво? — попита недоумяващо той.

Не! Не може да бъде! Страх и изумление я смразиха.

— Ти… ти… направи това нещо… с веждата.

— Какво нещо?

Джийни скочи от дивана.

— Гадина такава! — изкрещя тя. — Как смееш?

— Какво, по дяволите, става? — каза той, но играта му вече бе слаба.

— Изчезвай веднага оттук! — кресна тя.

Той се опита още малко да поддържа фасадата.

— Първо се хвърляш отгоре ми, а после ме отблъскваш.

— Знам кой си, копеле такова! Ти си Харви!

Изведнъж той се предаде.

— Как разбра?

— Докосна веждата си точно като Берингтън.

— Е, добре, и какво толкова? Щом си приличаме, спокойно можеше да се престориш, че ме вземаш за Стив.

— Омитай се веднага!

Той се пипна по чатала, показвайки й ерекцията си.

— След като вече стигнахме дотук, няма да си ида с подути топки.

О, боже, сега вече загазих яко. Тоя тип е животно!

— Не се доближавай до мен!

Той пристъпи към нея с усмивка.

— Искам да сваля тия джинси и да видя какво има отдолу.

Тя си спомни Миш да казва, че похитителите се наслаждавали на страха на жертвите си.

— Не ме е страх от теб — каза Джийни, опитвайки се да запази спокойствие. — Но ако ме докоснеш, ще те убия, кълна се!

Движенията му бяха адски бързи. Само за част от секундата той я сграбчи, повдигна я и я хвърли на пода.

Телефонът иззвъня.

Тя се развика:

— Помощ! Господин Оливър! Помощ!

Харви грабна гъбата от кухненския плот и грубо я натика в устата й. Тя се задави и се закашля. Той стисна китките й, за да не й даде възможност да измъкне гъбата от устата си. Джийни се опита да я избута с език, но не можа. Дали г-н Оливър е чул виковете й? Беше възрастен човек и усилваше високо звука на телевизора.

Телефонът продължаваше да звъни.

Харви хвана колана на джинсите й. Извивайки се, тя му се изплъзна, но той я плесна през лицето така силно, че пред очите й изскочиха звезди. Докато главата й се мяташе, той пусна китките й и смъкна джинсите, а после и бикините.

— Леле, каква е космата! — възкликна той.

Джийни дръпна гъбата от устата си и изкрещя:

— Помощ! Помогнете!

Харви покри устата й с едрата си длан, заглушавайки виковете й, и падна върху нея, като едва не изкара въздуха й. Няколко секунди тя не можа нищо да направи — само безпомощно се мъчеше да си поеме дъх. Кокалчетата му натъртиха бедрата й, докато се опитваше с една ръка да отвори ципа си. После започна да бута напред, мъчейки се да намери пътя. Тя трескаво се заизвива, силейки се да го отхвърли, но той беше много тежък.

Телефонът продължаваше да звъни. Чу се и звънецът на вратата.

Харви не спря.

Джийни отвори уста. Пръстите на Харви се плъзнаха вътре и тя стисна зъби с всичка сила. Усети вкуса на топла кръв, той изкрещя от болка и дръпна ръката си.

Звънецът на вратата отново иззвъня — продължително и настойчиво.

Джийни изплю кръвта и отново изпищя:

— Помощ! Помощ! Помощ!

Отдолу долетя силен удар, после още един и след това се чу звук от чупещо се дърво.

Харви с усилие се изправи на крака, притискайки ухапаните си пръсти.

Джийни се претърколи, скочи и отстъпи заднешком.

Вратата широко се отвори. Харви се извърна, обръщайки гръб на Джийни.

В стаята нахълта Стив.

За миг Стив и Харви се гледаха, без да помръднат.

Бяха абсолютно еднакви. Ами какво щеше да стане, ако се сбият? Бяха равни по височина, тегло, сила и форма. Щяха да се бият вечно!

Джийни импулсивно хвана тежкия тиган с двете си ръце. Представяйки си, че връща топката с прочутия си двоен бекхенд, тя пренесе тежестта на тялото си върху изнесения напред крак, напрегна мускули и замахна колкото сила имаше.

Удари Харви точно отзад по главата.

Чу се тъп удар. Краката на Харви изведнъж омекнаха и той се свлече на колене, клатушкайки се.

Все едно бе изтичала до мрежата, готова за воле, Джийни вдигна тигана високо с дясната си ръка и с все сила отново го стовари върху главата му.

Очите му се обърнаха, тялото му се отпусна и той се просна на пода.

Стив я гледаше изумено:

— Леле-е, добре че удари тоя близнак, който трябваше.

Джийни започна да трепери. Изтърва тигана и седна на една табуретка. Стив я прегърна.

— Всичко свърши — каза той.

— Не, не е — отвърна тя. — Сега започва.

Телефонът продължаваше да звъни.