Ромен Гари
Голям гальовник (22)

22.

МОЕТО ПРИЯТЕЛСТВО с професор Цурес завърши ненадейно. Един ден аз го чаках по същия начин на площадката и излъчвах топли чувства, а той излезе от асансьора и се насочи право към жилището си. Стоях, както винаги, малко отстрани, е усмивка на лицето. Аз се усмихвам много, имам предразположение към това, щастливо предразположение. Професорът извади ключа от джоба си и за пръв път, откак си ходим на гости, прекъсна установеното помежду ни мълчание.

Обърна се към мен и ме погледна по начин, който явно сочеше, че е в лошо настроение.

— Слушайте, господине — рече той. — Вече цял месец ви заварвам, кажи-речи, всяка вечер пред моята врата. Не мога да понасям навлеците. Какво означава това? Имате ли нещо да ми кажете?

Знаете ли, аз открих един номер. Беше колкото беше, но Институтът за слепи ми оказа голяма помощ. Всяка вечер след работа ходех там и се лепвах на входа. Към седем часа слепците започват да излизат. С малко повече късмет успявах да пипна шест или седем и да ги преведа през улицата. Всякой ще рече, че да преведеш един слепец през улицата не е кой знае какво, но все пак си е придобивка. Общо взето, слепците са много мили и любезни поради всичките неща, които не са видели през живота си. Хващах някой под ръка и го превеждах, цялото движение спираше, заобикаляха ни с внимание. Разменяхме по някоя и друга усмихната дума. После един ден попаднах на слепец, който съвсем не беше невалиден. Вече на няколко пъти му бях помагал и той ме познаваше. В един хубав пролетен следобед изтичах към него и го хванах под ръка. Не знам как разбра, че съм аз, но веднага ме позна.

— Я се разкарайте! — изръмжа той. — Намерете си друго място за по нужда!

После вдигна тояжката си и пресече сам. Сигурно е казал на всичките си приятели, защото на другия ден нито един не се съгласи да ме придружи. Много добре разбирам, че и слепците си имат гордост, но защо пък да не помогнат малко и на другите в живота?

Не знам в какъв вид ще се представи върхът на невъзможното, но ви уверявам, че при сегашното състояние на нещата, с държавен ред, има липса на милувки.

От друга страна, съветските учени смятат, че човечеството съществува и ни изпраща радиопослания от Космоса.