Пред автора, за цялото му творчество, поклон!!!
За трудилите се по качването на романа — огромни благодарности!
Напълно съм съгласен с мнението на flyfree от 2 април 2013 г. за изключителното творчество на Цончо Родев и за труда на хората от Моята библиотека.
Трилогията „Тътени“ е прекрасна. Четох в коментари, че авторът по нищо не отстъпва на Дюма например. Абсолютно съм съгласна, има страхотна динамика, не ми се искаше книгата да свършва :)
Поклон пред автора, екипа на „Читанка“ и българската история!
Достоен завършек на тази епопея на българщината!!!
В книгата са описани създаването и идеите на революционните комитети и безмъртните дело и личността на Апостола на свободата Васил Левски, Априлското въстание и поредната Руско-турска, освободителна за нас война. И естествено много предателства, подлост и кръв.
Сливен не въстава — просто няма кой да поведе хората, смъртта на Левски е страшен удар за святото народно дело. И все пак въстанието постига своето, на света е известено, че робите не искат и не могат вече да са такива и са готови да жертват всичко за това!!!
Трябва да се учи в училище, но не виждам в наши дни, кой ученик би прочел 3000+ страници…
Поклон пред автора и екипа на Читанка!
Прекрасна трилогия!!!
Благодаря на екипа който се е потрудил за качването на тази страхотна трилогия!
Според мен тази поредица е една от малкото, които са слаби на Цончо Родев. Опитал се е да бъде Талев — а не може. При това е изневерил на стила си.
На първо време не е ясно това художествен стил ли е или исторически. Ако е художествен са смущавщи историческите бележки по шестнадесет-седемнадесет реда. Ако е исторически — пълно е с неточности, тълкувания и пр. Авторът понякога отделя десет реда, за да обясни как е при Кандиларов (който е основният му източник) и посел изведнъж казва, че няма да го следва (например че Стефан Македончето според никой друг не е Стефан Серткостов, на Родев решава да бъде именно той, за да пасне на разказа му.); въпреки че 99, 99 процента от времето го следва. Пак питам художествен текст ли е това или исторически?
Хем се претендира за автентичност на всяка втора страница, хем има обяснения че Хайдар ага управлявал само една година, но авторът напарвил сякаш всичките пет само той е управлявал. също така има абсолютно ненужни обяснения в бележките — че всички други краеведи грешат, само Родев е открил истината, но все пак ще пише това което другите преди него са писали?! Кому е нужно това?
Също така за разлика от „Светилникът“ и „Камбаните“ на Талев където националната борба е фон, а основната линия е живота на Султана и трудната любов на Ния и Лазар, то тук реало не е ясно за какво е разказът — за Бяно, за Силдаровския род или за Сливен. Появяват се куп вторични линии, а няма родословно дърво.
Трети проблем е, че националните герои са представени стерилни образи, а усещането се засилва колкото по-напред във времето отива Родев. Той толкова се е старал да напъха в устата на Левски разни кухи фрази като „Времето е в нас и ние сме във времето“, че става смешен. Съветвам всеки да изчете „Левски“ на Яна Язова там не гъмжи от исторически фрази, но е уловен духа на Левски. По-лошото е, че Левски е поставен в абсурдна ситуация — хем да ходи постоянно при своя ментор Бяно Абаджи, който да го погали по главичката и да го потупа по рамото, давайки му акъл как да работи, хем трябва да бъде някаква величава статуя спрямо останалите…Стерилността на революционерите лъха отвсякъде, но при Раковски нещата все пак са добре. При Левски и Иларион Драгостинов са трагично. Начинът по който говорят героите също е стерилен. През половината време те се хващат за всяка втора дума, поправят се, хвалят се един друг, дават си акъл, но не обсъждат същественото
Панайот Хитов е твърде романтичен образ, има залитане към виждането на сливналии за него. В действителност не му е чуждо и позьорство, и комерсиализъм и горделивост и е получавал критики от много съвременници — Левски, Филип Тотю, Захари Стоянов и пр.
Бележките са отвъд всяка критика. Всеки що-годе начетен човек знае че Анхиало е Поморие, Филипополис — Пловдив и пр. т.е от половината кратки бележки няма нужда. А другите бележки, често са отвъд всяка разумна граница, те достигат 2 трети от размера на страницата, а са обяснени съвсем ненужни неща . Пример — Родев коментира че имало някакъв си слух, за Драгостинов, че бил водил любовен живот с Кокон Таша (която освен старите баби в Сливен едва ли някой друг я знае), но той не вярва че слухът е истински, защото макар на теория възможен, то на практика бил невъзможен, защото той — Родев — подменил датите на престоя на Драгостинов у нея, а за такъв кратък срок според него не можело да пламне динамична страст. Кому са нужни тия разсъджения? В яркого желание да представи революционерите автентични (на всяка втора реплика на Левски има бележка „автентично“) Родев ги прави стерилни. При това Родев взима думи като „Времето е наше“ слага бележка „автентично“ и човек остава с впечатление, че целият разговор с Бяно е автентичен, а то думите на Левски насила са напъхани в него, за се „напаснат“
Като цяло авторът е направил интересно краеведско изследване (доколкото то е лично негово, а не преразказ на други хора), но и откъм художествен стил и откъм автентичност нещата куцат. Силно.
Препоръчвам другите разкази на Родев, като сборника „Една торба с ключове“ и „Наричаха ме желязната ръка“., но не и тоази поредица. Все пак хвала на екипа на Читанка че я е качил — дори само бележките парвят това героично усилие
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.