В. С. Ендрюс
Лабиринт от тайни (1)

Пролог

Късно вечерта, когато сенките се издължават, седях притихнала и неподвижна до една от мраморните статуи на Пол. Статуите ми нашепваха за миналото, което никога не ще забравя. Загатваха лукаво за бъдещето, което се опитвах да прогоня от мислите си. В бледата светлина на изгряващата луна мъждукаха призрачните угризения, които ежедневно ми напомняха, че е трябвало да постъпя другояче. Но аз съм такава, каквато съм. Личност, направлявана от инстинктите. Едва ли ще се променя.

Днес открих в косата си сребрист кичур и си помислих, че вече остарявам. Потръпнах. Каква ли баба ще бъда? Каква ли майка съм сега? Потънала в сладостния здрач, чаках Крис да дойде при мен и да ме убеди с наситеното синьо на очите си, че животът в мен не изтлява, че не съм хартиено цвете, а съществувам в реалния свят.

Той обгърна раменете ми, а аз склоних глава. И двамата знаехме, че нашата история е вече към края си и сега Барт и Джори ще ни поднесат или най-хубавото, или най-лошото от това, което предстои.

Идва ред на тяхната история, историята на Джори и Барт, а те ще я разкажат така, както я изживяха.