Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (31)

Тридесет и първа глава

Ческа прекара следващите две седмици в любовно опиянение.

Повечето сцени бяха с Боби Крос. Той беше много приказлив и се отнасяше с нея като с възрастна, но тя занемяваше всеки път, когато застанеше до него в очакване снимките да започнат.

Часовете, прекарани далеч от Грета, я караха да се чувства толкова свободна, че вечерите у дома й се струваха кошмарни. Когато се прибираше, майка й я очакваше на вратата. Близо час трябваше да разказва с най-малки подробности всичко, случило се през деня. Сервираха й прекрасна вечеря, която тя изяждаше с усилие след обилния обяд по време на снимките. Атмосферата в апартамента й действаше потискащо и тя очакваше с нетърпение да стане време да си ляга, защото тогава можеше да затвори вратата на спалнята си, да се отпусне в леглото и да потъне в мечти за Боби.

 

 

— Добре, приятели. Това беше. Ще се видим отново във фоайето на грандхотела в Брайтън в понеделник сутринта. Ако не сте уточнили подробностите по пътуването, обърнете се към Зое.

— Ще бъде страхотно, нали?

— Моля? — Ческа се обърна към Боби.

— Говоря за Брайтън. Настанили са ни в един и същи хотел. — Той й намигна скришом от приближаващата Зое.

— Да — отвърна тя и се изчерви.

— Ческа, наех стая с две легла за теб и за майка ти. В неделя следобед ще изпратим кола, за да ви вземе.

Ческа се обърна и видя намръщеното лице на Боби.

— Не, Зое. Не ми трябва стая с две легла. Майка ми няма да пътува с мен. — Вдигна поглед към Боби и видя, че той й се усмихна. — До неделя.

— Добре — отвърна Зое. — Ако възникнат някакви проблеми, имаш телефонния ми номер.

— Да — кимна Ческа.

 

 

Същата вечер между нея и Грета избухна първата сериозна кавга. Ческа настояваше да замине за Брайтън сама, а Грета категорично заявяваше, че ще я придружи.

— Прекалено млада си, за да отидеш сама в непознат град, Ческа! Съжалявам, но ще дойда с теб и това е последната ми дума!

— Мамо! — Тя вдигна към Грета зачервените си от плач очи. — Аз съм на шестнадесет години. Защо не искаш да разбереш, че вече не съм малкото ти момиченце? Защо просто не ме оставиш да порасна? Ако не мога да замина сама, значи няма да отида изобщо. — Тя отново избухна в сълзи, изтича в стаята си и затръшна вратата след себе си.

Грета вдигна телефона и набра домашния номер на Леон. Той я изслуша със съчувствие.

— Работата е там, Леон, че Ческа е прекалено малка, за да пътува сама. Макар че тя се мисли за достатъчно голяма, всъщност е само едно дете. И има нужда от мен. Казва, че няма да тръгне, ако реша да я придружа.

— Грета, разбирам тревогите ти, но Брайтън не е краят на Вселената! Намира се само на един час път от Лондон, а и Ческа ще отседне в хотел, пълен с хора. Впрочем в сряда аз също заминавам, така че ще мога да я държа под око. На твое място бих я оставил да замине и сама да открие колко много й липсваш. За филма Ческа ни е необходима колкото може по-спокойна и щастлива. Джеймс твърди, че от него ще излезе истински шедьовър.

— Е, добре. Ще кажа на Ческа, че може да замине сама. Но искам да ми обещаеш, че ще си ляга точно в десет. И никакви излизания вечер. Зная ги аз тези снимки на открито.

— Обещавам ти, Грета. Не се притеснявай. С Ческа всичко ще бъде наред. А между другото, ще имаш ли време да обядваме заедно някой ден идната седмица? Имах много интересно обаждане от един американски продуцент. Живее в Лос Анджелис, но е приятел на Джеймс и ще дойде тук за известно време. Може да се окаже шанс за Ческа да пробие в Холивуд.

— Добре. Имам някои ангажименти през седмицата, но мога да ги отложа. — Гласът на Грета прозвуча по-бодро.

— Добре — отвърна Леон. — Ще ти се обадя, за да се разберем. Довиждане, Грета, и не се притеснявай. Ще се погрижа за дъщеря ти вместо теб.

Грета затвори телефона и се зачуди какво, за бога, щеше да прави цяла седмица, когато Ческа няма да си е у дома.

 

 

Ческа се къпеше в банята в апартамента си в грандхотела. Сапунисваше краката си нещастна и потисната. Дневните снимки се бяха оказали истински кошмар. Бяха се опитвали да заснемат сцената на брега, където двамата с Боби се целуват за пръв път. Времето беше ужасно, край тях безспирно крещяха чайки, а тя беше толкова смутена, че всеки път забравяше репликите си.

Най-после Джеймс Дей бе сложил край на снимките.

— Не се притеснявай, Ческа — бе я успокоил той на път към хотела. — Ще опитаме утре пак, след като си отпочинем тази нощ, нали?

Ческа бе кимнала, бе изтичала нагоре по стълбите и хвърляйки се върху леглото, бе избухнала в сълзи.

— О, Джими, не е ли прекрасно? Никога не съм се чувствала толкова щастлива! — Ческа повтаряше непрекъснато репликата, която следваше след целувката й с Боби, докато се подсушаваше. Останалите от екипа вечеряха в ресторанта, но тя не беше в настроение да се присъедини към тях. Щеше да си поръча сандвичи в стаята и да си легне рано.

Телефонът в спалнята иззвъня и тя забърза към него.

— Ало?

— Миличка, мама е. Как си?

— Много добре.

— Как минаха снимките днес?

— Много добре.

— Добре ли се храниш?

— Разбира се.

— Извинявай, Ческа. Просто се тревожа за теб.

— Мамо, та аз съм тук само от един ден!

— Не се чувстваш много самотна, нали?

— Не. Сега трябва да отида да разуча репликите си за утре.

— Е, добре. Щом и ти си добре…

— Да, добре съм.

— А, Ческа, няма да забравиш да си вземеш хапчето, нали?

— Няма. Лека нощ.

Ческа затвори телефона и се отпусна върху леглото.

Джеймс Дей и Боби Крос седяха в бара на по едно питие и се опитваха да разговарят, но непрестанно бяха прекъсвани от обожателки, които молеха Боби за автограф.

— Проблемът е, че между вас няма никакво взаимодействие. Ческа е много добра, но това е първата й сериозна роля и според мен й създава проблеми. Всеки път, когато се опиташ да я целунеш, тя придобива уплашено изражение.

— Да, трябва малко да се поотпусне — съгласи се Боби.

— Основният пункт във филма е физическото привличане между вас. Ако публиката не успее да го долови, значи работата ни не струва пукната пара. — Джеймс поклати глава. — Може би до утре ще се поуспокои. Ческа е великолепна актриса, но е свикнала да играе малко момиче, а не влюбена сирена.

— Сигурен съм, че под детинското й личице се крие истински пожар. Виж, трябва ли да заснемеш кадрите на брега непременно утре?

Джеймс сви рамене:

— Е, предполагам, че бихме могли да ги поотложим. Защо?

Боби се усмихна лукаво.

— Дай ми няколко дни и аз ще разреша малкия ти проблем.

— Добре, но действай внимателно. Под красивото й лице и всичкия този грим се крие просто едно дете.

— Но то ще порасне, обзалагам се — засмя се Боби.

В девет и половина телефонът отново иззвъня.

— Ало?

— Ческа, обажда се Боби. Къде се криеш цяла вечер?

— Просто съм уморена.

— Е, сега вече си почина и можеш да слезеш при мен. Ще те водя на купон.

— Но… аз съм по нощница…

— Ооо! Звучи чудесно. Ела както си. Ще се видим в бара след десетина минути. — Линията заглъхна, преди тя да постави обратно слушалката.

 

 

Когато Ческа се спусна по стълбите, Боби седеше до бара с няколко от оперативните работници на филма.

— Здрасти, кукличке! Екипът ти е чудесен!

Момичето се смути от намека за широката пола и шарения плетен пуловер. Самият Боби бе облечен с дънки и вълнена жилетка.

— Беше ми студено.

Боби разпери ръце.

— Ела тук. Сега ще те стопля. Хайде де, няма да те ухапя! Исках само да кажа, че не трябва да криеш великолепното си тяло. Това е Бен, електротехникът, известен с прякора си Спаркс. А този е Джими, тоноператорът.

— Здрасти — кимна Спаркс и си запали цигара.

— Едно питие? — запита я Боби.

— Кола, ако обичаш.

— Една кола с малко ром, за да я стопли — поръча Боби на бармана.

— О, не, аз не пия…

— Хайде, опитай. Вече си голямо момиче. — Боби й подаде чашата, придърпа един стол до себе си и след като я настани, се обърна да побъбри с момчетата.

— Добре ли си, бебчо? — усмихна й се той след малко.

— Да — кимна тя.

— Хубаво. Допий това и да се измъкваме. Имаш ли палто?

— Оставих го в стаята си.

— Е, в такъв случай ще се наложи да се сгушиш в мен, нали? — Боби й помогна да слезе от стола и я поведе през фоайето след Спаркс и Джими в студената нощ.

— Къде отиваме? — попита тя.

— В един клуб. Ще ти хареса. Често ходех там, когато все още бях неизвестен. Страхотно местенце.

Ческа следваше Боби по стълбите към входната врата. Оглушителната музика и задименият въздух я блъснаха внезапно. Малкото, тясно помещение беше претъпкано с млади хора. Няколко двойки танцуваха на известно парче на Елвис Пресли, изпълнявано от малък състав.

— Сядай тук, докато ти донеса нещо за пиене. — Боби посочи една маса в ъгъла и се отдалечи заедно с Джими.

Ческа седна и Спаркс веднага се настани до нея. Той извади нещо кафяво, помачка го между пръстите си, постави го върху хартийка за цигара, добави малко тютюн и запуши.

— Искаш ли? — предложи й.

— Благодаря, не пуша.

Спаркс сви рамене, дръпна жадно и изпусна дима през ноздрите си. Усмихна се и кимна одобрително.

— Стоката е първо качество.

Боби и Джими се върнаха с питиетата.

— Добре ли си, миличка? — попита Боби и седна до нея.

Тя кимна и пое чашата си.

Боби обви ръка около раменете й.

— Знаеш ли, отдавна търся възможност да остана насаме с теб.

— Така ли? — изненада се Ческа.

— Аха. Ти си най-голямата сладурана, която съм срещал от години. Хайде. — Той я изправи. — Да идем да потанцуваме.

Когато се озоваха на претъпкания дансинг, групата засвири известната песен „Лунна река“. Боби я прегърна и зашепна думите в ухото й.

— Харесвам тази песен, макар че ме свали от първото място в класациите по Коледа. — Боби се изсмя. — Гледала ли си „Закуска у Тифани“?

Ческа поклати глава.

— Хубаво филмче. А Одри Хепбърн е страхотна.

Песента свърши. Двойките се разделиха и започнаха да пляскат.

— Забавляваш ли се?

— О, да, благодаря ти. — Ческа му отправи щастлива усмивка.

— Дами и господа, навярно сте забелязали, че тази вечер между нас се намират няколко знаменитости. Горд съм да заявя, че нашият клуб сложи началото на успешната кариера на Боби Крос. Боби, би ли ми върнал услугата, като дойдеш да ни изпееш нещо?

Сред присъстващите се разнесоха възторжени възгласи, когато Боби скромно махна с ръка, проправи си път през тълпата и взе микрофона. Ческа се върна на мястото си.

— Благодаря, дами и господа. Ще ви изпея последния си хит „Лудостта на любовта“, който посвещавам на моята приятелка, мис Ческа Хамънд.

Боби запя нежната балада. Ческа забеляза, че той гледа към нея, сякаш за да я увери, че пее единствено за нея.

Когато песента свърши, слушателите го аплодираха бурно и той запя друг свой хит, който бързо напълни дансинга.

Ческа забеляза, че Боби й се усмихва, и се протегна за чашата си. Възможно ли беше мечтата й да се сбъдне? Наистина ли той се интересуваше толкова от нея? Боби определено се държеше така, сякаш тя беше с него, а не само едно момиче от тълпата. Заля я вълна от щастие и тя се засмя. В крайна сметка се оказа, че животът заслужава да се изживее.

Боби се върна при нея и я покани на още един танц.

— Забавляваш ли се? — попита я отново.

— О, да, Боби. Това място наистина е страхотно.

— Дааа, така е. — Ръката му погали нейната. — А ти си много красива, знаеш ли?

По-късно Боби я представи на Бил, собственика на клуба.

— Гледах ви в „Самотното момиче“. Доста сте пораснали оттогава. — Бил я изгледа одобрително.

— Без съмнение — съгласи се Боби и плъзна ръка по гърба й.

Клубът почти се бе изпразнил, когато двамата се върнаха до масата си. Спаркс и Джими бяха изчезнали.

— Хайде, да се връщаме в хотела. — Боби я поведе навън.

— Обичам лошото време. — Той се спря и се наведе над парапета, който заграждаше плажа. — Тези вълни са толкова величествени. Ние може да си въобразяваме, че можем да ги укротим, но всъщност нищо не може да ги спре.

Ческа потрепери от студ.

— Съжалявам, мила. Вземи това. — Той свали жилетката си и я наметна на раменете й. После бързо улови брадичката й и вдигна лицето й към своето. — Знаеш ли, наистина си страхотна. Разбирам защо Джими е готов да захвърли всичко заради теб.

Острият вятър насълзи очите й и по страните й се затъркаляха сълзи.

— Целувала ли си се някога?

— Не — поклати глава Ческа.

— Е, нека тогава да бъда първият. — Боби нежно докосна устните й със своите. Ческа усети как от този допир напрежението внезапно я напусна. Тя плахо последва примера му и плъзна език в устата му, чувствайки инстинктивно, че има още нещо, че би могла да получи повече.

Неочаквано Боби се отдръпна.

— Бързичко възприемаш — подразни я той и я прегърна. — Много романтично, не мислиш ли? Сами на пустия плаж посред нощ, брулени от силния вятър… Никога няма да забравиш първата си целувка, Ческа.

— А ти къде се целува за първи път?

— Хммм… Не си спомням. — Той се разсмя. — Хайде. Утре и двамата ще пазим леглата с двойна пневмония, ако не се приберем скоро.

Двамата тичешком се прибраха в хотела и Боби я изпрати до стаята й.

— Зная, че би предпочела да остана при теб, но няма да те насилвам, бебчо. К’во ще кажеш за една вечеря утре?

Ческа кимна срамежливо.

Той я целуна по челото.

— Лека нощ. Наспи се добре. — Боби й помаха и изчезна по коридора, а тя тихо се прибра в стаята си.

Трепереща от студ и вълнение, Ческа облече нощницата си. Погледна хапчето и чашата с вода, поставени върху нощното й шкафче.

— Не! — произнесе на глас и поклати глава. Тази нощ се чувстваше прекрасно и за нищо на света не искаше да развали това усещане. Сгуши се между завивките, за да се стопли. Но сънят не идваше. Вместо това си припомняше всяка секунда от изминалата вечер.

Когато най-после се унесе, върху устните й играеше щастлива усмивка.