Читателски коментари (за „Задната къща “ от Ане Франк)

Да напишеш коментар за книга за която знаеш само трагичните обстоятелства на написването и, е трудно обяснимо. Изтръпвам от мислите за времето, когато тази книга, този дневник е бил създаван буква по буква, дума по дума, ред по ред. Изтръпвам, сякаш мравки ме полазват, сърцето ми започва да прескача когато си мисля за ненаписаното, за времето на последните мисли, незаписани, недокументирани, за последните щрихи, на прага на един незапочнал, несъстоял се, но смислен трагичен живот на който нищо човешко не е било чуждо. Изтръпвам, потресен съм от мислите за последните мигове от живота на детето което сигурно е страдало, когато не е можело да се срещне с най-добрия си и съкровен приятел — с дневника си. Това е един дневник, породен от страданието за страданието, но по детски пъстър и слънчев, фанфарен с увереността, че доброто винаги побеждава, така го чувствам. Винаги побеждава, но не за всички и не във всеки момент.