Слаба много слаба — няма казано нищо ново — претупано и преписано и с неверни отдавна отхвърлени исторически факти
Аз за първи път прочитам историята на България след Освобождението до нащи дни събрана на едно място. До сега само съм чел откъслечни факти за тази история, различна от сладникави превъзнасения на „братушките“, „борби“ на БКП, РМС, коминтерни, партизани, другари, петилетки и т.н. Разбрах ясно кой е помагал срещу Санстефанска България, разбрах, че Хитлер ни е възстановил Южна Добруджа. „Братския“ руски народ ни е отнел Македония и Одринска Тракия. Пропуснато е, че сме му платили Освобождението и, че БКП е искало да станем СеСеРе.
че БКП е искало да станем СеСеРе
Мисля че реално Тодор Живков не е искал да ставаме ССР, но е лъгал, защото е искал ресурси от русия и най-важното да си изплатят заема.
Книгите не са за тия, дето „знаят“ всичко. Те са за хора, които искат да научат нещо повече! В този смисъл книгата на Петър Константинов заслужава да й отделите нужното време, защото, дори да я сметнете за тенденциозна, никога не бихте я определили като антибългарска — точно обратното, това е патриотичната история на България.
Не разбрах кои са тези премълчани факти.Не прочетох такива.Разбрах само че, Желев е комунистичеко протеже,Костов прагматичен икономист,а царя мана небесна:)
До 2001 година се очакваше царя да е манна небесна. Сигурен съм, че сегашното мнение и на автора е коренно различно.
Ами какво да кажа за този бегъл опит да се напише история на България-много посредствена и пълна с фактически неточности книга,която просто ми загуби времето.
Великолепна!
Книгата е наивно написана (преписана може би) със стил взет от контролното по история на седмокласник. Критическият поглед на събитията липсва. Фактически грешки и направо лъжи ги има в изобилие. Намирисва на посредственот от страниците и определено е невярна даже за елементарни доказани неща — общо взето не е на висота. Аз спрях и не я дочетох цялата, ако някой има време да губи нека я чете.
Тази книга трябва да се казва „История на България с някои целенасочено изкривени исторически факти“.
Например следният цитат буди доста въпроси:
„.Заедно с това обаче, особено през суровата зима 1941/1942 г., главното командване на Вермахта се убеди, че зимите ще бъдат кошмарни за техните войски.“
Я! Че дотогава в Главно командване на Вермахта не са ли знаели, че руските зими са бая студени? Ами това тяхно многоумно главно командване като не се е интересувало от география и не е знаело нищо за страната, в която нахлува — да бяха питали поне Гудериан. Той се е обучавал в Русия. И не само той.
Още един цитат: „Монтгомери спечели грандиозната битка с германците при Ел Аламейн…“
Но в същото време много по-грандиозната битка при Курската дъга е подмината с вихрен маньовър: „Провалът на германското настъпление при Курската дъга през 1943 г. е още едно доказателство за Борис III за очертаващото се на хоризонта поражение на Германия.“
Щото при Курск има не само провал на немското настъпление, но и руско контранастъпление, нека го изразим с думите на автора, казани по друг повод: „невиждано дотогава по дълбочина и устрем“.
Откъде ли е това тенденциозно представяне?
Мисля, че е от този цитат става ясно на кой господ се кланя авторът:
„Лично той (цар Борис ІІІ) бе дълбоко убеден, че ако Америка се намеси на страната на западните сили, Оста нямаше да бъде в състояние да преодолее мощта им“
Добре написана книга, събрала важни исторически факти, целенасочено пропускани от съветската историография, която ръководеше българските историци в последните 60 години.
Особено ценна е частта от историята между 1978 и 1945. Много изводи може да си направи всеки среднограмотен българин от нея.
Чете се на един дъх. Силно препоръчвам.
Понятия като тюрко-алтайци няма в нито един древен източник, защото още пре
ди хилядолетия историците и хроникьорите-съвременници на събитията, протичащи в районите около Алтайските планини, са писали, че първите заселници в техните
подножия са европеидни народи, говорещи на сродни езици, и че тюрките, или по-
точно казано раннотюркските народи, са се преселили стотици векове по-късно ,в
равнините на Алтайския масив.Което значи, че не може да се говори за тюркско-
алтайски езици или народи!
Няма смисъл да се чете това недоразумение. Слаба и откровено заблуждаваща книга. Оценка 1-ца.
Аз, когато бях в осми клас бях във възторг от тая книга:) После понаучих едно-друго, по едно време успях и професионален историк да стана, но това е друга тема. Книгата гъделичка националното самочувствие, но от нея не може да се научи историята ни, защото историята е преди всичко истина. А от истината често боли.
… историята е преди всичко манипулация!
Историята се диктува от силните на деня и в едни години „истината“ е една, в други години е съвсем различна!
Който владее настояшето, диктува миналото и определя бъдещето…
Но е добре, че много хора още могат да четат. Сега остава да се научат и да мислят…!
много невярно написана…с новите ДНК изследвания се вижда, че много от нещата в нея са грешни
Много слаба история. Първо — премълчавани факти тук няма. (освен заглавието). Второ — трактовките на Златарски и Гюзелево са преписани едно към едно, без да са взети предвид всички модерни и критични изследвания, излезли през 90-те (например Ив. Божилов, Г.Бакалов, Ив. Тютнджиев), да не говорим за по-стари като Бешевлиев. Трето — стила е изключително помпозен и пропаганден.
Ако не бях видял годината на издаване (2001) щях да се обзаложа, че е писана преди 1989 книгата. Не са анализирани волните тълкувания на Златарски спрямо Именника, факта че налага именаат от Теофан (Тервел спрямо Тервен, Аспарух спрямо Испехи);че обединява изречения; че си измисля титли (хан) и пр…. Наложено е измисленото от Гюзелев име Иван Асен 2, а не правилното (както е в трудовете на Божилов) Иван 2 Асен; не е отбелязано, че Йоан Владислав е първият Йоан и цялата номерация отива на кино; …говори се за робски период без автора да се опита да раздели систематично периода на две част — Тъмни векове и Възраждане. И да изясни ако е робски защо е робски и какво е виждането на критиците. Върви по утъпканата схема…Писано е ярко пропапагандно.
Има и откровени глупости
„Новата българска царица въвежда в двореца подчертана византийска пищност и церемониал, което предизвиква недоволството на останалите Симеонови синове и мнозинството от болярите.“ — айде бе. Кои са тия боляри? Бунтът на Иван е потушен в зародиш, бунтът на Михаил, който е бил първороден Симеонов син печели малко привърженици по течението на р. Струма и веднага се разпада след смъртта му. Вярно ли е имало мощна болярска съпротива или автора си я измислил? Защото Сурсвул, брат на царицата държи Тракия, а той стои плътно зад монарха, та се чудя кои са били тия недоволни боляри? Целият анализ за Симеон и Петър е като преписан от учебниците на Златарски, Симеон е представен бляскав, а Петър — в черно. Войската на Ивайло отново е представена като „селска“ което са остарели трактовки….Въобще в тази книга
За Левски автора се е опитал да направи някакъв анализ, но уви — зле му се получава. Левски не искал република, защото не влязла в документите на БРЦК. Хайде бе! Искал е, но е видял, че не може да се пребори за това и понеже е бил прагматик се е отказал. Поне на думи. Впоследствие при обявяване на въстание Дюстабанов създава Габровската република. Въобще цялото нещо е много слабо. Това не е истоиря в енциклопедичен смисъл, но и учебник не е. Авторът е бързал да наблъска някакви факти, без обяснение защо са тия факти, според кого са….
извънредно слабо четиво.
При това автора явно не е чувал стараат максима, че историята свършва там където почва политиката. И че трябват поне 50 години за да се дистанцираш от съвременин събития. Историята за франзуите свършва с Четвъртата република през 1958, после навлизат в политиката. За най е най-разумно историята да приключи през 1945 години. Доколкото до съвсем скоро имаше наследници на Г.М. Димитров (Анастасия Мозер), няма как да се пише история без да се изкривят фактите. А автора дори е писал за управлението на СДС, при положение че книгата е излязла 2001 година, то са съвсем съвременни събития.
При това в тази „История….“ няма никакъв анализ на извори, документи, просто нахвърляне на разни факти, често и неверни — и то с помпозен тон.
За това че германците се убедили че зимите са тежки. Пълна глупост, те са знаели, че са тежки, просто Хитлер е вярвал, че войната ще свърши до септември. Не е ясно и каква е връзката с Историята на България? Все пак не преразказаме История на БКП, нито имаме час по История на Отечестевната война.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.