Благодаря за изчерпателните отговори! Не отричам изнесените от Вас факти. Може би имаме различия в тяхното тълкуване. Например не мога да приема, че върховистите са били „парашутисти“ или някакви безотговорни авантюристи… Върховистите са македонски българи, които постъпват в редиците на българската армия с намерението да освободят родния си край. В крайна сметка едно революционно движение, подкрепено от българската държава, има по-големи изгледи за успех, отколкото самостоятелно вътрешно въстание. Но други са главните спънки пред освобождението на Македония:
1. Липсата на подкрепа сред великите сили. Главно нежеланието на Австро-Унгария (Германия) и Русия (Франция) да видят една уголемена България, която би застрашила техните интереси на Балканите.
2. Смъртта на Стамболов, която слага край на идеята за културна и икономическа интеграция — строежи на железопътни линии, на читалища и училища, т.н., всичко това е занемарено от следващите български правителства.
В никакъв случай не съм привърженик на Фердинанд, точно обратното, но преувеличените критики на Талев към върховистите сякаш обслужват идеологическата постановка да се критикува всичко „монархофашистко“ като „шовинистично“, „великонационалистическо“ или като проява на „великобългарски империализъм“. Че Фердинанд е грешник — грешник е, но Фердинанд не е България. Талев като че пренебрегва или недостатъчно оценява реките от кръв, които българският народ пролива за Македония през войните за национално обединение.
Все пак аз не нападам Талев, чието произведение си остава един от най-големите върхове в българската литература. От чисто национална гледна точка делото му заслужава най-висока оценка. Същото така отчитам епохата и тежките условия, сред които е работил, но това не променя, макар и да смекчава, същността на критиките към тетралогията.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.